Няма как да има смислена реформа, докато изкуствено се увеличават привилегированите, неосигуряващите се и хората с инвалидни пенсии. 70% искат пенсионна реформа, но едва ли скоро ще имаме парламент, който да я направи.
Недоволството от пенсионната система няма нужда от социологически проучвания, за да бъде забелязано, но все пак първото от много години изследване на нагласите към нея е събитие. Макар че три пъти повече пенсионери получават над 1000 лв. сега в сравнение с времето, когато управляваше Бойко Борисов, ниските пенсии все още се възприемат за основен проблем на системата, показва проучване, направено от Националния център за парламентарни изследвания.
70% от българите смятат, че имаме нужда от нова пенсионна реформа. Малцина обаче са съгласни да платят сметката за нея от джоба си - само пенсионерите са за значително увеличение на осигуровките, само бедните са за премахване на максималния осигурителен доход, само доволните от пенсията си държат тя да е обвързана с осигурителен принос. Единомислие има само в едно -
всички са против увеличаването на възрастта за пенсиониране
и изравняването й за мъжете и жените. Попитани как да увеличим пенсиите, най-много хора сочат към бюджета, от където и сега се правят големи трансфери за покриване на дупката в НОИ.
Парадоксално е, че при Борисов бе направена последната пенсионна реформа - на Ивайло Калфин, но пак неговите правителства зачеркнаха повечето елементи на реформа - отпадането на тавана на пенсиите, заделянето на повече пари за втора пенсия, увеличаването на тежестта на всяка отработена година в пенсионната формула, изравняването на съотношението, в което работодател и осигурен си поделят вноската. Така всичко се сведе до две елементарни решения - повишение на осигуровките и увеличение на възрастта и стажа.
Тези лесни за политиците решения обаче засега са изчерпани и не само защото хората категорично не са съгласни с тях. Все повече българи търсят начин - или са принудени, да се пенсионират без изпълнени условия за възраст и стаж. Така възрастта и стажът си растат, а всъщност хората, които ги заобикалят, стават все повече. Спорно е и доколко можем да увеличаваме възрастта за пенсиониране при срива на очакваната продължителност на живота у нас заради пандемията, в която българските власти отбелязаха печалния рекорд на втората най-висока смъртност в света. По последни данни продължителността на живота у нас е под 72 г., а преди 2020 г. беше почти 75 г.
За увеличение на осигуровки е твърде късно,
защото - както казваше Иван Нейков - колкото повече отлагаш една реформа, толкова повече ще ти струва тя. Вече само драстично увеличение ще ни избави от зависимостта от бюджета, а то не е възможно. "В такава ситуация сме, че кой знае какви реформи не могат да се случат. Причината е, че нашата пенсионна система е правена за млади нации, а у нас хората, които работят, са все по-малко и трябва да издържат все повече пенсионери", коментира при представянето на изследването бившият социален министър Лидия Шулева.
България има огромен проблем с демографската си ситуация, но той далеч не се изчерпва с раждаемостта. 1,045 млн. българи на възраст 15-64 г. у нас са икономически неактивни по данни на НСИ към края на 2023 г. От тях близо 1 млн. (928 400 души) не желаят да работят, като само половината от тях учат (423 400 души). 108 100 не желаят да работят, защото са пенсионери. 139 900 не желаят, защото са болни и нетрудоспособни. 234 700 имат лични или семейни причини да не искат да работят. И никой не прави нищо, за да ги мотивира. Проектите за младежка заетост са смехотворни с дребните си мащаби. А бизнесът всяка година гледа към все по-далечни дестинации за работна ръка. Непалците обаче не могат да спасят нито бюджета, нито пенсиите ни.
Проблем имаме и със самите възрастни. Изследването на центъра за парламентарни изследвания също показва, че у нас човек е
готов да работи в пенсионна възраст
само по икономическа принуда. Има начин отлагането на пенсионирането да се насърчи - като носи по-високи пенсии и по-голяма тежест на всяка допълнително отработена година например. У нас даже бяха предвидени такива, докато ГЕРБ не ги отмени. Сега половината работещи пенсионери не печелят нищо от новия си стаж. А да се откажеш без стимули от пенсия, след като можеш да я получаваш със заплата, би било безумство. И никой не го прави. Многократно е посочвано от експертите, че пенсията замества трудовия доход, а не го допълва. Но хората не са съгласни това да се промени, защото да се оцелява с минимална пенсия не е възможно.
Активната трета възраст, освен това, е заложник на един много болезнен въпрос - здравеопазването. У нас няма дори елементарен опит да се повиши информираността за по-здравословни навици и по-дълъг живот в добро здраве. Да не говорим за всичко останало.
Към обективните проблеми, които не са само български, у нас се наслагват и няколко национално особености, които с годините се доказаха като непоправими.
Сивата икономика остава около 30%
от БВП - най-високо ниво за държава от ЕС, и 17-те години в съюза не промениха кой знае колко това положение. Вижда се и в парламентарното изследване. Всеки десети пълнолетен гражданин на страната посочва, че се е случвало за период, по-малък от година, да работи без да се осигурява. Сходен е и делът на хората (11,4%), които са работили в сивия сектор за период между една и пет години. Приблизително всеки трети пълнолетен посочва, че в определен период от време е имал по-висок доход, а се е осигурявал на минимума.
В последните години осигурителният доход не расте със същите темпове, с които расте средната заплата. Ако въобще има дискусия защо е така обаче, то тя е стихийна и води единствено до раздалечаване на позиции, а не до сближаването им. Очевидно сивата икономика обяснява донякъде това (човек работи на черно по принуда, но има и 11,1%, които предпочитат да крият доходи, защото получават твърде малко и без осигуровки). Все повече доходи са над максималния осигурителен доход и върху тях не се плащат осигуровки. Очевидно проблем има и при минималните осигурителни прагове, които от години се отричат от работодателите в този им формат.
Същото безвремие е настъпило и за пробойните при инвалидните пенсии. Знаем, че
има цели села от слепи или "нервни",
но не сме чули някое от тях да е "прогледнало". Напротив - случва се едни и същи схеми да се разбиват по няколко пъти в едни и същи ТЕЛК. Промените тук отдавна се изразяват само в разместване на проценти и опити да се намали тормозът на хората, но за истинско преосмисляне никой вече не отваря и дума. А проблемът съвсем не е маловажен. Само две числа - през 2023 г. новите пенсионери с изпълнени условия за масовата трета категория труд са били 24 610 души. Новите пенсионери с инвалидна пенсия за общо заболяване са били 30 520 души. Иначе казано, у нас е по-вероятно да се пенсионираш с инвалидна пенсия, отколкото с обикновена.
Третият голям проблем е разрастващата се каста на чиновниците от първа категория труд. "По наше време
в МВР имаше 33 хил. души, а сега са 64 хил.
и всичките имат право на първа категория, независимо дали са на терен или с чанта на бюро", коментира по този повод Лидия Шулева (повече как стигнахме дотук можете да прочетете в този анализ). Повече от нереалистично е да си представим, че при тази похитена от ГЕРБ администрация някой скоро ще дръзне да посегне на тези привилегии - ние не можем да сменим дори един болничен шеф.
Пенсионната система, вижда се и от изследването, е вълнение на възрастните. Парламентарните анализатори обаче са уловили донякъде и гласа на младите, а той е повече от любопитен. 7% от участвалите в анкетирането казват, че при възможност биха предпочели да не се осигуряват, а да се застраховат, спестяват или инвестират средства, които да им осигурят достойни старини. Това разбиране е по-често срещано сред младите, които смятат, че могат по-добре да управляват личните си финанси, казват авторите на изследването. 26,5% от хората, които са наясно с пенсионната система, смятат, че трябва да се създадат допълнителни стимули за хората, инвестиращи в доброволни фондове. Но у нас никой вече не говори сериозно по тези въпроси.
Вече никой не говори сериозно и за втория стълб. Навремето бе планирано тежестта му плавно да расте, но моментът за това безвъзвратно отмина. Пенсионноосигурителните дружества смятат, че вноската за задължителна втора пенсия трябва плавно да се увеличи до 10% (сега е 5%). Но няма управление, което да тръгне в такава посока при колосалния дефицит в основния стълб.
Всъщност, наистина изглежда безвъзвратно късно да се надяваме на пенсионна реформа. И не само защото сме застаряваща нация, а системата е направена за млади. А главно защото реформата изисква политическа класа, каквато у нас отдавна няма.
