Почти 1/4 от българите в трудоспособна възраст обмислят да потърсят работа в чужбина
23% от българите в трудоспособна възраст (от 18 до 64 години) обмислят временно или трайно да си потърсят работа в чужбина - това показват резултатите от национално представително социологическо проучване, направено по поръчка на фондация "Фридрих Еберт" от агенция "Сова харис". То е извършено в периода 1 - 8 септември 2018 година.
Изпълнителният директор на "Сова харис" Васил Тончев обясни, че това не означава, че хората ще напуснат страната ни, но означава, че обмислят подобна стъпка. 54 % от тях обаче споделят, че имат опит с работа в чужбина, а около 25% - че се справят и с езика:
"Основната причина, заради която напускат, е трудовото възнаграждение - 95% казват, че това е основната причина. Проблемът го има във всички източноевропейски страни, но като че ли вече там характеристиките са други и мотивите са други, а има и обратната тенденция, т.е. ние и там сме с няколко стъпки назад".
32% смятат, ако напуснат България, да го направят за над 5 години. 85% от анкетираните биха потърсили работа в страна от ЕС.
Проучването обхваща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години.
На въпроса "Обмисляте ли временно или трайно да си потърсите работа в чужбина"
23% отговарят положително, като при тези на възраст от 18-30 години положителните отговори са 32,8 %;
между 31-40 г. - 25,7% ; между 41-50 г. - 20,6%; между 51-64 г. -14,6 %.
Данните показват, че по отношение на пола 64% от имащите намерение да потърсят работа в чужбина са мъже.
62% от възнамеряващите са със средно образование, 60% са на възраст 18-40 г., а 80% живеят извън столицата. От всички заявяващи, че обмислят напускане на страната, 54% вече имат опит с работа в чужбина.
"Живеем в мрежово общество, тези хора градят контакти и вече имат изградени такива", коментира Васил Тончев, изпълнителен директор на "Сова Харис".
Той допълни, че около 1/4 от имащите намерение да потърсят работа в чужбина се справят и с езика в страната, в която искат да отидат.
По думите му промяната е, че вече не само младите хора напускат, а напускат всички.
Хората на физическия труд също са в готовност да напуснат страната, допълни той.
Основните причини за търсене на работа в чужбина са по-високото заплащане /95%/, по-добрата социална система /50%/, по-доброто здравеопазване /40%/ и др.
Според 38% от запитаните не биха търсили работа в чужбина, ако получаваха заплата между 1000 и 2000 лв.;
36% - между 2000 и 3000 лв.; 14% - до 1000 лв.; 10% над 3000 лв.
Само 1% заявяват, че няма заплата, която да ги мотивира да останат в България.
Проблемът с ниското заплащане го има във всички източноевропейски страни, коментира Васил Тончев, но по думите му ние пак сме с няколко стъпки назад.
30% от възнамеряващите да потърсят работа в чужбина заявяват, че ако си намерят работа, първо ще опитат и след това ще решат колко време да останат.
Около 25% желаят да останат в чужбина за период до 5 години; около 20% - за период 5-10 г.; 10% над 10 г.; 6% - до пенсиониране; 2% - завинаги; 6% не могат да преценят.
Много голям процент - 34%, са готови да заминат на работа в чужбина без предварително подписан трудов договор.
85% биха потърсили работа в ЕС и само 1% - извън ЕС.
Основният източник на доходи за 83% от изследваните хора са приходите от трудова дейност в България; 5,3% имат доходи от трудова дейност без трудов договор; 4,5% получават и помощи за отглеждане на дете;
3% получават помощи от социални плащания; 3% имат доходи от дивиденти, наеми и др.
Майката, разплакала Борисов, за Холандия: Всичко, за което съм мечтала
Да смениш държавата, за да живееш
Българи се отказват от България, за да живеят
Приблизително 22% заявяват, че свободно владеят чужд език.
77% заявяват, че не одобряват мерките за привличане на работници от трети страни, а 23% ги одобряват. 15% от интервюираните заявяват, че имат над 6 месеца опит от работа в чужбина, от тях 54% обмислят отново да си потърсят работа извън България.
По данни на НСИ от миналата година трудовото население в България е 4 млн. 370 хиляди души.
Да напуснат искат 1 млн. 600 хиляди души,
23%, което прави приблизително всеки четвърти работещ човек, каза изпълнителният директор на "Сова Харис" Васил Тончев.
Според него проблемът е и на политическо ниво - той не вижда политическа сила в България, която може да се ангажира със съществени реформи в страната.
Двете най-добре подкрепени политически формации в страната - с подкрепа около 1 милион избиратели, не биха могли да предприемат решителни стъпки, каза Тончев. По думите му подкрепата на тези формации стига за блокиране на политиката на опонента, но не и за стъпка напред.
Тончев допълни, че нашият административен апарат е най-тежкият в Европа и това, което в Холандия го правят 20-30 хиляди души, тук го правят 300-400 хиляди души и то не толкова добре и неефективно.
Според експерта предвиденото увеличение в бюджетната сфера с 10% на заплатите не е стъпка в правилната посока, необходими са съкращения, повишаване на ефективността и останалите да получават не с 10%, а с 30% повече на база оптимизация на работата.
Според прогноза на ООН към 2050 година населението в България ще наброява 5,5 млн. души,
т.е за 40 години населението ще намалее с два милиона, каза Пенчо Хубчев, програмен директор на Фондация "Фридрих Еберт".
ой допълни, че този тревожен факт, заедно с другите, че сме петата най-застаряваща нация в ЕС със средна възраст 43,6 години, както и това, че много млади хора напускат страната да търсят работа в чужбина, водят от една страна до недостиг на работна сила за икономиката, а от друга - няма и работещи, които да финансират основни системи като пенсионната, образователна, социалната, здравната.
Фондация "Фридрих Еберт" се застъпва за значително повишаване на доходите в България, каза Хубчев и допълни, че проучването показва, че именно ниското възнаграждение е основен мотив за трудова миграция.
Не може в България да се плаща по-малко отколкото в Камбоджа,
отбеляза Хубчев и допълни, че най-новият доклад на кампанията "Чисти дрехи" сочи, че работещите в Камбоджа получават половината от това, което е необходимо за достоен живот за тях самите и семейството им, а в България - само 10%.
Българите искат и по-добра социална система, и здравеопазване.
Според Хубчев алтернативите, които се предлагат в здравеопазването, само ще задълбочат тежката ситуация там. Основният проблем там е източването на здравната каса и той може да бъде решен с по-добър контрол, но ефективен контрол не може да се прави от хора с 600-700 лева заплата, защото те са податливи на корупция, коментира Хубчев.
Той припомни, че в България има поне 400 хиляди души, които са се самоизключили и от трудовия пазар, и от социалната система - не търсят никаква помощ от държавата. Това са семейства, в които работи по един човек.
Според него политиките за насърчаване на трудовия пазар в България нямат разлики като инструмент и тогава, когато безработицата е била 15%, и сега, когато е 5%, което по думите му не е най-доброто.
Към демотивираните се прибавят и тези, които активно обмислят да напуснат страната.
Това е поредното проучване на Фондация "Фридрих Еберт" и Института за икономика и международни отношения, свързано с пазара на труда в България. През тази година темата е "Отражение на трудовата миграция върху българската икономика", като в рамките на проекта се анализира презграничното движение на работна сила, отражението на този процес върху икономиката и тенденциите за неговото развитие.
Изследват се и мотивите, които водят до нетна трудова емиграция.
Източници: БНР; Вести.бг
