В първия от години дебат за нова пенсионна реформа се видя, че няма лесни резерви за стабилизиране на системата
Щеше да е добре да знаем колко успешна е пенсионната реформа от 2000 г., на която дължим сегашната тристълбова структура на пенсионната ни система. Но заложените в нея стъпки бяха изоставени от следващите правителства и заменени със стихийни и популистки мерки, благодарение на които пенсиите обраснаха с всякакви абсурди.
За да разберем колко далеч сме от целите на тази първа реформа, ще припомним един разговор отпреди 20 г. между покойния Иван Нейков и тогавашния управител на НОИ Йордан Христосков на страниците на в. "Сега". И двамата бяха сред архитектите на пенсионната реформа, направена от правителството на Иван Костов, в което Нейков беше социален министър. "Данчо, така ли си представяше нещата, когато ги започнахме през 1988-1989 г." - така започва този разговор.
В отговор Христосков откроява три успешни неща на тези първи три години от големите промени. Първо - стабилизиране на системата и освобождаване от нарастващите неизпълними обещания (съвременниците на тези години помнят опашките за екюта). Второ - по-тясно обвързване на пенсиите с осигурителния принос, което възстановява доверието към общественото осигуряване. Трето - създаването на задължителни и доброволни капиталови пенсионни фондове, "с което дадохме шанс на средното и най-вече на младото поколение сами да спестяват пари за своите старини при изгодни условия и сигурност".
Как изглеждат нещата днес? С почти 50% от разходите на държавното обществено осигуряване, покривани през републиканския бюджет от данъците ни, системата отдавна не е била по-далеч от финансовата устойчивост. Политическите експерименти раздалечиха приноса от резултата до степен в края на ерата Борисов всеки втори пенсионер да получава една и съща сума, независимо колко е работил и колко се е осигурявал. Преизчисленията от краткото време на ПП донякъде оправиха тази аномалия, но сътвориха нова - за всеки пенсионер, и сега, и в бъдеще, има по 60 лв. към пенсията, които нямат нищо общо с пенсионната система. А за втория и третия стълб реформата спря почти там, където започна и младото поколение толкова малко се интересува от тях, че над 80-90% оставят парите им да бъдат разпределени служебно, вместо сами да си изберат универсален фонд.
На този фон в последните месеци все по-често говорим за нова пенсионна реформа - без нея трудно ще можем да продължим да увеличаваме разходите с по 2,5 млрд. лв. годишно без увеличение на осигуровки и данъци. Закъснелият бюджет 2023 бе приет с обещание за реформи в бюджет 2024, но и в новия бюджет естествено няма реформи, а само хаотични усилия за увеличаване на приходите. Не че в Народното събрание има реформаторско мнозинство - там все повече изглежда, че всичко се случва само ако човекът-феномен Делян Пеевски го пожелае.
Затова и бе изключително интересно как си представят една нова реформа експертите, събрани на първата от години дискусия по темата от Българската стопанска камара. Изводите от нея не са оптимистични - лесни за активиране резерви при приходите няма, обществено доверие за по-високи данъци и осигуровки - също, а сивата икономика изглежда непоклатимо сива. Така че и занапред, както се говореше на един от последните дебати за пенсиите в парламента, бюджетът и заложената в него политика ще стават все по-голям заложник на пенсиите, а те пък ще зависят все повече от него. И потайните опити да се въведат нови осигуровки и данъци - било то върху бакшишите или върху боровинките, ще стават все по-явни.
Повече работещи за повече пари - лесно е да си го представиш
Пълна мобилизация в заетостта беше една от най-често споменаваните мерки на дискусията. Йордан Димитров от Балканския институт по труда и социалната политика показа данни, че у нас нивото на заетост сред младежите, жените и хората с увреждания е по-ниско от средното за Европа. Зам.-председателят на БСК Мария Минчева също посочи трите групи като предизвикателство. Резерви се виждат и в групата 65+, като Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" критикува правото у нас да се получават едновременно пенсия и заплата. Това обърква пазара на труда, защото у нас пенсията на практика не е доход, заместващ дохода от труд, каквато е нейната дефиниция, а доход, допълващ дохода от труд, коментира той.
Потенциалът на тези резерви обаче беше оспорван от други експерти. Любомир Дацов например припомни, че имаме почти равен на европейския период на получаване на пенсия, а кратка средна продължителност на живота, затова идеята за удължаване на трудовия живот има нисък потенциал. НОИ преизчислява служебно над 300 000 пенсии годишно заради допълнителен стаж (броят на работещите пенсионери вероятно е по-голям, тъй като тук не влизат хората, които са поискали отделно преизчисляване). Все повече хора работят до по-късна възраст заради непълни условия за пенсия или пък поради това, че получават твърде малки суми. Но наистина това изглежда незначителен плюс именно защото няма стимули човек да отложи пенсионирането си, вместо да получава и пенсия, и заплата.
Дацов смята и че нямаме култура и достъпна среда за активиране на хората с увреждания - тук от години има задължителни квоти за фирмите и т.н., но при липсата на достъпна среда резервът действително клони към нула. Що се отнася до културата, няма нужда да търсим доказателства по-далеч от парламента, където комисия за хората с психични заболявания породи ново дъно на депутатска простащина. Така мобилизирането на младежите се очерта като най-реалистичен вариант, но там пък не бе коментирана голямата спирачка, която представляват милиардите, изпращани от емигрантите ни - скайп и вайбър децата завършват училище, без непременно да виждат смисъл да работят, защото стандартът им на живот лежи именно на тези трансфери. А и, както посочи Деница Сачева, днешните млади още по-малко се интересуват от осигуряване от предишните поколения. Отчайващо много работа е необходима и за активиране на жените с малки деца - трябват достъпни детски градини и ясли, а все повече и хосписи, звена за дългосрочна грижа и пр., тъй като на жените на средна възраст ляга и основната тежест по грижите за възрастни и болни близки.
Другата рецепта беше за по-висока производителност, а оттам - и по-високи заплати. Това е перфектно решение, само че може да бъде вариант за стабилност само ако увеличаваме приходите, но задържаме разходите, защото каквото и да правим за приходите, те няма да наваксат в достатъчна степен, предупреди Дацов. По-бавното нарастване на разходите отколкото на приходите е социално неприемлив вариант, тъй като ще повлияе на адекватността на пенсиите, посочи и Любомира Язаджиева, директор на дирекция "Пенсии" в НОИ.
Последното се потвърждава и от бюджета на ДОО за 2024 г. - в него се залагат по-високи приходи и по линия на по-високата минимална заплата, и по линия на по-високия максимален осигурителен доход. Приходите обаче изостават от ръста на разходите и дефицитът догодина ще е с нов рекорд - над 11 млрд. лв. (при около 8 млрд. лв. за тази година).
Данъци и осигуровки за всички от сърце
Да се говори за увеличаване на данъци и осигуровки, разбира се, е прилично само за синдикатите и БСП. Призракът на тази непопулярна мярка обаче е винаги на една ръка разстояние. Единодушно например е мнението, че е крайно време да се увеличи вноската, която се отделя в универсалните фондове за родените след 1959 г. Тя от години е 5%, въпреки че трябваше плавно да расте и през 2017 г. да стане 7%. Сега вече се иска да е 10%. При състоянието на обществения фонд обаче това трябва да се подразбира като допълнителна тежест, тъй като едва ли можем да си позволим да намалим осигуровката за основния стълб с 5%.
Деница Сачева (ГЕРБ) припомни и една идея, която мимоходом се споменава в последните години - обособяването на фонд "Дългосрочна грижа", който да поема нов осигурителен риск - грижа за хора, които сами не могат да се грижат за себе си. За такъв фонд говори в едно от последните си интервюта и Иван Нейков. Сачева подчерта на дискусията, че недоверието в институциите е много сериозно и затова да говорим за увеличаване на вноската е обществено неприемливо, "не защото трябва да дадат повече пари, а защото сме големи длъжници на това да докажем, че можем ефективно да управляваме чужди пари". За тази нова осигуровка тя предложи пилотно тестване чрез преструктуриране на сегашното разпределение на осигурителните вноски, но и тук трудно бихме могли да се поберем в сегашната осигурителна тежест.
Проф. Станислав Димитров от Висшето училище по застраховане и финанси повдигна въпроса дали не трябва да се търсят нов тип семейно данъчно облагане и стимули, което да рефлектира върху неравенството между мъже и жени в осигуряването. Сега мъжете имат по-големи натрупвания и по-високи пенсии от жените, но жените пък получават пенсии по-дълго време. Многократно бе изтъкван и крайни ниският стимул за осигуряване от работодател в доброволен фонд - тук само 60 лв. са освободени от данъци месечно, като сумата е въведена при много по-ниска минимална заплата и сега облекчението се е обезценило 7-8 пъти.
Има какво да замести данъка върху труда, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров. "Къде е данъкът върху финансовите транзакции? Може да се мисли и за дигитални данъци, данък върху имущество и капитал", даде примери той. Категорично сме за увеличаване на вноската за втория стълб, но не за сметка на първия - т.е. трябва да има общо движение нагоре на осигурителната вноска - малко за единия, малко и за другия, коментира още Димитров.
Недосегаемите резерви
Според Пламен Димитров големият резерв е в недекларираната заетост, който не успяваме да мобилизираме. В нея се въртят милиарди, които не влизат от вноски в системата, каза синдикалният лидер. Според едно изследване на Института по философия и социология при БАН от тази година, цитирано в дискусията от проф. Нено Павлов (УНСС), 40% от анкетираните са участвали през 2022 г. в недекларирана заетост, черен и сив трудов пазар. Паралелно с това заявяват, че не желаят да бъдат осигурявани и да плащат осигурителни вноски, поради липсата на всякакво доверие към осигурителната система в страната.
Други пък повдигнаха въпроса не е ли време да затегнем правилата за плащане на осигуровките. У нас осигурителните права възникват при начислени осигуровки, дори да не са платени. В първия стълб това гарантира правата на служителя, който в случая не е виновна страна, но във втория го ощетява, защото там значение имат само действително преведените по партидата осигуровки. В становищата по бюджетните закони също има искане да се затегне този режим, като се съкратят сроковете, в които може да се дължат осигуровки. Въобще, за големите длъжници на НОИ не стана въпрос като възможен резерв, но по данни за 2022 г. от един парламентарен въпрос на Ивайло Мирчев, само около 40 дружества, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, дължат на първия и втория стълб 166 млн. лв. (близки до него фирми успяха да отпишат преди месец поради изтекла давност и 24 млн. лв. данъци).
Мимоходом бяха споменати и все още съществуващите възможности за ранно пенсиониране, които извън сектор "Сигурност" все по-често означават инвалидна пенсия. Тази реформа бе обещавана многократно, навремето Патриотите и Борисов виждаха милиарди резерв в нея, но инвалидните пенсии си остават тревожно голям дял от новите пенсии и заради ред промени в последните месеци дори не сме видели върха на тази тенденция.
Радикалните идеи вече звучат съвсем на място
Трите стълба на нашата пенсионна система са без алтернатива според всички експерти, участвали в дискусията на БСК, защото разпределят балансирано риска. Сред споменаваните чисто теоретично стратегически възможности обаче все по-често има неща, които доскоро щяха да ни се сторят голяма екзотика. Най-често споменавани идеи са въвеждането на универсална пенсия или преминаването към изцяло данъчно финансиране на пенсионната система, както е в Дания. И двете вече звучат много познато - първото, защото Борисов почти стигна до него, помпайки минималната пенсия за сметка на останалите така, че през 2021 г. всеки втори пенсионер получаваше 300 лв. Тогава за пръв път се заговори и за варианта универсална пенсия. Второто пък стана изведнъж актуално покрай главоломното нарастване на дефицита в последните години, заради което днес и в парламента често споменават, че на практика сме направили преструктуриране на системата. Всъщност нормално звучи даже нещо, което на дискусията бе коментирано като твърде рисковано за нашите условия - разкрепостяване на системата по подобие на Австралия, където, каза Любомир Дацов, всеки е задължен да се осигурява, но не задължително в стълб, а може да направи инвестиция в жилище например. Без това да е официална политика, много хора правят точно този избор. Въобще, по отношение на тези доскоро радикални идеи, вече можем почти да кажем като в социалните мрежи - кое не е така.
Как го правят в Дания
През 2012 г. датската пенсионна система става първата в света, получила рейтинг А в регулярния анализ на Mercer CFA Institute, а в последното издание на рейтинга заема трето място като най-добра система сред 47 наблюдавани страни (сред тях не е България).
Базовата пенсия, финансирана от данъци, всъщност е само един от няколко елемента на системата, която е с няколко стълба като у нас - държавна задължителна пенсия, две задължителни професионални схеми и доброволни схеми, част от които също са задължителни, тъй като са включени в колективни договори. Така че тук има базово финансиране с данъци от бюджета, осигуряване от работодател и от осигурен, и лично допълнително осигуряване.
Разбира се, място за сравнение трудно може да има, тъй като Дания и България са на двата противоположни края на данъчната политика в ЕС - Дания е с най-висока тежест в съюза, а България е с относително ниски данъци. Но все пак за сравнение:
- държавната пенсия е универсална и се състои от една базова сума, равна за всички, плюс добавки според семейно, здравно и икономическо състояние; може например да има добавка за отопление;
- възрастта за пенсиониране в Дания е 65 г. и продължава да расте, докато достигне 67 г.;
- всички работещи повече от 9 часа седмично се осигуряват задължително във втори пенсионен фонд ATP. Работодателят плаща две трети от вноската, а осигуреният - останалата една трета, като максималната лична вноска е 1% от средната заплата за пълно работно време;
- доброволните схеми могат да бъдат задължителни, ако са уговорени в колективен договор между работодателска организация и синдикат, като при тях осигуровката е до 15% от дохода, а работодателят отново покрива 2/3 от нея; тук обикновено фондовете са секторни/браншови, но около една трета се финансират от пенсионна схема на ниво компания;
- от доброволните схеми популярни са застрахователните планове, но има и банкови продукти за пенсионно спестяване.
