Милиардите за страйкъри, хаймърси, ракети, дронове вече тръгнаха
Според Концепцията за развитие на отбраната до 2032 г, съставена преди войната в Украйна, за изграждането на минимални военни способности България ще трябва да инвестира 36 млрд. лева. Това обяви само преди няколко месеца най-висшият военен - началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Тогава той подчерта, че става дума за изчисления преди нахлуването на Русия в Украйна. "Наистина се намираме в друга ситуация. Оказа се, че мирът има цена. Цената на поддържане на боеготова армия", обяви той тогава.
Наскоро военният министър Тодор Тагарев намали сумата, като даде да се разбере, че българските военни се готвят да изхарчат и вложат не по-малко впечатляващите над 18 млрд. лв. за оръжия и инфраструктура. Само ден по-рано Министерският съвет прие решение за одобряване на „Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г." на закрито заседание. Тя ще бъде предложена за приемане от Народното събрание, като кабинетът обяви, че програмата е част от вече заявени управленски приоритети и че при разработването ѝ са взети под внимание процесът на отбранително планиране в НАТО и развитието на военните способности на Европейския съюз, както и, че са
отчетени и предварителните уроци от войната в Украйна
Повече от очевидно е, че дори да не се осъществи напълно, то със сигурност предстоящото превъоръжаване ще е най-голямото в България от 40-50 години насам, когато армията ни получава от СССР модерните за онези години изтребители МиГ 29, танкове Т-72, щурмови Су-25, ракетни комплекси С 300. Всички те и в момента са част от оръжието, което би се ползвало при конфликт. Нещо повече. Дори и в момента върви проект, по който се модернизират танковете, ЗРК са на бойно дежурство, цялата електроника на Су-25 беше подменена и обновена.
Програмата за превъоръжаването, чрез което очеидно ще се мине изцяло към западни образци, представя основните направления за инвестиции с прогнозна стойност над 100 млн. лв., подредени по приоритет за финансиране. Това са обявените вече проекти за придобиване на:
- основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните формирования от Сухопътните войски;
- нови трикоординатни радари
- брегови противокорабни ракетни комплекси;
- зенитно-ракетни комплекси със среден/голям обсег на действие
- ракетна система за залпов огън с повишена мобилност и 155 мм гаубици.
Включени са и проекти за:
- придобиване на бойни вертолети;
- противоминни кораби;
- ракетни катери
- осигуряване на комуникационно-информационната поддръжка (КИП) на многонационален щаб на дивизия в полеви условия;
- изграждане на система за противовъздушна отбрана на механизирана бригада;
- разузнаване и наблюдение на земни и морски цели чрез използване на безпилотни летателни системи от среден и висок клас, включително с ударни възможности;
- развитие на способности за преодоляване на сухи и водни препятствия.
Първите пет инвестиционни направления са с най-висок приоритет и следва да бъдат стартирани и реализирани в най-кратки срокове, смята правителството.
Като спешни са отбелязани и 4 инфраструктурни проекта -
ремонт и оборудване на щаб на дивизия, изграждане на база край Ямбол за бойната група на НАТО и модернизиране на пристанища на военноморските сили в Бургас и Варна.
Всъщност част от проектите са вече в напреднала фаа на подготовка, а по някои дори мина не само подписването и одобряването от правителство и парламент, но и дори бе извършено и първо плащане от половин милиард лева - 263 300 000 долара. Това е първа вноска за покупката от САЩ на брониранираните бойни машини "Страйкър".
На практика това е един от най-бързо миналите проекти и със сигурност втория като цена след двете покупки на общо 16 изтребители F-16, чиято обща цена е над 2,5 млрд.долара - над 4,5 млрд.лв.
Проектът "Страйкър" предвижда придобиване на 198 бойни и спомагателни машини,
183 от които от фамилията Stryker, в състав от: 90 броя ХМ1296 Infantry Carrier Vehicles - Dragoon (ICVD); 17 броя М1126 Infantry Carrier Vehicles (ICV); девет броя М1132 Engineer Squad Vehicles (ESV); 33 броя М1130 Command Vehicles (CV); 24 броя M1133 Medical Evacuation Vehicles (MEV); десет броя М1135 Nuclear, Biological, Chemical Reconnaissance Vehicles (NBCRV); три броя М98ЗА4 Heavу Expanded Mobility Tactical Truck (НЕМТГ) Light Equipment Transports (LET) в комбинация с Modular Catastrophic Recovery System (MRCS); три броя М1120A4 НЕМТТ Load Handling Systems; три броя М984А4 НЕМТT Wrecker; шест броя М978А4 НЕМТТ Fuel Servicing Truck (Tanker).
Прогнозната стойност за реализация на проекта за инвестиционен разход е 1,376 млрд. долара (2 504 320 000 лв., изчислени при курс на щатския долар $1 = 1.82 лв.) без ДДС. Заплащането на посочения проект на договора и двата бъдещи договора за придобиване на бойни припаси е предвидено да се извърши за период от пет години.
В проекта е записано още, че общата сума по проекта е само прогнозна, "като предвид естеството на договорите по Програмата за чуждестранни военни продажби, в случай на необходимост, промяната на стойността на договора ще се извършва по реда на Закона за международните договори на България". Освен посочените финансови средства, за цялостната реализация на проекта за придобиване на бойни и спомагателни машини ще са необходими и други допълнителни разходи за заплащане на данък добавена стойност (ДДС), мита и други; заплащане на транспортни разходи.
Предвидено е началото на доставките на машините да е през третото тримесечие на 2025 г., а краят да е през първото тримесечие на 2028 г. Основното количество бойни и спомагателни машини ще бъде доставено през 2026 г. и 2027 г. с темп на доставките от десет машини на месец.
Всъщност
сделката за бронираните машини беше изключително изненадваща и мълниеносна,
колкото и всички да отричат. И ясно показва какво ще се случи и с всички или поне с почти всички други проекти.
Защото един септемврийски ден на 2023 г. се появи инфорацията, че Държавният департамент на САЩ е одобрил сделка за продажба на България на бронирани машини "Страйкър" (Stryker) и свързано с тях оборудване на стойност около 1,5 млрд. долара. Това съобщи Агенцията за сътрудничество в областта на сигурността на Пентагона, която отговаря за продажбите на военно оборудване и оръжия в чужбина.
Дотогава беше ясно, че България опитва да купи 150 бронирани машини за Сухопътни войски от години. Организирани бяха и търгове и преговори. През март 2021 г. Министерството на отбраната е изпрати писма до фирмите, че прекратява процедурата за купуване на бойни бронирани машини. "Ценовите предложения на двете фирми, допуснати до втория етап, значително превишават рамката, утвърдена от Народното събрание", съобщи МО, като същевременно даваше да се разбере, че България ще се опита да си произвежда сама такава техника.
През октомври 2020 г. стана ясно, че достигналите до финала на конкурса са заложили цени над пределния таван от 1,5 млрд.лв, определен от Народното събрание. С тези 1.5 млрд., които при това трябваше да се плащат разсрочено, България планираше да плати 150 машини за три батальонни бойни групи, доставка на системи и допълнително оборудване и обучение на личния състав. И изведнъж проекта "Страйкър".
Тук в никакъв случай не трябва да се пропуска и политическият елемент,
при който всеки искаше да се покаже пред САЩ, най-вече Делян Пеевски. Борбата по едно време изглеждаше толкова ожесточена, сякаш всеки вадеше милиардите от джоба си.
Така докато вървеше процедурата по одобряване на проекта, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и депутатът от ДПС Делян Пеевски нападнаха почти едновременно военния министър Тодор Тагарев заради желанието му Народното събрание да одобри купуването на бронетранспортьорите "Страйкър" преди местните избори, защото в противен случай сроковете може да бъдат пропуснати.
"Ако Тагарев изисква нещо, трябва да си подаде оставката веднага. Той не може да изисква нищо от българския парламент. Може да внесе, комисиите да го разгледат - това е законовият ред. Не може да иска нищо", заяви депутатът от ДПС Пеевски пред журналисти в парламента. Само минути по-късно се включи и Борисов, който заяви, че е възмутен. “В момента всичко, което се е случило по отбраната, се е случило в НС. За страйкърите ще привършим процедурата декември месец. Да прави такива изявления не му прави чест”, добави Борисов.
Часове по-късно той продължи: "Обръщам се към Тагарев: Кой сложи подписите си да се дадат бронетранспортьорите на Украйна, за зенитните комплекси С-300, той ли, или ние в парламента, с нашите имена?".
В атаката се включи и шефът парламентарната комисия по отбрана Христо Гаджев (ГЕРБ). “Ние не можем да действаме в такъв график, който само и само да позволи посещението на министър Тагарев в САЩ след две седмици да се снима с подписването”, обяви той по онова време.
Така или иначе сделката мина, като пак Гаджев обясни, че България ще сглобява „Страйкъри“ и че дори
имаме потенциал да правим някои от компонентите за противотанковите ракети Javelin
Председателят на Комисията по отбрана уточни, че ние няма да произвеждаме, а ще сглобяваме „Страйкъри“ в „Терем“. Пак от него се разбра и че България предвижда също така да закупи притовотанкови ракети Javelin на стойност 101 млн. долара, които показали своята ефективност по време на войната на Русия срещу Украйна.
В напреднала фаза е и проектът
за трикоординатни радари за българската армия
Пет от най-големите компании за производство на военна продукция в света подадоха оферти за придобиването им. Това са "Локхийд Мартин“ (САЩ), "Леонардо“ (Италия), "Елта“ (Израел), "Индра“ (Испания) и "Талес“ (Франция). Имената на компаниите станаха известни на публичното отваряне на офертите в Министерството на отбраната.
Проектът за купуване на 3D радари е ключов не само за опазване на българското въздушно пространство, но и за усвояването на новите общо 16 изтребители F-16 Block 70, които България закупи от САЩ и "Локхийд Мартин". Той включва придобиване на седем нови трикоординатни радари - 5 стационарни и 2 мобилни, обучение на личен състав, задължително изискване за гаранционна поддръжка на радарите не по-малко от 24 месеца, с последваща интегрирана логистична поддръжка за пет години.
Проектът се подготвя отдавна, но беше забързан след решение на Министерски съвет от 1 февруари т.г.
Цената, която е планирана за реализацията на този проект, е на базата на запитване за информация (Request for information), което МО е изпратило преди три години. Заложени са 400 млн. лв., възоснова на едно от получените предложения. Възможно е цената да стигне половин милиард заради инфлацията и голямото търсене на военна продукция в световен мащаб, особено след нахлуването на Русия в Украйна.
Бърза се и за сдобиване с противокорабни ракети за бреговата охрана
България оборудва изграждащите се в момента два военни кораба и бреговата си охрана с чисто нови ракети срещу желанието на Москва да "превърне Черно море в руско езеро", както и заради войната, която Москва води в Украйна.
"Доставя се оборудване за два кораба, за да изградим това, което ще ни защитава, купуват се ракети за бреговата охрана", обяви премиерът наскоро. Той не влезе в конкретика, но вероятно има предвид сделки за закупуване на противокорабни ракети Saab/Diehl RBS-15 Mk3. Още през април м.г. МО публикува 17 спецификации на търсени оръжия. Тогава стана ясно и че флотът планира да закупи неопределен брой противокорабни ракети RBS-15 Mk3, които се произвеждат от шведската компания “Сааб” и германската “Диел”. Те ще бъдат сложени на двата кораба, които се изграждат в момента. Наскоро стана ясно, че се преговаря за такива ракети и за бреговата охрана, като един от аргументите е да има съвместимост на въоръжението на корабите и брега.
Само часове след изявленията на Денков, правителството отпусна над 37,5 млн. лв. за Министерството на отбраната, точно за
да купи ракети и торпеда
"В момента не виждаме пряка заплаха за българските пристанища, но на сила се отговаря със сила. Затова сме започнали да купуваме ракети за бреговата охрана, за да не смее никой да доближава черноморските ни градове", каза Денков, като припомни руските ракетни удари по Варна от 1915 г.
Малко по-късно стана ясно и, че Министерски съвет е одобрил
участието на България в изграждането на т.нар. европейски ракетен щит
Правителството прие решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между министерствата на отбраната на още 13 натовски държави "относно съвместно закупуване на наземни системи за противовъздушна отбрана в рамките на инициативата „Щит на европейското небе“.
С одобряването на меморандума за разбирателство ще се предостави възможност България да се включи в програми за съвместно закупуване, поддържане и използване на оръжейни системи за наземна противовъздушна отбрана (GBAD).
Идеята на инициативата е да се изгради щит от съвременни ракетни системи, като предварителната информация е, че те вероятно ще са ракетни комплекси "Пейтриът". Това на практика означава, че 14-те страни, включително и България ще участват в закупуването им. Към момента не е ясно колко пари ще трябва да се отделят от българския бюджет.
14-те държави са: България, Белгия, Чехия, Естония, Германия, Унгария, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Словакия, Словения, Румъния, Обединеното кралство. Инициативата, оглавявана от Германия, има за цел да създаде европейска система за противовъздушна и противоракетна отбрана чрез общо придобиване на оборудване, се казва в съобщение публикувано на официалния сайт на НАТО.
Десетки и дори стотици милиони ще отидат и за инфраструктура
И как иначе, след като България предлага на НАТО създаването на многонационален дивизионен щаб, който да бъде разположен в района на Кабиле и Безмер. Това на практика ще означава, че при заплаха срещу България, то ще се развърне не само многонационалната бойна група на Алианса, за която вече е решено, че става бригада, но и цяла дивизия, включваща поне три бригади.
Идеята е да се създаде такъв щаб по подобие на съществуващия вече подобен в Румъния, който упралява дивизията "Югоизток". След създаването на такъв многонационален дивизионен щаб и в България, той ще ръководи две български бригади плюс многонационалната бойна група, както и при необходимост и още сили и средства. По думите на началника на отбраната Емил Ефтимов, това са бригади, които съставляват една дивизия. Предложението е щабът да се ръководи от български офицер.
НАТО предвижда за България формиране на мощна бригада от много добре обучени части на няколко държави и по думите на премиера Николай Денков така да увеличи 4 пъти войниците на Алианса.
"Ще има толкова военнослужещи, колкото са достатъчни да се даде бърз и адекватен отговор. В момента основата на сухопътния компонент в България са двете български бригади, многонационалната бойна група. Ще бъдем готови да приемем още сили натовски - съюзни сили и средства. И този многонационален дивизионен щаб да може да поеме командването на тези сили и средства", допълни Ефтимов.
"Хората няма от какво да се притесняват, има много възможности за икономическо и социално развитие на региона при изграждането на такава инфраструктура", обясни и военният министър Тодор Тагарев. Той направи това във връзка с въпрос на депутата от БСП Кристиан Вигенин за безопасността на хората, които живеят в региона, както и за техните протести и подписката срещу разполагането на силите на НАТО. Министърът заяви, че според военните експерти регионът на с. Безмер и с. Кабиле е подходящ, "тъй като се търси място с възможност за учебна бойна подготовка и летища или поне едно летище. Добре е да има достъп до море, макар да не е задължително. До момента това е намерението на Министерството на отбраната", обясни Тагарев. И подчерта, че все още няма окончателно решение на министерството за построяването на "малкия град" за силите на НАТО, но и че "не можем да отлагаме дълго време". Тъй като се очаква базите да са готови до 2025 г., министърът заяви, че ако войната в Украйна е приключила, "тогава ще имаме нови казарми, защото в българската армия казарми не са строени от поне 40 години".
Тепърва ще се разбира и за още проекти, за още милиони и милиарди, които предстоят да се харчат. Дано, както е записано в програмата за превъоръжаване, това да е не само неотложно, но и да се движи при предвидимост и прозрачност в разходването на капиталовите средства.
И още нещо - добре е, че ще се купува техника, но тя е нищо без хора. А по признания на генерали и министър, кадровата дупка в армията е огромна - 6000 души. И докато тя не се попълни, то и най-модерната техника няма да спаси положението.
