„Дългото управление на ГЕРБ роди ненавист. Тя изкопа ровове, т.нар. „червени линии“ и доведоха сега до патова ситуация. Дилемата вече не е „промяна“- „не промяна“ и „корупция-антикорупция“, а цените и войната. Дълги натрупвания доведоха до непреодолимо разделение между политически активните хора. ГЕРБ донякъде са спасени заради войната. Имаме паритет между силите на промяната и силите на статуквото и този паритет не е ясно дали няма да се възпроизведе на следващите избори. А почнат ли да циклят изборите, може да се получи отвращение от самата демокрация и това вече е много опасно. Изолирайки ДПС, партиите да помислят дали не изолират цяла една обществена група, защото при други обстоятелства, тя може да припознае други властови центрове, които не са задължително в България. А тази игра е игра с огъня.“
Интервю на Таня Анастасова
С политолога Първан Симеонов, в един разговор за патовата следизборна ситуация и реалностите, които ни чакат.
Първан Симеонов пред LIBERTA.BG...
- Три дни след изборите чуваме различни прогнози и предположения от експерти. Възможно ли е правителство, в този партиен пасианс, г-н Симеонов?
- Да, възможно е, но не бих казал, че ще бъде лесно и е напълно възможно, да не кажа вероятно, да отидем и на нови избори.
- Как стана така, че токсичната партия ГЕРБ, символ на дванадесетгодишната корупция и зависимости, отново има самочувствието на победите? . Кой къде сгреши? Докъде са виновни партиите и докъде – народът?
- Вината е, че ГЕРБ управлява твърде дълго без разбиране и това роди доста сериозно количество ненавист. Тази ненавист изкопа ровове, т. н. „червени линии“, а тази червени линии направиха сработките сега невъзможни, защото изборите дадоха патова ситуация, патов сигнал. Последните три избора преди войната и цените показаха ясен сигнал за промяна. Тези избори не показват такъв сигнал, затова е патова ситуацията. Нито ГЕРБ е слаб, нито ПП са слаби. Никой не надделява и проблемите на хората са други. Дилемата вече не е „промяна“ – „не промяна“, „корупция“ – „не корупция“. Затова ситуацията в момента е леко безизходна, тези червени линии не могат да се преодолеят, а пък активността намалява. Нещо повече – в трудната ситуация, на политиците не им се управлява, което се вижда. Никой не изгаря от желание да води страната и да прави правителство в тази ситуация. И какво излиза? На хората не им се гласува, на политиците не им се управлява. Това е политически вакуум и той е опасността. Така се стигна дотук. Просто това са дългогодишни натрупвания, които доведоха до непримиримо разделение сред политически активните хора в страната. На времето, след комунистическия режим, това разделение донякъде се реши на Кръглата маса. Може би е време за някакъв формат за преговори, защото България може да продължи да цикли, а съгласете се, това не е най-добрия вариант в условията на война.
- Получава се така, сякаш темата за войната притули темата за корупцията и това устройва ГЕРБ. Така ли да го разбираме?
- Точно така. ГЕРБ донякъде са спасени заради войната. Или се надяват да бъдат спасени заради нея. Защо? Защото преди си говорехме за наследството на ГЕРБ, а сега вече не си говорим за това, говорим си за война и цени. Нещо повече. Войната дава възможност на Борисов да представи себе си като евроатлантик, т.е. спира да е важно корупция – антикорупция, започва да е важно изток – запад. А Борисов отдавна е показал умението си да балансира и ще отиде крайно западно. Виждате, че залага на хора като Плавнелиев и Паси – крайно западни хора. От друга страна цените също му дават коз, защото в условията на ценова криза, хората търсят не ентусиазма на младите, а опита на възрастните. Това е ситуацията – ГЕРБ донякъде е спасен от войната. Това се случи. Сега, дали и как щепродължат преговорите и прочие, не ми е известно, но при всички положения няма да е лесно.
- Когато „отвратените“ не отидоха до урните и спечелиха „отвратителните“, не крие ли това реални рискове от обезсмисляне на многопартийната система у нас и вървим ли според Вас в такава посока?
- Правото да не гласуваш също е право. То е регламентирано, макар, че в България гласуването все още се води задължително, но няма факти, тъй като клаузите отпаднаха и в Конституционния съд, което означава, че въпросът със задължителното гласуване е бил грешна стъпка. Реално това, което се случи е, че имаме паритет между сили на промяната и сили на статуквото и този паритет хич не е сигурно дали няма да се възпроизведе при едни нови избори. Това е проблем. Големият проблем е , че когато започнат да циклят изборите, както Вие казвате, да се получи отвращение от самата демокрация, т. е. политическата криза в страната да се превърне в криза на демокрацията. Това е много голяма опасност, защото може хората да започнат да гласуват за радикали, особено ако огладнеят повече през зимата, или да започнат да искат повече еднолична власт. То, обективно погледнато е и така, но много по – лесният вариант е вместо да си играят да правят някакво ново правителство, което отново да е стрелба в тъмното и отново да гърмят скандали от ден първи, просто да се припознае служебния кабинет. И ето, виждате ли, тук по пътя на улеснението, може да стане лошото. Много хора ще кажат : какъв е смисълът да се играе пак, то си има служебно правителство, можем да откараме така поне до февруари. Цялата история е много, много опасна и далеч надхвърля сметките, които партиите си правят.
- Изпреварихте въпроса ми, дали е възможно парламентът да гласува оставането на служебното правителство, но да поразсъждаваме – това добро, или лошо ще е за демократичния процес?
- Да, то ще бъде улеснение, ще бъде закономерно. Шегата настрана, може да се окаже ,че е по-добрият вариант. Но това е пътя към ада. А той знаете с какво е постлан, с добрите намерения. И ето, по пътя на добрите намерения може да се стигне до ситуацията, хората да кажат, добре, защо е нужно изобщо партии да се сътезават на някакви избори, като нищо ново няма да излезе, пък и бездруго си има парламент и някакво правителство? Тъй че, да, тук има опастност.
- Ще научат ли уроците си ПП и най-важният от тях, че без структури в страната нищо не става, както и че, когато говориш за нулева толерантност към корупцията, не трябва да допускаш и следа от съмнение към себе си?
- ПП са живи и здрави за момента. Да, трябва да мислят за структури, защото няма да е винаги така. Но те приложиха успешна тактика на тези избори, макар че, каквато и тактика да приложиш, след 6,7 месеца на власт, има помръкване на харизмата и това се доказа със загубата на 130-140 000 гласа. Те обаче продължават да играят хитро играта и искат да останат в опозиция, т.е. някой друг да е в тежката ситуация. Следователно, са в изгодна позиция да се върнат един ден, дори с по-силен резултат. Друг е въпросът обаче, че ако Бойко Борисов успее да представи себе си като конструктивната сила в този процес, а ПП остане на брега на тяснопартийния интерес, тогава ПП може да бъде наказана в едни нови избори. Много е спорно дали политическите промени не са загуби в краткосрочен план.
- Разсъждение в хипотеза – ако ГЕРБ направи коалиция с ДПС и партията на Стефан Янев ги подпре, ще загуби ли ГЕРБ в едни следващи избори част от своя електорат?
- Да, огромни репутационни щети ще има за партия ГЕРБ. Обвържеш ли се официално в коалиция с ДПС, губиш. Това е очевидно. Което, между другото, е също един от блокиращите механизми в българския политически живот. Това трябва да се отпуши. Събирането на такова напрежение рано, или късно ще избухне в някаква посока и ДПС трябва да се отваря към българския политически живот по-активно, а останалите трябва да мислят малко повече изолирайки ДПС, дали не изолират цяла една обществена група в България, защото тази обществена група, при други обстоятелства може да припознае други властови центрове, които не са задължително в България. Тази игра е също игра с огъня, но тя е тема на друг разговор.
