Речта на президента Румен Радев по случай честването на 134-ата годишнина от Съединението на Източна Румелия и Княжество България:
Направихме, каквото можахме и колкото можахме. Сега можем да чакаме съда на историята. С тези скромни слова смелият министър-председател Петко Каравелов описва паметните дни на 1885 година. Присъдата е ясна. Препотвърждаваме я с признателност година след година в Пловдив, за да почетем героизма на всички българи, осъществили това Съединение.
На седмата година от Свободата българите проявиха зрялост и национална отговорност, еманципираха се и показаха, че няма да чакат Великите сили да се съберат, за да решават съдбата им. Извършиха смел исторически „скок“ и отхвърлиха несправедливостта, разкъсала снагата на Родината им. Защото нашите предци от Княжество България и Източна Румелия продължаваха да живеят с идела за сплотена, обединена и независима България.
С тази мечта живееха всички без оглед на вяра и етнос, пол и възраст, занаят и политически пристрастия. В онзи миг политиците ни съумяха да бъдат на висотата на народа и неговите въжделения. Броени дни по-късно мобилизираните и доброволците от Мизия, Тракия и Македония, масово завърналите се българи от чужбина, подпечатаха с кръвта си Съединението по бойните полета на Драгоман и Сливница.
Днес търсим гордост в миналото и често загърбваме своя дълг към настоящето и бъдещето. Идейната безпътица на първенците катастрофира в апатия, отчуждение и безверие. Отдавна не знаем какъв е идеалът ни, а съединението остава повече на думи.
Все повече се призовава за ново Съединение, но се пропуска, че то минава през разделение. Епохата иска от нас да се разделим с всичко, което тежи и спира движението на нацията ни напред. Трябва да се разделим с беззаконието, с арогантността и апатията. Да отхвърлим нихилизма. Да съзнаем, че докато позволяваме на несправедливостта да царува, не можем да бъдем истински единни.
Да помним, че най-страшна е присъдата на следващите поколения. Че истинската оценка за делата ни ще я дадат онези, които идват след нас. Но съдбата на нацията се кове тук и сега. Наш дълг е заедно да съградим достоен и справедлив живот в свободна, демократична и просперираща държава.
Да живее Съединението! Да живее България!
