Професора влезе в редакцията заедно с Доктора. Редакцията беше в една стая на Столичния народен съвет (СНС). Сега му викат Столична община. Кметът Стефан Нинов, (викаха му Стефчо Къртицата, защото обичаше да разкопава столицата), ни беше дал две стаи на първия етаж на СНС. Прозорците ни гледаха към "Св. Александър Невский". Бяхме базирани на пъпа на София. Произвеждахме първия опозиционен вестник в края на 1989 г.
Професорът ни поздрави. В редакцията бяхме 5 - 6 ентусиаста, с две лични пишещи машини "Марица". Мотаеше се и един фоторепортер с личната си фоттотехника.
Професорът каза:
- Защо не сте на площада? Защо не пишете какво става навън?
А аз, тогава зам.-главен редактор на една още несъществуваща редакция, му отговорих:
- Нямаме касетофони. Водим си записки в бележници. Трудно е...
- Откъде могат да се купят касетофони? Колко ви трябват?
- Касетофони има само в "Кореком". Трябват ни три - четири апаратчета.
- Колко струват? - Попита Професора?
- Не повече от 300 - 400 долара. - Отговорих аз.
- Ето ти парите и бягай да купиш! - Рече Професора, извади портфейла си и ми подаде 500 долара.
Изтичах до най-близкия "Кореком", на партера на хотел "София" и купих касетофоните. Прибрах се в редакцията, върнах на Професора рестото от 25 долара, раздадох апаратчетата на колегите и те хукнаха към площада пред храма, където се събираха първите демонстранти, следвани от фоторепортера.

Професора беше д-р Чирков, а Доктора беше Дертлиев. Беше ноември 1989-та година.
Царство му небесно на Професора! Светла му памет и на доктор Дертлиев!

Любо Кольовски

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.