Политиците ни днес са рожби на този дефицит на възпитанието от годините на прехода, казва експертът
Учители се шокираха от думите на Асен Василев за скъсаните чорапогащници. Повод за реакцията стана изказване на Василев пред телевизия преди няколко дни. Съпредседателят на "Продължаваме промяната" заяви, че "когато оставиш учителите да ходят с чорапогащници с дупки, нормално е да нямаме нормални учители в училищата и сега тепърва да навлизат нови кадри". Пред ФАКТИ по темата говори д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“.
- Г-н Петров, защо учителите ходят със скъсани чорапогащници… Нали това чухме от Асен Василев от „Продължаваме промяната“…
- Към днешна дата се връщаме към позицията на синдикат „Образование“, която беше категорична, която олицетворяваше в голяма степен позицията на всички български учители и нашето виждане, че към един човек, към една професия трябва да се отнасяме с уважение. А към професията на учителя, трябва да се отнасяме с респект. Това беше причината за тази много силна реакция на учителите. Разбира се, последва едно извинение на господин Асен Василев, но в крайна сметка това, което искаме да постигнем в училище, е възпитанието. Ето, сега показваме, че това е нещо много важно, защото в момента го няма в българското общество. Реакцията бе отвъд метафората, която се опита този политик да направи. Няма как да говорим с непремерен език за важни неща и да очакваме да има ефект от това. От това бе продиктувана и тази реакция.
- Когато говорим за възпитанието в училище, тогава как да приемаме възпитанието на политиците…
- Ние го казваме от десетки години, че възпитанието на политиците се гради в училище. Липсата и дефицитът на това възпитание го показват днешните българи. Говорим за хора като общественици, като изградили се в една или друга професия, като държавници каквито се очаква да бъдат. Лично аз, ако трябва да изброявам примери за добри държавници, повярвайте ми, че ще ми бъде много трудно да посоча в настоящия етап. Така че политиците ни днес са рожби на този дефицит на възпитанието в от годините на прехода, които сякаш още не е свършил. Ако си спомним за този преход, в който някак така беше отправено посланието към българския учител, че той трябва да преподава, а не да възпитава... И резултатите видимо днес са очевидни. Сега ние сами се вторачихме в един случай, но такива думи чуваме не само към учителите и не само в официалния език на политиците, а ги чуваме доста често по различни поводи. И в това е бедата.
Това е един основен дефицит в духовната култура, който трябва да възродим.
Днес виждаме, когато дойдат важни дати в българския календар, едно приповдигнато настроение, граничещо с куртоазия, но пък на следващия ден вече го забравяме, продължаваме както си знаем, продължаваме да говорим с дефицити и някак забравяме какво сме учили и на какво са ни възпитали.
- След това Асен Василев се извини, но не сме ли свикнали някак първо да те зашлевят, а след това да ти кажат извинявай. Не е ли малко тъпо това…
- Много пъти съм казвал по време дискусии на колеги, че ако вземем пример от училище, това е нормална история от пети-шести клас. Ние, като учители, този процес дори сме го поощрявали. Когато един ученик е направил грешка, ние искаме от него първо сам да осъзнае, че е направил грешка, и след това да се извини. И нека приемем, че подобни грешки в училище са нещо нормално, но само в началния етап, а за по-големите ученици казваме: „Да не сте в първи клас да грешите и да се извинявате. Просто мислете, преди да грешите!.“
Когато виждаме такова нещо в поведението на хора, които не са в училище, които отдавна са завършили и висшето си образование, изградили са се като личности, бих им препоръчал да се върнат назад, да си помислят за своята реторика и каква е целта на един такъв израз. Лошото е, че подобни изказвания минават ей така, между другото, сякаш това е новата „нормалност“. Ето това е голямата беда в днешния ден. Затова ние, учителите, няма да спрем да казваме - това не е възпитано!
- Вие се заканихте, че учителите са в стачна готовност. Какво трябва да се случи, за да предприемете ефективни действия?
- Стачната готовност няма нищо общо със случая „Василев“. В момента стачната готовност си стои. Но трябва да поясня, че тя е насочена към финансирането на българското образование. Подчертавам това. Причината е, че парите за предучилищното и училищно образование са станали значително по-малко, поради голямата инфлация. Има такъв текст в Закона за образованието, който постановява, че парите за образование като процент от брутния вътрешен продукт не трябва да намаляват. Сега този размер, поради бруталната инфлация, е намалял. Стачната готовност е свързана с това да имаме повече пари за образование, включително за учителски и директорски заплати, включително и за всички други образователни политики, които са започнали в системата. Просто сега ние отправяме това като послание към партийните лидери, които ще влязат в управлението най-вероятно след изборите. Когато стигнем до бюджета, нека да бъдат взети мъдри решения и да избегнем тази стачна готовност.
- Когато един учител започне да получава с 200 лева повече, примерно, той дали дава 10% повече от себе си, за да ги заслужи тези 200 лева, или ги приема като даденост и продължава да работи по същия начин?
- Ако един учител получи нещо над заплатата, това би му се отразило като добър мотив, но в момента не сме в тази хипотеза. Ние в момента искаме увеличение на парите в образованието, за да догоним инфлацията, догонваме и вдигаме ниските заплати. Таке че тези пари в момента са по-скоро компенсация, а не мотивация. Когато говорим за увеличена заплата на учителя, то това важи с подобен знак и за заплатата на лекаря, на полицая, на художника. Ако заплатите са увеличат, със сигурност ще има ефект. Но ние не сме в тази хипотеза. Ние търсим начин учителя да го запазим, защото заплащането на учителския труд и работата, която върши, стресът, на който е подложен, далеч не е релевантен на парите. Заплатата е много по-ниска и това е може би една от причините младите да не издържат и да не желаят да остават в професията.
- Проучване на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ показва, че около 70% от учителите напускат професията още през първата година, а тези под 35-годишна възраст често се преквалифицират. Защо…
- Това проучване беше част от един проект и е факт. Това е един негативен индикатор на това, което става в системата на образованието. При увеличаването на заплатите се породи желание на студенти да записват учителски специалностите. Дори и със закон се запазиха да не се закриват педагогически специалности във висшите учебни заведения, но въпреки това, завършвайки студентите и ставайки учители, не остават много в професията. И това не е само заради пари, защото и парите не са толкова много. Чистото трудово възнаграждение на един започващ учител е около 1200 лева. Това със сигурност е по-малко от много други професии, при които има в пъти по-малко отговорности и не са толкова обществено значими. В този ред на мисли трябва наистина да направим една добра национална политика за привличани и задържане на младите учители. Това никак не е успешно в момента. Трябва да видим кои са факторите, които отблъскват младите учители – това е бумащината, това е трудното партниране с родители, нарушаването на училищните правилници от учениците, без инструменти за въздействие от страна на учителя, това е липсата на институционална подкрепа.
