„Властта пита: кой прави протестите? Няма никакво значение кой ги прави? Важното е, че това се случва. Значи нещо някъде се е объркало и нещо не е така, както трябва.
В България има едно голямо количество хора, които търсят не само промяна или смяна на системата, но буквално преучредяване.“

Социологът Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател е в областта на политическите партии и докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“.
 

-    Господин Симеонов, наскоро, в интервю за БНР предрекохте продължение на протестите и след оставката на Валери Симеонов. Как с днешна дата усещате общественото недоволство? Спихна ли се бунтът или тлеещите искри чакат ново разпалване?

-    Първо, явно сме били прави не само аз, но и много други колеги, да подозираме, че оставката на Симеонов е само епизод, а ние в конфликти и скандали живеем доста дълго време вече. Така че, те най-вероятно ще продължат по една причина и тя е, че политическото напрежение е доста голямо. То се дължи и на социалното разслоение в страната, и на регионалните различия. Дължи се също на износването на политическия елит такъв, какъвто го познаваме, защото управляващите доста дълго останаха на власт.Това е част от политическия вкус на българите - да искаме новия и новия. И не на последно място, дължи се на факта ,че имаме зимен сезон, с увеличение на цени или очакване за увеличение. Всичко това, като се събере на едно място, се предполага напрежение. Това напрежение има и кой да го побутва и този, който го прави, са различните типове опозиция в страната. Да се върна на вашия въпрос – може да има ново разгаряне и то може да е епизод от постоянно тлеене, което заплашва образа на властта. Тя се „готви на бавен огън“, така да се каже.

-    Вие говорите на едно място за „фоново недоволство“. Да разбираме ли, че това е „масово“?

-    Не само. Ако човек погледне данните от социологическите справки за това - добре ли се развива страната - ясно ще видим, че и за икономиката, и за останалите сфери хората преимуществено ви казват: "НЕ!". И това от десетилетия е фонът на всичко останало. Българите не са доволни и това е отправната точка, откъдето тръгва всичко. И на този фон ние отчитаме някакви новини. В последните години нещата започнаха да звучат малко по-добре. Недоволството преобладава, но има и известен оптимизъм, който се дължи на подобрени икономически показатели в последните години.

-    Дали събитията, които се развиват във Франция, ще стигнат до нас? Вече прозвучаха призиви в социалните мрежи за обличане на жълти жилетки и повсеместна блокада в почивните дни?

-    На този именно фон на повишено недоволство през последните месеци, съвсем не бих изключил в България някой да потърси пример от жълтите жилетки.

-    Всички говорят за липсата на справедливост, но няма формулирана стратегия от нито една партия как това да стане. Липса на лидери-визионери или на идеи е това, а може би и двете?

-    И двете. Аз не съм много горещ привърженик на това, постоянно да търсим нови лидери. Привърженик съм на това, повечко да мислим за идеи. Аз искам да видя плановете, искам да видя тягата, съпротивлението. Ако го има, ще се намери кой да го води и изнесе на гребена на неговата вълна. Но ние, българите, трябва да сме вече уморени от това, че постоянно си избираме някакви лидери, а не планове.Аз искам не просто харизматичен лидер, а да знам, какво ще прави този лидер. Не ме интересува млад ли е, стар ли е, тук ли живее или е дошъл от чужбина, интелектуалец ли е или не е. Искам да знам какъв е планът му за действие и какво ще прави в гетата, за висшето образование в България, за здравеопазването - всичките тези невралгични сектори, където потъват пари, а не се случва промяна към по-добро. Такава е и вечната тема за справедливостта. Защото справедливостта е със страшно много измерения - и социални, и правосъдни. Не искам да си задавам въпроса „КОЙ“, искам да питам „КАКВО да се прави?".

-    Ще успеят ли партиите да мобилизират масите си за Евровота и какви събития да очакваме след месец май догодина?

-    Да ги мобилизират особено, не вярвам, защото това е евровот и там активността е по-ниска. Тогава ще има и три почивни дни, които няма да способстват кой  знае колко за активността. Въпросът е, дали ще има нови играчи на този вот - това е голямата питанка. И кой ще спечели. От днешна гледна точка, по-вероятно е ГЕРБ да спечели, но не е много сигурно. Ако го направи, може да използва тази енергия да спечели местните избори и извънредните парламентарни, ако има такива. Ако ГЕРБ загуби, обаче, това е категорично нов момент. И може да подадат оставка. Въобще, европейските избори имат много сериозен залог. Това е нещо нормално в политиката. В цяла Европа евроизборите са нещо като междинен тест.

-    Защо в повечето социологии ГЕРБ изпреварва с проценти най-голямата опозиционна партия БСП, а хората масово искат промяна и смяна на нещо си? Имате ли обяснение за това?

-    Феноменът е лесно обясним. Очевидно не са толкова много хората, които виждат промяната в БСП. Тоест, когато търсиш промяна, не е задължително да търсиш другия на терена.Във всеки случай, има и други кандидати на терена, нови. БСП затова и се обнови. Дали ГЕРБ води, аз вече не бих тълкувал тези данни като водачество на един или на друг. По-скоро това е някакъв паритет, който в ситуация на избори може да потегли в една или в друга посока. В България има едно голямо количество хора, които търсят не само промяна или смяна на системата, но буквално преучредяване.

-    Казвате, че БСП се обнови. В тази връзка коректно е да споменем, че партията поиска актуализация на изборните списъци и изваждането на мъртвите души в тях. Но без машинното гласуване, няма ли да се възпроизведе етюдът „Зала Универсиада и пръснатите чували“?

-    Машинното гласуване е още един път към подобряване на изборната процедура, а също  и  електронното гласуване. Въобще, България трябва да мисли за българите отвън, няма друг избор. Иначе, изчистването на списъците е нещо необходимо, защото не ми се вярва в България да има повече от 5 500 000 избиратели. И това създава предпоставки за изкушения да се пипа в изборните списъци. Много е трудно да се очаква от политическата прослойка да допуска тука нововъведения. Управляващи и опозиция действат синхронно в тази посока. Когато трябва да се „отваря“  системата, имат общия интерес да не я отварят. Уж партиите са противници ,но когато дойде време да си пазят територията, вкупом си я пазят.

-    Цитирам Ви: „Не спираме да питаме за всичко, което се случва около нас: "кой", когато е добре да питаме "какво", „защо“ и „как“. Но не стои ли най-отгоре КОЙ и не е ли той в основата на всяка несправедливост, която се случва?

-    Да... Вижте, винаги първият въпрос трябва да е: Защо нещо ми се случва? Това е въпрос за смисъла. Защо се случва така, кое се е объркало и какво да се прави. Много безсилен е творецът пред силата на историческите обстоятелства. Когато се проваля Източният свят през Студената война, има ли значение кой е бил точно на кормилото? Има значение, да, но то е вторично. В началото е икономиката, икономическите процеси, пазарът. Естествено е, че трябва да питаме „КОЙ“, това е изключително важно, въпрос на справедливост. Но не бива да прекаляваме. Ето, сега, например, властта пита КОЙ прави протестите? Няма никакво значение кой ги прави. Важното е, че има ниша за тези протести, докарани са някакви хора до ръба на изнемогата. В такива случаи винаги се намира кой. Винаги трябва да се питаме кое ни довежда до тук и какво да се прави. А ние, българите, се вторачваме в личността, но това е опасно, даже ако щете, и за самата демокрация.

-    Ако трябва да обобщим казаното от Вас, КОЙ е функция на матрицата, но пак опираме до това, кой ще промени матрицата? Кой ще я рестартира?

-    По-скоро трябва да видим кои са онези обществени системи, които трябва да оправим. Несъмнено, те са свързани с икономиката. И ако обществото се замогне икономически, то ще се променя и политически. Богатото общество е по-нетърпимо към корупция. То е и по-умно, защото е по-образовано. И ще е по-добро. Въпросът КОЙ е нашето скрито очакване да има бързо решение. За съжаление бързо решение няма. Ще стане по икономически път. Въпросът е да работим, да протестираме, но да не очакваме някакви бързи решения. И да не вярваме на всеки популист, какъвто се появява през четири години.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.