У нас само 1/4 от пълнолетните спестяват, при това не за да трупат стойност, а за да харчат
Притеснителна тенденция отбеляза компанията за събиране на вземания ЕОС България - най-бързо нарастващата възрастова група на задлъжнели лица у нас е тази на младежите под 25 години. Докато през 2021 г. делът на младите длъжници е бил 7,2%, то към септември 2024 г. те вече са 21%. Младежите задлъжняват най-вече за мобилни телефони, техника и спортни стоки с почти равни дялове от около 22%.
„Данните потвърждават стряскащата тенденция, че ниското ниво на финансова грамотност при младите хора вече ги превръща в длъжници на една съвсем ранна възраст. Това е тема, по която в нашата компания работим от години, защото на карта е заложено бъдещето на децата ни и е добре да ги подкрепим да развият умения да управляват личните си финанси от малки, вместо да ги спасяваме от дългове на 30+ години“, коментира Рени Миткова, управител на ЕОС в България, член на борда на Асоциацията за събиране на вземания.
Най-голям процент длъжници са все още във възрастовата група 30-40 години, но техният дял намалява в последните години - от 27,3% през 2021 г., до 24.2% през септември 2024 г. Значително намаляват длъжниците между 40 и 50 г., както и тези между 50 и 60-годишна възраст.
„Наблюденията ни показват, че темата за финансовата грамотност и ранното обучение на децата с цел изграждане на добри финансови навици и предотвратяване на задлъжнялостта е особено актуална“, споделя Рени Миткова. Наблюденията на ЕОС са, че младите длъжници обикновено са хора, които след завършването на образование започват своята кариера, като много често имат добра професия и заплата. "В един момент се оказва, че тази добра заплата не стига да покрият текущите нужди, храна, транспорт и вноските по кредитите, с които са ангажирали", разказа Рени Миткова. По думите й хората не задлъжняват, защото нямат пари., основната причина е неумението да боравят със своите собствени пари – дефиницията за ниска финансова грамотност.
Друго проучване, представено в сряда от агенция „Тренд“ и Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), показва, че българите имат ниска финансова култура и по отношение на спестяванията.
В България спестяват само 1,2 млн. души или 22% от пълнолетното население. Най-често срещаната причина за спестяване сред българите е за справяне със спешни случаи или инциденти, т. нар. "бели пари за черни дни". Това са отговорили 68% от анкетираните в проучването. На второ място (42%) са спестявания за почивка или екскурзия, на трето (38%) са ремонти. След тях се нареждат заделянето на средства за семейни тържества (21%), техника (19%) и автомобил (13%). Едва 6% спестяват с цел инвестиции.
"В България все още се гледа на спестяването като на лишаване от нещо", коментира инвестиционният експерт Макс Баклаян. По думите му повечето спестяващи българи първо харчат и после заделят каквото остане в края на месеца, докато по-правилна стратегия е първо да се задели „данък бъдеще“ при получаване на заплатата и след това да се харчи останалото.
Малко над половината от спестяващите българи (58%) заделят пари всеки месец от заплата или други месечни доходи - най-често от 10 до 20%. Други 38% спестяват, само когато получат допълнителни бонуси или 13-та заплата.
За 84% от българите банковите депозити са предпочитано средство за спестяване, въпреки ниската и дори отрицателна доходност, което говори и за ниска финансова грамотност сред българите, допълни Баклаян. Следват инвестиции в чужда валута (20%), макар левът да е стабилен повече от 20 години, след като в страната бе въведен валутен борд. В имоти инвестират 18% и едва 5% в други финансови инструменти като инвестиционно злато, инвестиционни фондове, криптовалути.
Инвестирането в недвижимото имущество все още се смята за най-добрия вариант за предпазване от инфлация при 54% от българите, което не е вярно, тъй като цената на жилищата се определя от нивото на инфлация и каква е тенденцията на банките за отпускане на ипотечни кредити, поясни Макс Баклаян. Според него един от проблемите на българските спестители е, че не са достатъчно образовани да проучат кои активи могат да ги защитят от по-висока инфлация.
