Правени са редица изследвания как различните електорати реагират на данни за корупция на техни представители. И при десни, и при леви има отлив. Но той е в пъти по-отчетлив при левите избиратели.
Обясненията са различни. Част от тях виждат в подкрепящите про-пазарните партии разбирането, че държавата е дойна крава и тя трябва да дава обществени поръчки и обезщетения, когато самият пазар започне да дава девиации (напр. исканията за субсидиране на цената на тока за бизнеса). В този смисъл, корупцията е приемливо зло, доколкото работи за това икономиката да върви.
При левите избиратели обаче корупцията представлява отнемане на права, защото за тях, много често, държавата е последният пристан, последната възможност, шанс, надежда. В техните житейски ситуации, при пропукване на държавата, те нямат алтернатива – без значение дали ще е за лечение, спасение от природна стихия, възможност за образование, защита при насилие и т.н.
С една дума – десните избиратели са по-склонни да толерират корупция (в тесния и широкия смисъл на понятието), отколкото левите избиратели.
През седмицата, в която се молим за дъжд, защото друго не ни остана, представителите на БСП-без-Нинова саботираха, заедно с ГЕРБ и ДПС, работата на парламентарната комисия за Марто Нотариуса. Застрелян и спряган за хъб в мрежа за влияние върху съдебната власт, която се е занимавала с поръчкови прокурорски обвинения и поръчкови съдебни решения.
ГЕРБ и ДПС са ми ясни. Но опитът на БСП-без-Нинова да симулира някакво ново начало се разбиват на пух и прах, защото демонстрират същия колаборационистки стил на съучастие с превзелите държавата, каквото беше и при БСП-на-Нинова.
Да припомня. На фона на протести срещу Борисов през 2020 г., по желязната логика на политиката, основната опозиционна формация, тогава представлявана от БСП, трябваше да стане управляваща, а нейният лидер министър-председател.
Причината това да не се случи е, защото хората не повярваха на тогавашното БСП-на-Нинова, че е автентична опозиция. Аргументите са, например, как половината група на БСП в онова Народно събрание избра Цацаров за шеф на КПКОНПИ, след като той сдаде поста на Гешев. С овации, с твърдения колко добър юрист е той. Доста гнусничко.
Така, другари, не се прави. Не може да играеш с ГЕРБ и ДПС в Народното събрание, не може да гласуваш с ГЕРБ и ИТН в общинския съвет и да твърдиш, че си носител на нещо ново.
БСП е пред един преломен момент, в който връщане назад няма. Не виждам и ново начало. И разбирам напълно всички тези избиратели, които й обърнаха гръб по време на Нинова, и тези, които ще го направят и след Нинова.
Време е да се гради ляво, което няма да е Газпрома на Ванчето, няма да е казармата на Радев, няма да е изключващо. Как ще стане, умът ми не стига да го измисли, но пътят е това.
Между другото, не искам да правя интриги, но в ПП-ДБ има повече марксисти, отколкото в БСП.
Теодор Славев
