Иван Гешев затвърди хегемонията си (хвала!), а фиасковото четвъртъчно обсъждане в Комисията по конституционни¹ и правни въпроси не си заслужава да бъде гледано, защото единствено стана ясно, че главният прокурор:

1) само издава методически указания (като тълкувателни решения) и

2) е административен ръководител на административните ръководители в прокуратурата,

3) обаче не знае и не може да знае нищо по отделните досъдебни производства, нито може да каже кой знае, защото иначе би накърнил вътрешното убеждение на прокурорите.

Всъщност вярно е, че главният прокурор, може², но не е длъжен да докладва пред НС конкретни наказателни дела – тълк. Реш. по д. 15/ 2016 г. на КС. Това само по себе си е съществен проблем, защото – за разлика от другите власти – прокуратурата по своя инициатива може да преценява дали да направи или да не направи нещо, но нито носи отговорност³ пред избирателите, нито пред друга власт, нито дори актовете ѝ са публични. И този проблем все някак⁴ ще трябва да бъде решен на конституционно ниво.

Това е вярно, но останалото не е. И е жалко, че като че ли никой дори не го отбеляза.

Вътрешното убеждение на прокурора означава преди всичко, че той сам преценява на кои доказателства да вярва и на кои – не. Вътрешното убеждение, казва НПК, следва да се формира след изследване на всички обстоятелства и на базата на закона. Затова инструкции от горен прокурор за съдържанието на актовете са забранени, а устни – въобще. Вътрешното убеждение обслужва и се изчерпва с постановяване на прокурорския акт. След като актът е факт, очевидно на убеждението вече не може да бъде повлияно. Затова качването на акта в деловодна система, узнаването му или дори неговото оповестяване не накърняват вътрешното убеждение. Отмяната на акта от друг прокурор или съд – също, тъй като актът остава непроменен като факт, а новият акт е израз на вътрешното убеждение на новия орган. (Иначе публикуването и обжалването на съдебните решения, които също са резултат на вътрешно убеждение, би било недопустимо.) Публичността на обстоятелствата по делото, на становищата на страните и на личността на прокурора като цяло също не накърняват вътрешното убеждение. (Иначе съдебните актове биха се постановявали в закрити заседания от анонимен съдия.)

Разбира се, трябва да се внимава с презумпцията за невиновност. Наред с това, разгласяването на фактите по делото и на някои тактики на разследването е забранено като следствена тайна. (А не заради вътрешното убеждение.) Като всяка тайна обаче и тя има своите предели – само когато може да накърни събирането на доказателства (затова може да бъде вдигната) и само докато делото не е влязло в съд (в производството по МНО страните могат публично да обсъждат доказателствата). Тази тайна не важи, когато разследването е приключило или е прекратено, защото е безцелна. Тази тайна не важи и пред горестоящите прокурори, когато контролират актовете или сами извършват процесуални действия.

С информация по делата лесно може да се снабди всеки административен ръководител, вкл. чрез компютърните системи. Тя е необходима и за статистиката, за упражняването на инстанционен контрол, за продължаването на сроковете за разследване, за обезпечаване на разследването и евентуална дисциплинарна отговорност.

Затова главният прокурор може да се информира за името на наблюдаващия прокурор, за извършените действия (като вид), за постановените актове (особено приключващите), както и за съдържанието на материалите по приключилите ДП, и да ги оповестява, без с това да накърнява нито вътрешното убеждение, нито следствената тайна. Това може да направи и всеки административен ръководител. По отношение на материалите по неприключили дела той може да прави това, когато не пречи на разследването според наблюдаващия прокурор или когато сам разглежда делото.

Ето защо позоваването от г-н Гешев пред НС на липсата на правомощия или на вътрешното убеждение дерайлира от коловозите на правната действителност. Ако главният прокурор не споделя информация, то е защото не е длъжен и не иска.

А когато иска, главният прокурор се явява на акции срещу битови престъпления по села и паланки; прави щабове срещу определена престъпност (или пандемия); провежда оперативки с премиера; дава пресконференции.

Но на заседанието на ККПВ никой не пита за това... Никой не пита и за престъпленията срещу политическите права и свободата на митингите през миналата година, за бездействието на ръководните длъжностни лица. Но чухме старата защитна теза, че информацията във ВДС-и, записани при експлоатация на СРС-та, не била информация от тези СРС-та. Впрочем главният прокурор беше прав поне за нещо: за нуждата от отпадане на предварителните проверки, на ненужния формализъм в процеса (бихме добавили: и на връщането на делото в подготвителната му фаза, вместо дефектите да се поправят в централната, съдебна фаза) и излишеството на българските обвинителни актове (това обаче не е проблем на НПК, който нито изисква определен обем, нито иска една и съща информация да се копи-пейства по няколко пъти, а да се пропускат съществени моменти в първия за съдебната фаза акт).

***************

¹ Все едно па конституционните въпроси не са правни…

² Из мотивите на ТР: „Не може да бъде отречена възможността при необходимост, свързана със защита на националната сигурност, значимостта на случая и неговия обществен отзвук, главният прокурор по собствена инициатива да предостави на Народното събрание информация по отделно наказателно производство, ако това се налага за упражняване на някое от парламентарните правомощия - предприемане на законодателни промени, осъществяване на контрол върху органите на изпълнителната власт и т.н.“

³ Държавата носи имуществена отговорност за погрешни действия или бездействия на прокуратурата, но в крайна сметка плащат данъкоплатците.

⁴ било чрез изборност, било чрез обжалваемост, било чрез публичност в определени рамки (пряко, чрез инспектората или по закон), било чрез заместваща легитимация (приватизацията!), било чрез намаляване на правомощия

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.