Силно скептична съм, относно успеха на предложените мерки на правителството срещу високите цени на храните, а именно КОНТРОЛ, включително и граждански.
Защо не се контролират ПРИЧИНИТЕ за тези високи цени. А те, с малки изключения, не са спекула, както правителството предполага.
Защо не се посочат действителните причини за високите цени на храните, а отново се насъскват хората един срещу друг – в случая потребители срещу търговци и производители?!
Това е управленско безсилие.
ПРИЧИНА 1:
Селскостопанската продукция в старите членки на ЕС е много по-високо субсидирана от нашата. Съответно по-евтина. Това се знаеше, че ще е така от времето, когато Кунева преговаряше с ЕС, но всички политици мълчаха и мишкуваха, потривайки ръчички за усвояване на фондове. От тогава до сега селското ни стопанство се сви до неузнаваемост (с изкл. на зърнопр.). Заради недофинансиране, заради високи крайни цени, заради невъзможност за закупуване на качествени фуражи и елитни породи и т.н. И се налага внос на храни, които при тези цени на транспорта няма как да останат евтини.
Пример: млякото в Париж е 2 лв., а тук 3-4.
Решение:Правителствата ни трябва да се борят за повишаване на субсидиите, каквото и да им коства, или да разработят собствена държавна политика за дофинансиране.
ПРИЧИНА 2:
Висока/европейска цена на ел.енергията, която се калкулира в крайната цена на продукцията, както при производителя, така и после при търговеца.
В момента, освен ако не се работи нощем, цените са бомбастични и предприемачите плащат реално четворни цени на тока.
Цените за пренос и достъп бяха почти удвоени Мин. година, което си е чист грабеж, с разрешението на държавата. Т.е. законен грабеж.
ПРИЧИНА 3:
Не чувам за никакви мерки срещу вносителите. Защо?!
Когато има недостиг на вътрешна продукция и се разчита на внос за мляко, месо, плодове и зеленчуци и т.н. ще купуваме на цени, на каквито си пожелаят вносителите (основно големите вериги). Тях кой ги контролира, защото те задават тона и тяхна е основната роля по изхранването на поне 80% от населението.
Причина 4:
Повече храни са с кратък срок на годност, или с високи разходи за съхранение(напр.замразяване), или с висока фира и няма как ако загубиш 10 % от стоката, натовариш я с разходи за издръжка и заплати, и накрая правителството да ти иска да си сложиш под 20% надценка.
ПРИЧИНА 5:
Високи транспортни разходи в България. Дизелът остана трайно висок, докато в Турция беше намален точно този акциз, като мярка срещу инфлацията.
Когато държавата е осакатявана системно и вече не може да функционира като силна такава, а именно да се самоизхранва и да се вземат адекватни управленски решения, никакъв контрол или клеветене няма да помогнат. Може само да наблюдаваме как всичко ще ни струва все повече и повече.
Или да дойде правителство със сериозни намерения и воля.
Пепа Сомлева