„Който се осмели да пие вода от чешмите, рискува да се събуди на другия ден с повръщане или много тежко разстройство. Опитваме да проявяваме търпение, но то има своите граници. Недоволството винаги има една критична маса, която постепенно се натрупва, като при тумор."

Какво е да не можеш да се измиеш сутрин в 21 век? И да се редиш на четиричасова опашка, за да си налееш в туби от скъпоценната течност ? Как преживяват перничани това бедствие и дали сме пречупени и наведени хора? Обърнахме се към писателката Здравка Евтимова, която има „нещастието“ да е част от Перник.
Здравка Евтимова пред Liberta.bg.

-    Изминалата година бе плодоносна за Вас – сборникът „Юлски разкази“ стана най-четената българска книга в Столична библиотека, Ваш разказ влезе в сборник с препоръчана литературара за  ученици в САЩ, а в Китай излезе сборник с разкази. Но въпреки успехите, имате „нещастието“ да живеете в Перник – градък, който бедства във водна криза. Как се живее с мръсен въздух и вода по четири-пет часа на ден?

-    Мога да ви кажа, че хората в Перник в момента не живеят никак лесно. Във всяка баня има легени, канчета, туби и когато водата дойде, особено моите внучки, изпитват такава радост, като че ли вагон със злато е дошъл вкъщи. Специално аз излизам много рано сутрин и се прибирам към осем и половина вечерта. И когато е 20 ч. и знаеш, че водата ще спре в 22.00, човек е поставен в едно много трудно положение да налее вода, да пусне пералня и сготви. Но аз съм все пак от тези хора, на които им е по-лесно. Има много млади семейства с малки деца и възрастни болни хора. Нашият град в момента е изправен пред много, много тежко изпитание.

-    Каква вода тече от чешмите? Видяхме репортажи с шоколадово кафява течност.

-    Аз не съм специалист, за да зная каква е причината, но там, където живея - в квартал Изток, водата е бистра. Само че никой не пие тази вода, а отиваме да наливаме от Рударци, където се извиват огромни опашки и хората идват с двадесетина големи туби. С часове се чака, или си купуваме от супермаркетите вода за пиене. Който се осмели да пие водата от чешмите, рискува на другия ден да се събуди с много тежко повръщане или разстройство. Има вече много пострадали хора.

-    В 21 век, в европейска държава,  да не достига вода за пиене и миене - базисна човешка нужда, поражда питането: цивилизационна ли е пернишката криза?

-    Бих могла да обясня причините за нея. Вероятно има наслагване на фактори. От една страна тази дълга, дълга суша и намаляване водата в язовир „Студена“, а от друга страна, както ние перничани подозираме - слабо и престъпно менажиране на водните богатства на страната. Много ми се иска хората, които са отговорни за този слаб, да не кажа престъпен мениджмънт, да живеят в нашите високи апартаменти, където водата трудно се покачва и тече доста бавно. Опитваме се да проявяваме търпение, но то, както всичко в нашия живот, има своите граници.

-    Във Вашите разкази поантата често прилича на диагноза, изречена метафорично. Как ще назовете онова, което преживяват съгражданите Ви - безхаберие, невчасовост, кражба, срам, корупция, престъпление, геноцид? Познавате ли друг подобен период в живота си?

-    Аз смятам, че това е обект на разследване от страна на компетентни органи. Ние като потърпевши едва ли бихме могли да сложим тази коректна диагноза. Когато прибързано слагаме диагнози и ги наричаме с гръмки думи, винаги има риск от грешка. Затова смятам, че трябва да предоставим терен на подготвени хора, които да извършат разследването компетентно и то в много съкратени срокове. Но и да научим какви са техните изводи и как се нарича случилото се с нас. Само да кажа, че търпението е на границата и вече се превръща в нетърпимост, защото живот по такъв начин е повече от мъчителен.

-    Споменахте "търпение". Къде отиде прословутата пернишка непокорност и сила? Защо се чува фонов протест, а не целенасочен и мощен? Сякаш се разводнява глухото ръмжене.

-    Не знам как звучи това разделение встрани, но вътре, в града, безводието е тема на недоволство. А то винаги има една критична маса, която постепенно се натрупва, както да речем при някой тумор и, ако е злокачествен, трябва да бъде изрязан, за да се оправи организма. Може би сме все още в доброкачествената фаза, за това глухото ръмжене, което се носи, е подготовка за избавление от това страдание. А човек, който страда, ако крещи едва ли ще сполучи. Трябва да предприеме едни практически и много разумни стъпки за лечение на тумора, който все още е доброкачествен. Но не бива да се губи време, нещата да не се отлагат във времето.

-    Какво се случи с българската душа през последните десетина години? Претърпя ли метаморфоза?

-    Не само последните десет, а петнадесет, двадесет години хората се опитват да бъдат по-практични и разумни. Когато разполагат с определен ресурс, те искат да го използват по максимално определен начин, който дава положителен резултат. Благите думи и сладките приказки, които омайваха, вече не играят тази роля. Времето им изтече.

-    Да, но не станахме ли ниски, пречупени и наведени хора?

-    Не, в никакъв случай! Не мисля. Станали сме хора, които много добре реагират на онова, което се случва около тях. Една слобост и едно престъпно бавене се установят само тагова, когато човек ги изследва. А не преди това да скача на бунт. Аз вярвам първо на разума и анализа на хора, които разбират от материята.

-    Вие ходите ли в Рударци за вода?

-    Да, два пъти бях и не можах да налея, защото имаше огромна опашка. Идват хора с по десет, петнадесет големи туби . Чака се по четири, пет часа. И какво да направим? Купуваме си вода от магазина. Или отиваме до село Студена, където имаме приятели и си наливаме от една чешма.

-    Узряват ли вече в съзнанието ви сюжетите за нови разкази с тема около безводието на Перник?

-    Не мога да кажа, защото все още съм поставена в това страдание, заедно с 80 хиляди мои съграждани, а с околните квартали стават 100 000.Но едно от измеренията на човешкия разум е да не се оплаква. Когато не се оплаква пък, има угроза да бъде мачкан. Доброто е, че в света, в който живеем, алтернативата човек да бъде мачкан е изключена априори.

-    Какви са надеждите ви за 2020 година, която астролози, екстрасенси, политилози и политици предвещават да не е лесна?

-    Времето, в което живеем, никак не е лесно. И това е нашият огромен шанс да покажем, че сме способни. Лесният живот не е състояние, в което човек да докаже себе си. Винаги и военоначалниците, и мислителите, и писателите, и гениите са се раждали там, където има трудности. Мисля, че трудността е бащата на силния човек. Ние почти винаги сме живяли трудно и точно това е залогът и в бъдеще да се раждат силни и талантливи българи, които да покажат на Европа какво могат.

 

 

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.