Депутати все пак предлагат в Закона за съдебната власт (ЗСВ) ясно да се запише, че Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) назначава съдия за ad hoc прокурор, който ще разследва не само престъпления, извършени от главния прокурор, но и от негов заместник.
Промените в ЗСВ са внесени от народните представители от коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ Кирил Петков, Надежда Йорданова и Божидар Божанов.
Те предлагат чл. 30, ал. 5, т. 21 от ЗСВ да бъде допълнен и да гласи следното: „Прокурорската колегия назначава съдия, определен по реда на чл. 112, ал. 6, на длъжност прокурор във Върховната касационна прокуратура, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор“.
На 19 юли т.г. ПК на ВСС отложи назначаването на съдията от Софийския градски съд Даниела Талева за обвинител във Върховната касационна прокуратура. Тогава кадровиците обявиха, че в ЗСВ има пропуск, тъй като чл. 30, ал. 5, т. 21 предвижда, че назначават съдия Талева за прокурор, който да разследва престъпления, извършени от главния прокурор, но не и такива, извършени от негов заместник. А сигналите са срещу зам.-главния прокурор и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов, който в момента е и.ф. обвинител №1. Заради това ПК на ВСС отложи назначаването на съдия Талева и сигнализира Народното събрание.
Към онзи момент в парламента предстоеше разглеждането на второ четене на промени в ЗСВ, отнасящи се до въвеждането на нова система за случаен избор на ad hoc прокурор. Въпреки че бяха запознати със становището на ПК на ВСС, депутатите сметнаха за ненужно да правят такава корекция в съдебния закон, защото разпоредбите в Наказателно-процесуалния кодекс били ясни.
Сега обаче тримата от коалицията ПП-ДБ внасят именно такава поправка в закона. „Съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 от ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България“, отбелязват в мотивите към проекта Петков, Йорданова и Божанов.
Те отбелязват, че в чл. 411з от НПК изричано е посочено, че разпоредбите, отнасящи се до разследване на престъпления от общ характер, извършени от обвинител №1 (включително и за реда за определянето на разследващия) се прилагат и по отношение на заместник главен прокурор.
„Следователно волята на законодателя е ясна, че всички разпоредби, които уреждат разследването на престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор включително и относно реда за определянето на разследващия прокурор) се прилагат за престъпления от общ характер, извършени от заместник на главния прокурор. Предложеното изменение цели да преустанови възможни противоречиви тълкувания на действащите разпоредби и да гарантира ефективното им прилагане“, изтъкват тримата депутати.
За да няма спорове по въпроса, те предлагат в чл. 173а да се създаде ал. 8, според която за неуредените въпроси за прокурора за разследване на престъпления, извършени от заместник на главния прокурор, да се прилагат правилата за прокурора, разследващ обвинител №1.
Тримата народни представители предлагат още в преходните и заключителни разпоредби да бъде записано следното: „Разпоредбите относно реда за назначаване на прокурор във Върховната касационни прокуратура, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор се прилагат и в случаите на чл. 411з от Наказателно-процесуалния кодекс за назначаване на прокурор във Върховната касационни прокуратура, който да изпълнява функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от заместник на главния прокурор. Извършените действия до този момент запазват своето действие“. Т.е. целта е изборът на съдия Талева да бъде запазен, а не отменен заради законодателните изменения.
Наред с това Петков, Йорданова и Божанов предлагат корекция на съвсем прясната редакция на чл. 360б, ал. 6 от ЗСВ.
В момента той гласи: „При системи за случайно разпределение по чл. 9 случайността на разпределението трябва да може да бъде публично доказана с криптографски средства, определени с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с министъра на електронното управление“.
Тримата депутати предлагат текстът да придобие следния вид: „Органите на съдебната власт използват единна система за случайно разпределение по чл. 9 и чл. 112, ал. 6, като случайността на разпределението трябва да може да бъде публично доказана с криптографски средства, определени с наредба на министъра на правосъдието съгласувано с министъра на електронното управление“.
Т.е. изрично да се посочи, че системата е една и че чрез нея се извършва и случайният избор на съдията, който ще бъде назначен за прокурор, разследващ обвинител №1.
Тази нова система трябва да бъде изградена и въведена до 6 месеца от влизането на измененията в сила. До тогава ще се ползват наличните системи.
„Към момента съществуват три паралелни системи за случайно разпределение – една, част от ЕИСС, използвана от общите съдилища, втора, част от ЕДИС, използвана в част от административните съдилища и ЦСРБ, използвана в останалите административни съдилища, като първата е надградена за случаите по чл. 112, ал. 6 ЗСВ. Тези системи не винаги са отделни, самостоятелни информационни системи. Тази липса на унификация прави по-сложно оперирането, одитирането и спазването на единни критерии за случайно разпределени. По тези причини със законопроекта се предлага въвеждане на единна система за случайно разпределение, отговаряща на високи стандарти, подлежаща на регулярен одит и използвана за всички цели по ЗСВ, в т.ч. случайния избор по чл. 112, ал. 6 ЗСВ“, мотивират се тримата депутати.
