Системата за онлайн гласуване за членовете на Висш съдебен съвет (ВСС) е остаряла, с множество пропуски, слаби места и несъответствия с добрите практики по света и със законодателството на Европейския съюз (ЕС). Това стана ясно по време на изслушването на вещи лица по делото на четирима съдии срещу ВСС с цел касиране на изборите за топ съдиите от 2022 г. По казуса “Биволъ” писа през юли 2022 г., когато стана ясно за жалбата на редица съдии след първото заседание във Върховния касационен съд (ВКС). Провелите компютърната експертиза на системата на ВСС за гласуване програмисти в качеството им на вещи лица не успяха да кажат дали е имало злоупотреби с цел промяната на резултатите на вота, тъй като лог файловете не са били запазени. Системата не отговаря нормите на ЕС, но не сме установили следи от целенасочени опити да се компрометира вотът, заявиха вещите лица на излизане от съда пред репортери на “Биволъ” и BIRD.bg. Според един от защитниците на жалбоподателите адв. Кашъмов, изслушването на вещите лица е доказало, че системата за гласуване на ВСС нито гарантира тайната на вота, нито невъзможността за външна намеса. Съдия Топузова от ВСС от името на ответниците пък твърди, че не е доказано подозрението на ищците вотът да е бил променян в една или др. полза. Скандалните данни на вещите лица обаче са, че в сградата на Върховния административен съд (Върховния административен съд) 90 магистрати са направили 200 опита да гласуват на изборите за членове на ВСС през лятото на 2022 г., като всички те са били с един и същ IP адрес.
Заседанието във ВКС на 27 януари 2023 г. (Снимка: “Биволъ”)
Това бе второто заседание срещу избора на шестимата съдии за членове на ВСС – Мария Терзийска (зам.-председател на ОС-Варна), Явор Колев (председател на АдмС-Пловдив), Миглена Тянкова (председател на ОС-Хасково), Васил Петков (председател на ОС-Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на СРС) и Младен Димитров (председател на РС-Велико Търново). Ответник е Избирателната комисия (ИК) за избор на членове на ВСС от квотата на съдиите.
Единственият от четиримата жалбоподатели, който не се е кандидатирал на оспорените избори, е съдията от Районен съд – Луковит, Владислава Цариградска, която е номинирала за ВСС своя колега Владимир Вълков. Вотът й обаче не е упражнен, защото не е била допусната да гласува електронно със своя талон за гласуване. Цариградска е една от общо поне 24 магистрати, възпрени да гласуват през онлайн системата за вот на ВСС през лятото на 2022 г.
Още на първото заседание на 22 юли 2022 г., както писа тогава “Биволъ”, ответниците обясниха казусите с отказаното електронно гласуване с това, че 48 часа преди гласуването в съботен ден, в четвъртък, сървърите на системата за гласуване били запечатани с цел недопускане на манипулации в сградата на ВСС до деня на вота.
Вещите лица не са проверили дали вотът е манипулиран
Не мина без смях обаче второто заседание по делото – основната интрига бе в присъствието на три вещи лица, програмисти, които трябваше да обяснят на жалбоподателите, ответниците, адвокатите и съдиите какво са установили при експертизата си на системата на ВСС за онлайн гласуване.
Задачата се оказа с повишена сложност – не само редът на мислите на външните експерти не бе ясен на присъстващите, принудени да обясняват на пръсти, но и сложната за мнозина професионална терминология.
“Очевидно е, че съдебната система не е в авангарда на информационните технологии”,
констатира едно от вещите лица. Това според него и колегите му не означава, че вотът е бил компрометиран – дали е имало нарушения при преброяването на гласовете не е било и сред поставените от съда задачи при провеждане на експертизата.
Много възмущение предизвика в съда обаче още един детайл, който е окачествен от програмистите като “странен”. Оказа се, че в деня на вота сутринта в съботен ден през лятото на 2022 г. от сградата на ВАС, в която по непотвърдени данни, работят около 90 души, е имало цели 200 заявки да се гласува. Оказа се, че подалите заявки в опит да гласуват от работното си място са били с един и същи IP-адрес, като те са се опитвали да дадат вота си през 2-3 минути като интервал.
На следващия ден, в неделя, когато по обяд е имало балотаж на изборите за ВСС, заявките да се гласува от служебните компютри в сградата на ВАС са били по-малко, а интервалът между тях вече е бил по-голям. “Обяснено ни беше, че колегите са дошли сутрин на работа и са започнали да гласуват. Точния брой гласували не сме установили. заявките за гласуване са били пратени през 2-3 минути”, сподели един от експертите Тодор Балабанов.
Според него обаче това, че от един и същи IP-адрес има десетки и стотици заявки не е точно “аномалия”, а по-скоро “голяма рядкост”, като е “необичайно” и като “инфраструктура”.
Неговият колега Керемедчиев твърди, че в българските институции е “честа практика” да има един и същи IP-адрес за множество служебни компютри:
“Не е добра практиката”.
Същевременно лошите практики са цял куп. Започвайки от това, че системата не е била нито веднъж обновявана след инсталирането й през далечната вече 2015 г.
“Още със самото задание са заложени слабости, системата не е усъвършенствана от 2015 г. и не са предприемани действия по нейното подобряване”, призна вещото лице Кирков. “Моето лично мнение е, че ВСС и създалата системата за електронно гласуване фирма “АБАТИ” са положили усилия за запазване тайната на вота, които обаче са недостатъчни”, каза Балабанов.
Според него е имало множество откази на системата за приемане на вота, което е и един от поводите на редица съдии да подадат жалба и да заведат дело по казуса.
Вещото лице не смята, че фактът, че остарялата операционна система Windows’2008, чиято поддръжка е спряна от производителя, е основание за злоупотреби, намеси или уязвимост към евентуални кибератаки или хакерска активност.
Според Балабанов, към момента на пускането на платформата за гласуване през 2015 г., операционната система е била актуална:
“Атаките на хакери намаляват при старите операционни системи, те се насочват към новите, затова старата програма не винаги е причина за проблеми”.
Адвокатите Александър Кашмов и Михаил Екимджиев и самите жалбоподатели настояват, че системата за онлайн гласуване не само е остаряла и компрометирана, но и начинът, по който се борави с нея във ВСС, цели към по-лесното манипулиране на вота.
Според тях не е нормално административните ръководители на съдилищата из цялата страна да държат пликовете с пароли и талони за гласуване на съдиите, които искат да упражнят правото си на вот онлайн.
Жалбоподателите: Не е осигурена тайната на вота
Категорично заявен е недостатъкът от вещите лица е, че системата не гарантира тайната на вота. Това коментира пред медиите след заседанието адвокатът на трима от четиримата жалбоподатели Александър Кашъмов.
“Невъзможно е да се провери, дали са изтривани, променяни или допълвани гласове, защото не са запазени лог файловете, и същевременно липсва друг способен, по който да може да се гарантира тази проверка – дали са били изтривани, модифицирани или допълвани гласове”
Има и други нарушения според защитника, които са констатирани от вещите лица.
“Операционната система много отдавна е излязла от употреба и не се поддържа, нито се актуализира, нито има актуални защити – предвид всички тези обстоятелства, следва изводът, че това не е електронната система, с която законът позволява да бъде проведен избора”.
Жалбоподателите и защитницте им на делото във ВКС (Снимка: “Биволъ”)
Кашъмов е на мнение, че изборите за членове на ВСС са доста по-специфични от тези за парламента или местната власт: “Тука правилото, което важи е: електронната система трябва да гарантира таен и свободен вот”
“Тя (системата за гласуване на ВСС – б.р.) не гарантира тайната на вота – нямаме какво да коментираме повече”.
“Това е все едно някой да твърди, че обстоятелството, че е гласувано на сергии на улицата, а не в урни и в изборни стаички, не е от значение за законността на изборите”
Системата според него е такава, все едно се е гласувало на сергии: “А не при всички гаранции, които предвиждат стандартите за изборно законодателство”.
ВСС: Не е доказана подмяната на вота
Практика е в държавната администрация да се използва един и същ адрес за компютрите на служители, оправдаха се адвокатите и представителите на ВСС в съда.
Съдията Мина Топузова, която е и председател на Избирателната комисия (ИК) на изборите за членове на ВСС обясни, че изборите са се състояли в два поредни дни.
Според нея е гласувано и в неделя, защото в събота изборът не е довел до избрани хора с повече от 50 процента. “Аз бях председател на избирателната комисия и също гласувах от работното си място”, обясни Топузова пред медиите след заседанието.
“Вижте, много от съдиите работят в събота и неделя, нали…”
Съдията припомни, че от ВАС не били дадени 200 гласа, а само толкова са били “заявките” в опит за онлайн гласуване: “Това означава, че това са много по-малко хора и са правили повече опити.“
“Това са 200 опита, 200 клика”.
Според нея хората, имащи право на глас от този съд, са упражнили правото си на глас…”Това, че е било през 2-3 минути, ако трябва да отидем на тая версия, че едва ли не, председателят на ВАС им е събрал талоните и е гласувал вместо тях”, казва Топузова.
“Значи, това да ви кажа, звучи изключително обидно, особено, за върховни съдии”.
Съдийката е на мнение, че върховният съдия си има административен ръководител, но няма директор “в общоприетия смисъл”.
Съдия от “такова ниво, върховно”, според Топузова “да го е страх от административния му ръководител”, че “да си даде талончето”, й звучало “абсурдно”.
Съдията Мина Топузова е председател на ИК на изборите за членове на ВСС (Снимка: “Биволъ”)
По думите й, по този начин се гласува за втори път – имало е едни правила през 2016 г., когато е произведен предният избор и частичният такъв, който беше за двама членове на ВСС.
Мина Топузова не пожела да коментира защо 7-8 години наред не са правени никакви опити да се модернизира и обнови системата за гласуване: “На този въпрос не мога да отговоря, защото правилата се изработват от ВСС и той провежда обществените поръчки, с които избира изпълнител, аз нямам отношение към това”.
Съдията настоя, че няма защо да я смущава бройката на опиталите се да гласуват от една сграда съдии и интензивността на тези заявки за онлайн гласуване, установени от вещите лица при експертизата.
“Това, което избирателната комисия е направила, това го гарантирам на 100%, че изборът е бил абсолютно честен и обективен”.
Според нея на тези заседания “постоянно седим и разискваме едни съмнения”.
“Тук обаче сме в един процес, съдебен, който е свързан с оспорване на законосъобразността на тези избори – значи тук на съмнение не можем да вървим”, смята Топузова.
Според нея ако това беше наказателен процес, “всяко съмнение води до нещо”: “Тук обаче трябва да е доказано по несъмнен начин, че има неоторизиран достъп до системата, че има подмяна на вота, че има някакви интервенции вътре, които са го изкривили”
“Аз не чух нито едно такова доказателство”.
Мина Топузова призна, че ако е била в позицията на съдията, който да разрешава това дело, много би се затруднила, защото “всеки може да каже, че може да е станало така, може да е станало онака, може да е станало иначе”.
Според нея съдът борави с доказателства, а не с предположения:
“Аз поне не виждам нито едно (доказателство – б.р.), че изборът е манипулиран, разбирате ли?”
