Казва се Илия Иванов и присъства на антиправителствените протести от първия им ден - за оставките на Бойко Борисов, със съпремиер Делян Пеевски, на правителството им и на главния прокурор Иван Гешев...
...и разказва от първо лице, единствено число:
(За лична консумация. Ако не ви се чете цялото, краят е важен.)
"Когато Николай Хаджигенов написа, че май е време да ставаме. Аз бях един от първите, които станаха и отидоха на площада...
Ако сте забравили, поводът за всички протести бе онзи юлски ден, когато маскираните "нинджи" нахлуха в Президенството, за да търсят нещо, което така и не намериха. Президентът излезе и извика: "Мутри вън!".
Зарядът беше огромен. От стотици, за дни станахме десетки хиляди. Неописуема атмосфера - очакване за промяна, за оставки, за нещо ново.
Дните се изнизваха и изглеждаше, че мутрите всеки момент наистина ще са "вън". БоЕко си публикуваше трогателни снимки с внуците, с намеци за оставка, а ние нетърпеливо го чакахме. Някъде в този период се появи и Палатков лагер пред Софийския университет, който замени лагера на майките от "Системата ни убива", които напуснаха именно заради фалшиво-позитивните знаци на мутрата, че ще подава оставка.
Няма да ви описвам колко беше трудно да опазим този лагер, но си беше сериозно приключение, защото никой не беше свикнал, че на Ректората може да има блокада и, естествено, влизахме във вербални битки всеки ден. В някои случаи не успявахме, в някои успявахме да убедим хората, че блокадата си заслужава.
Тук е мястото да благодаря на хората, които осъмваха там, защото те са истинските герои на лагера. Аз бях там от следобед до късно вечер, но винаги се прибирах вкъщи накрая. А те оставаха.
Зарядът все още беше силен, посрещахме протестиращите с аплодисменти всяка вечер, докато минаваха покрай лагера. И все още бяха хиляди.
После, последва първото Велико народно въстание. Огромна енергия, невероятно струпване на хора, безредици. Пак не успяхме, а нашият палатков лагер бе унищожен заради фалшивите обвинения на мутрите в униформи, че, едва ли не, сме складирали ядрено оръжие, с цел да бъде използвано срещу добрите власти.
Последваха нови въстания, все по-малки, докато накрая започнахме да се познаваме поименно и по физиономии. Затова нашият палатков лагер реши да "посъживи" нещата с различни събития, като първото по-интересно беше тази сряда, когато макар и не много хора, успяхме да блокираме Орлов мост и да влезем в новините с протеста си срещу маските на открито.
И знаете ли?! Това последно събитие ще е първият и последният път, в който ще спомена "Отровното трио".
На събитието в сряда дойдоха двама от тях - Минеков и Бабикян. И когато видяха, че сме малко хора, те буквално ни оскверниха. Напуснаха го демонстративно, защото "нищо не става така, без много хора", бяха техните думи. В момент, когато здравния министър все още не беше подписал своята заповед за маските на открито, те ни дадоха един шумен, гаден игнор.
Дадоха го на 10-на човека, които до момента винаги бяха с тях.
Какво последва ли?! Нищо съществено всъщност. Просто още едни 10% спряха да посещават протеста пред Президенството, който и без това вече прилича на бутикова сбирка. А и много други напуснаха преди нас поради сходни причини.
Аз не съм обиден, защото се обиждам само на хора, които уважавам, но за съжаление аз съм 1 от 9. Останалите 9 се обидени.
Аз лично ще се върна на площада (може би), защото съм там заради себе си, заради каузата, за България - не заради трима души, които са си въобразили, че и другите отиват до Фонтана заради тях.
Но едва ли ще го направят мнозинството от хората, които ще предпочетат да си останат вкъщи, заради егото на хора, които твърде много са си повярвали... без покритие!"
