Социалните мрежи са изключени от специализирания контрол на политическата реклама, подчерта съпредседателят на БХК
От началото на април в ЕС влязоха в сила нови правила за политическата реклама, които бяха тествани и на изборите за Европейски парламент през юни. С тях се въвеждат общи изисквания за прозрачност на рекламите. Изискванията ще влязат в сила от 9 октомври 2025 г., съобщиха тогава от ЕК. Но още за изборите през юни имаше договореност между основните политически сили тези правила да бъдат приложени и на вота европейски депутати.
Как мина този тест - показва доклад на международна организация с участието на общо 6 страни от ЕС, сред които и България. Българският хелзинкски комитет е организацията, която участва в проекта от българска страна.
По думите на съпредседателя на БХК Радослав Стоянов на европейските избори картината е била много различна в страните-членки, а България е "по-особен случай":
"Тук тези правила все още нямат особена приложимост. Например от българска страна Комисията за защита на личните данни, освен тази правна рамка, би следвало да прилага също така GDPR или Общия регламент за защита на данните, но до момента на мен не ми е известно да са установявали някога някакво нарушение. Самата национална правна рамка в България е доста обеднена от тази гледна точка. Нито ЦИК може да санкционира нарушения на правилата за използване на предизборна реклама в социалните мрежи, нито Комисията за защита на личните данни досега ги е прилагала".
Според него това е така, защото тази услуга не е регламентирана в Изборния кодекс - в него се набляга на т.нар. традиционни медии:
"Тази медийна услуга попада под радара, която се оказва, че не е медийна услуга поради тълкуването на понятието, дадено в Изборния кодекс. Социалните мрежи са изключени от специализирания контрол на политическата реклама".
По думите му освен Фейсбук, Туитър, Екс и Инстаграм, нови приложения като Телеграм или ТикТок също имат все по-нарастващо значение. Очакването е в съдържанието да бъде изрично отбелязано, че става дума за политическа реклама.
Самият Изборен кодекс има нужда от обновяване и допълване в това отношение, изказа мнението си Радослав Стоянов в предаването "Преди всички".
Той обаче подчерта, че основна част от политическото влияние в социалните мрежи не се случва чрез купена или класическа реклама. "Това по скоро сякаш става чрез групи във Фейсбук например, които сами по себе си не са посветени на политическа тема до един момент", обясни съпредседателят на БХК. Според него все пак това е терен, който може да бъде обхванат, но е въпрос дали се обхваща от сегашната правна рамка, включително на ЕС.
"Промяната в Изборния кодекс е нещо възможно и желано".
По думите му докладът не оценява този "черен пазар" на реклама.
