ДА БЪДЕМ ЧЕСТНИ...
Четох тези дни два поръчкови материала в две жълти издания. Няма да ги цитирам. Знам, че когато едновременно в две такива издания се появят два копирани материала, някой им е платил. Тези две неща очевидно са хейтърска атака и трябва да ме „отсвирят“ от конкурса за генерален директор на БНР.

Кой обаче иска да влезе с мръсни обувки и мазни ръце в БНР? Кой се бои от професионалистите?

Лепенето на етикети, измислянето на несъществуващи схеми и отношения е удобна тактика, когато няма професионални аргументи. Не ми се случва за първи път. Защото в журналистиката аз съм минал през „стъргалото“. Започнал съм като студент. Ръководил съм студентски вестник, в радиото съм започнал като репортер в Столичната редакция /имаше такава, ако не знаете/, след това водещ в програма „Христо Ботев“. Писал съм и съм поддържал постоянни рубрики в повечето централни вестници и списания. В програма „Хоризонт“ съм започнал работа като литературен сътрудник, после редактор, старши репортер, отговорен редактор, коментатор, наблюдател, завеждащ редакция, заместник-главен редактор, и.д. главен редактор. Извървял съм всички стъпала. Присъствал съм като специален пратеник на ключови събития – космически полети, съдбоносни срещи, преговори, форуми, свидетел съм на разпада на бивша Югославия, разпускането на СИВ, Варшавския договор... Срещал съм се с големи политици, руски и световни, с културни и обществени личности, звезди, вземал съм интервюта от тях. Снимал съм документални филми. Рискувал съм живота си по улиците по време на въоръжените сблъсъци и размириците в Москва през 1993 – 1994 г. Бил съм кореспондент на БНР и БНТ, на БТА, „168 часа“, „Стандарт“, „24 часа“, „Труд“, „Банкеръ“, „Сега“, „Континент“, Дарик радио и др., предавал съм пряко за телевизии и радостанции от ключови събития. 

В своята практика на журналист винаги съм се старал да бъда равноотдалечен от партии, бизнеси, интереси. Зарекъл съм се така да бъде, докато работя в и за медии. Онези, които са слушали и чели мои коментари, сами могат да преценят.
Затова, когато някои хора, прикриващи се зад жълти издания, се опитват да “отсвирят“ /извинявайте, но ползвам езика на изданията/ професионалните ми качества, за да прокарат минувачи в професията за видни началници, реших че е време да им кажа. Не може хора, които не са се доказали в нито едно свое професионално начинание, да се доказват на гърба на хора с достойнство и име, каквито има достатъчно в БНР. Колкото и на някои да не им харесва, че има и такива журналисти. Ако искате хора еднодневки да управляват най-голямата и бих казал най-важната, с най-високо доверие медия в страната, никой не може да ви попречи. Ако ще се кадрува с платени публикации в жълти издания, също никой не може да попречи.

Като журналист съм се доказал. Като генерален директор изведох БНР на водещи, лидерски позиции. Никой нито веднъж по време на мое управление не е протестирал пред БНР и извън него. Разговарял съм и съм готов да разговарям с всички за всичко. Открито, с въпроси и отговори. Учредител съм и пръв председател на един от водещите синдикати в БНР и БНТ. Знам колко трудно е да защитаващ интересите на другите. 

За сведение на двете жълти издания и техния поръчител. Бях избран и в двата мандата по време на мандат на управляващата сега партия, ако това има някакво значение. За тях явно има. Нямам партийна привързаност, обвързаност и принадлежност. Познавам и уважавам Русия, като народ и страна, където съм работил, но не се смятам за русофил, още по-малко за русофоб. Защото моето отношение е професионално и далеч надхвърля сляпото приемане на всичко. Казвам го и заради някои болни русофоби. А логиката, че щом си работил в Русия, си комунист, е покъртителна, особено за отявлени русофоби, завършили институти и школи в СССР. Аз съм завършил Факултета по журналистика на Софийския университет.

Ще напомня, че по време на управлението на екипа, с който ръководих БНР, всички наши програми бяха лидерски и високорейгингови. Това беше постигнато още през първите три месеца на управлението. Беше извършен цялостен ребандинг на БНР – сигналите, логото, 30 нови предавания в „Хоризонт“ и „Христо Ботев“, цялостно технологично обновление на БНР с цифровизация на всички ефирни и продуцентски студиа.Реновирани и преоборудвани бяха концертните студиа в регионалните радиостанци, бяха изградени медийни центрове, изложбени зали. Бяха изградени изцяло две нови регионални радиостанции, пусната в действие беше трета. Това не се беше случвало от 40 години насам. Случи се в условията на тежка световна и национална икономическа криза. Стартира хибридната медийна платформа Бинар, призната за постижение от Европейския съюз за радио и телевизия. Съставите започнаха турнета в страната. Пуснати бяха в действие 96 нови УКВ предаватели. Със същия този бюджет, който не стига на сегашното ръководство. Дори когато беше съкратен бюджетът на БНР и средствата се изляха в БНТ, нито една от дейностите не бе замразена. Бяха ремонтирани всички почивни и служебни бази, редакционните помещения, изграден бе външен асансьор в старата сграда, служебен паркинг, градина пред сградата...Програмите влязоха в изцяло нови студиа, всички редакционни помещения бяха ремонтирани. Кореспондентите получиха най-съвременна техника, компютри, записващи устройства, мобилни телефони с информационен клипинг и приложения. В отчетите, които са публично достъпни, навсякъде е отбелязано - поет ангажимент, изпълнен ангажимент. Приети са от СЕМ с единодушие. Питам, кой от следващите генерални директори се отчете по този начин, какво обеща и какво изпълни. Питам и сегашния. Той обеща да защитава свободата на словото, както обещаваше и преди. А защо бяха освободени знакови радиожурналисти, как възникнаха кризите около водещи имена като Диана Янкулова, Лили Маринкова и др. А как бях уволнен през 1998 г. като директор на Програма „Хоризонт“, когато се опитах да защитя една от тях. И тогава бях обвинен, че съм комунист. Питам „демократите“: Къде бяхте, когато искаха да уволнят наведнъж колегите от БНР и да назначават само удобните? 

Аз знам какво е да упражняват върху теб натиск и никога не бих го допуснал срещу колеги. И през двамата ми управленски мандата никой от управляващите тогава не си е позволил да посегне на правото на свободно изразяване на колегите. Задайте си въпроса защо. Ако искаме да имаме свободна и независима журналистика, трябва да уважаваме най-напред себе си.

Когато няма какво да кажат срещу вас, започват да лепят етикети. Така е лесно. Аз съм преживял неведнъж това безсилие да ме оборят с професионални аргументи. Точно хората, готови да легнат под всяка власт.

Искам да кажа и на жълтите оракули Всяка демокрация е достойна да има опозиция. Силна опозиция. БСП е част от политическия пейзаж. Недостойно е да лепите етикети на неудобните с червен печат. Той не е унизителен. Журналистът по природа трябва да е опозиционер, неуважаеми слагачи. Няма нужда партия да стои зад гърба ми. Зад мен стои професионалната ми кариера. Всяка партия може да ме разпознае като „свой“, дори без да ме пита. Защото съм разпознаваем. Но все пак правилата на професията изискват да ме попитате дали това или „онова“ са верни. 

Аз имам биография, затова разбирам тревогата на поръчителя в двата сайта. Вие сте никой, скрит зад собствената си анонимност и нищожност. 
Аз имам кауза. БНР е медията в който съм работил над 30 години. И не ми е безразлично кой безличник ще упражнява началническия си нагон в нея. А болни хейтъри е имало винаги. 
И кратка, за вас, юридическа справка. Законите, визиращи изборите на президент, кметове, съдии и прокурори и мандатите им, са различни от Закона за радиото и и телевизията, визиращ избора на генерални директори и назначаването на членове на Управителните съвети. Позоваването на различни закони е жалък опит за „отсвирване“ на професионализма, за да се разчисти пътят за удобни и послушни кандидати. Ако е вярно, че генералният директор няма право на повече от два мандата, от конкурса за БНР трябва да бъде отстранен още един кандидат. Тогава кого ще изберете? 

Председателят на СЕМ поиска от кандидатите за генерални директори на двете медии да бъдем честни към хората и в обещанията си. Нека да опитаме. Ако Националното радио „морално“ е остаряло, както пише едното жълто издание, а радиогласовете – „уморени“ и „изхабени“, защо толкова сте се вторачили в имената. И кого искате да сложите на гърба на тези уморени коне, за да ги усмири? Или поръчителят на злополучните публикацийки иска да доубие уморените коне и да превърне БНР в жълти страници. И още нещо. Дайте да си кажем честно - може ли хора с едноминутна биография да управляват часове програми на най-голямата и авторитетна обществена медия у нас. А и защо не попитате „напрегнатите“ колеги от БНР кой биха искали да видят в управленския стол.

Иначе етикирането на неудобните, играта на бели и червени, на комунисти и демократи отдавна омръзна на всички. Даже на онези от „тихия фронт“, с досиетата, които сега са остриета на „демокрацията“ . В моята професия има две професионални категории – можещи и неможещи. Моето аз съм доказал – и като журналист, и като управленец. И винаги мога да го докажа.
Поздрави,

Валери ТОДОРОВ

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.