„Сигурно поради доверчивост, сигурно поради глупост, сигурно заради това, защото винаги търсим някакъв човек, някакъв спасител, според който всички останали не стават за нищо, а само той може да ни оправи – за това стигнахме до тук.
Когато започне едно падане, то, според мен, никога не спира. Сега сме се концентрирали върху политиците, хората, които са във властови позиции. Ами ако отидем към други сфери? Към тези на богатите хора, на бизнесмените? А ако отидем към сферите на журналистическия елит? А социологическите агенции, особено тези, които обслужват властта, без значение тази власт какъв цвят е?
Елитът демонстрира голямо благополучие, такова, което няма как да бъде обяснено с нормални средства и нормална заплата.“

 

-    Вие сте човек, който умело борави със словата. Коя дума назовава случващото се в държавата през последните три седмици и дъжда от оставки, господин Волгин?

-    Първата дума, която ми хрумва, е безобразие, а втората - наглост. Защото явно хората, които ни управляват, са си въобразили, че са над законите, правилата и морала и могат да вършат всякакви безобразия, да са толкова нахални и нагли и да са сигурни, че ще им се размине. Това е най-тъжното.

-    Достигна ли до тотален разпад политическия елит с аферата „Апартаментгейт“ и има ли още място за свободно падане? Президентът вметна за сметки в офшорни зони, а знае се чувствителността на българина към неправомерно натрупаните богатства?

-    Със сигурност винаги може да се пада надолу. А когато започне едно падане, то, според мен, никога не спира. Още повече, че ние сега сме се концентрирали върху политиците, хората, които са във властови позиции. Ами ако отидем към други сфери? Към тези на богатите хора, на бизнесмените? А ако отидем към сферите на журналистическия елит? Собствениците на медии и най-популярните лица на тези медии? Ако отидем към социологическите агенции, особено към тези, които обслужват властта, без значение тази власт какъв цвят е? Там също ще намерим много нелицеприятни неща. Проблемът на българския елит през последните тридесет години е точно този, че той тотално се отдалечи от обикновените българи. Тази разлика винаги я има, то за това съществува и думата елит, но има хора, които живеят по по-различен начин. Кардиналните проблеми започват тогава, когато вече разликата стане прекалено драстична. Елитът демонстрира неимоверно голямо благополучие, такова, което няма как да бъде обяснено с нормални средства и с нормалната заплата. Тогава той започва да се изживява като богоизбран и като субект, нямащ нищо общо с всички останали. Тогава се стига до едно тотално разминаване между начина на живот и начина на мислене на обикновените хора и начина на мислене на този елит. А понякога се стига и до крайности. Примерно, революцията е една такава крайност.

-    Беше ли предвидим, според Вас, липсата на резултат от КСНС при президента и имаше ли смисъл от него, щом управляващите не могат и не искат да направят работещ антикорупционен закон?

-    Имаше смисъл, за да си види точно това, което вие казвате, че няма истинско желание за борба с корупцията. Между другото, още когато беше приеман този закон, едни разумно мислещи хора казваха, че така, както е заложен този закон и така, както са заложени онези, които трябва да се борят с корупцията, това няма да проработи. Защото няма как управляващото мнозинство да е от Антикорупционната комисия, която после да разследва същото това мнозинство. Защото, съгласете се, корупцията не е в опозицията /не защото там са някакви неподкупни хора/, а защото просто никой не отива да ги корумпира. Отиваш, когато искаш да извършиш някакви неправомерни действия и, естествено, ще корумпираш управляващите. Така, че управляващите трябва да бъдат разследвани. Е, как тогава една комисия, която е избрана от управляващите, ще разследва същите тези управляващи? Азбучни истини, но когато се обесняваха на хората, които приемаха този закон, те гледаха невярващо. Та действително, да, управляващите нямат никакво желание да се борят с корупцията и този КСНС при президента го показа. От тази гледна точка е хубаво, че той се състоя.

-    Допускате ли, че когато драматично се сгъстят събитията, някой от специализираните органи - съд и прокуратура ще се разприказва, за да осветли престъпните преплетки и да запази собствената си глава?

-    Това е много сложен въпрос, защото от една страна такова нещо изглежда логично, заради чувството за самосъхранение, от друга страна, обаче, никой не може да бъде сигурен дали по този начин ще се самосъхрани, или напротив - също ще падне в кюпа заедно с всички останали. Разбира се, имало е случаи в новата история в света, когато са ставали подобни разкрития и са сривали цялата политическа система. Да ви напомня, така беше в Италия, в началото на 80-те години.Тогава се тръгна от един редови скандал, каквито често избухват и се стигна до операцията „Чисти ръце“, след което се стигна до преформатиране на властта след този скандал. Така че, имаме подобни неща, но е много трудно да се стигне до тях, защото омертата е много силна. Всички са вътре в системата и трябва да има много силен натиск отвън, за да може да се спрат нещата. Иначе, да,  разчитаме на някой отвътре да се разкае или да получи някакви просветления за извършеното, малко ми е наивно.

-    Но в крайна сметка Борисов хвърля министър след министър и чиновник след чиноивник, за да оцелее на власт. Колко още може да продължи това менте-жертвоприношение и има ли верен ход?

-    Ами мисля, че може да продължи дълго, поради спецификата на партия ГЕРБ. Там важен за обществото и за изборите, и за всичко, е единствено господин Борисов. Всички останали надолу, включително и господин Цветанов, са взаимнозаменяеми фигури. Дали ще бъде Цецка Цачева, дали ще бъде Делян Добрев, дали някой министър или заместник-министър, няма никакво значение. Както ги е посочил за министри  и депутати, по същия начин може и да ги махне - това няма да направи впечатление на никого. Просто ГЕРБ е еднолична структура, където всички, освен господин Борисов, нямат значение. Това е характерно за всяка организация, която е изградена по този изключително строг, йерархичен начин, където единствената важна фигура е тази на водача. Но това е опасно, защото цялата отговорност пада върху него и той носи цялата вина за случващото се. И аз мисля, че рано, или късно, Борисов ще се спъне и в този камък.

-    Как допуснахме да живеем в подобна свинеферма?

-    Сигурно поради доверчивост, сигурно поради глупост, сигурно за това, защото винаги търсим някакъв човек, някакъв спасител, според който всички останали не стават за нищо, а само той може да ни оправи. Ако мислим малко повече, преди да действаме и да гласуваме, може би резултатът ще бъде малко по-друг и по-добър.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.