„Макрон прави отчаян опит за регистриране на успех преди края на френското председателство. В последните години българската дипломация направи твърде малко.Фундаментът на македонския национализъм е около идеята за Велика Сърбия и производните й нации.Трябва да минат поне две поколения, за да може македонците да ревизират „историята“ си и да се откажат от претенциите си към България. Сегашният политически елит в Скопие не може да го направи, защото това е равносилно на революция. Четвърт век Гърция сложи във фризера претенциите на Македония за НАТО и ЕС. Какво пречи и на нас да го направим? Неофициалното обяснение за натиска на евроатлантическите ни партньори е желанието на Балканите да има държави, сляпо следващи глобалисткия план. Всяка държава с национална идентичност е заплаха за този модел. Има ли български държавник, който ще счупи за втори път писалка в Париж?“

С журналиста, политик и университетския преподавател Велизар Енчев говорим за темата, свалила не едно българско правителство и пожънала разпри и омраза през годините – Македония. Бившият посланик на Република България в Хърватия Велизар Енчев пред LIBERTA.BG...

-    Господин Енчев, от френски медии стана ясно, че президентът Макрон предлага посредничество за среща между българската и македонска страна и подписване на споразумение, “когато му дойде времето“, за присъединяване на РСМ към ЕС. Ще проработи ли идиомът: „Гаранция – Франция“?

-    Тази  инициатива на френския държавен глава е отчаян опит на Париж да регистрира дипломатическия успех, преди края на шестмесечното европредседателство на ЕС. Защо Макрон настоява българската страна да направи отстъпка пред РСМ и по същество да се отрече от своите национални интереси? В последните месеци същият натиск упражнява и американската страна. Вчера, малко след разговора с Макрон, Румен Радев е разговарял по телефона, по нейна молба, с помощник-държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Карън Донфрид. 
 И в двата разговора темата „Македония“ е била на първо място. Докато в първия разговор държавният ни глава разговаря на своето ниво - президентът на Франция, във втория диалог изпъква неприятен факт - президентът провежда телефонен разговор с чиновник в американското министерство на външните работи. 
Тук има един протоколен въпрос, засягащ националното достойнство. Защо Радев е приел да води телефонен разговор много под неговото ниво и при това този диалог е публичен? 
Очевидно Радев не може да откаже такъв разговор с американската страна, но се задава следващия въпрос: а защо държавният секретар на САЩ Блинкен не удостоява с внимание нашия президент? Не е ли това сигнал, че в американското външно министерство гледат на българския държавен глава като на политик втора ръка?
 Не мога да си представя, че помощник-държавен секретар в Държавния департамент ще поиска и ще получи разговор с държавния глава на Полша и с премиера на Унгария. Или унгарският премиер Орбан и полският президент Дуда ще приемат разговор на такова ниско ниво.
 Но да не забравяме, че Румен Радев е автор на прословутите слова за „необходимостта от синергия с дневния ред на САЩ“. 
Разговорът с Макрон има и неприятни за нас сравнения в исторически план. Той предлага домакинството на Париж за подобна среща. Но нека си припомним две злополучни за България домакинства през XX век Париж. 
През 1919 г. победеното в Първата световна война Царство България подписа в парижкото предградие Ньой мирен договор, който ни осакати териториално. През 1945 г. изгубилата Втората световна война България трябваше да преглътне Парижкото мирно споразумение, почти повторило националния погром от 1919 г. - и в териториално, и във финансово отношение. 
Вчерашната реакция на министър-председателя Кирил Петков, че „в никакъв случай няма да реагираме на външен натиск“ е добър сигнал, който може би показва, че под натиска на коалиционните партньори (ИТН и БСП) той ще следва българската национална линия. 
Лично аз изобщо не му вярвам. Защо Макрон звъни и разговаря с държавния глава Румен Радев, след като само преди седмица Радев изрично заяви, че няма да отиде в Париж на подобни разговори?
Защо звъни на президента, а не на министър-председателя, който упражнява изпълнителната власт? Поне за мен отговорът е един - защото Петков е поел някакви ангажименти за компромис. 

-    Като заговорихте за национално достойнство, да се върнем към една новина, която пестеливо изтече – организираната от евродепутата Ангел Джамбазки среща на български филолози и историци в Европейския парламент, които ще връчат меморандум за ветото ни за РСМ. Макар това да не бе част от официалния дневен ред, тази среща се състоя при почти празна зала. Очакваме ли промяна в  позициите на Европа или поне разбиране на българското „не“, защото до скоро оттам твърдяха, че не ни разбират по този въпрос?

-    Инициативата за тази визита в Европейския парламент  е много добра. Слагам отлична оценка на нашите историци. Проблемът е, че тя е доста закъсняла, тъй като се извършва в навечерието на поставения от Франция краен срок за даване на отговор за македонското членство. 
В последните 30 години българската дипломация направи твърде малко по този въпрос. Говоря в първо лице, тъй като бях посланик в Хърватия от 1997-2002 г. Няма да издам държавна тайна, това съм го описвал и в моята книга, ако кажа, че голяма част от работата ми в Загреб бе посветена на българо-македонските отношения. Имах подкрепа по въпроса както от президента Туджман, така и от външния министър Мате Гранич, а и на кардинал Франьо Кухарич.   
Когато на власт дойде НДСВ ми бе препоръчано да не върша тази дейност. А бяхме пред подписване на документ за стартиране на процедура за промяна на хърватските учебници по история и география в пасажите за т.н. „обща история с Македония“.
Някой ще каже: какво значение има какво пише в хърватските учебници по история и география за цар Самуил, за братя Миладинови и техните „Български народни песни“ и за цялата спорна история между България и Македония? Има, защото това са учебници, по които учат около половин милион деца в Хърватия, Босна и Херцеговина, Канада, САЩ, Австралия и Европа.
Българската дипломация закъсня с 30 години да реагира на македонизма по света. Да не говоря за катедрите по македонистика, които след 10 ноември никнат като гъби в Източна и Западна Европа.

-    Освен комплекса на малките  народи, кои са другите първооснови на македонския национализъм и може ли народопсихологията да се промени с меморандуми и закони?

- Фундаментът на македонския национализъм се изгражда в края на XIX век около идеята за Велика Сърбия и производните й нации. Македонизмът е рожба на сръбския национализъм и на директивата на Коминтерна от 1934 г. за създаване на нови нации.
Говорим ли за македонизма като политическа доктрина, винаги трябва да имаме предвид великосръбската идея.

-    В пост пишете: „Отношенията ни с подпалвачите на българската история са на кота О. Ще има ли оттласкване от мъртвата точка, като се знае, че дори смесената българо-македонска комисия замрази дейността си до септември?

-    Сегашният македонски политически елит не е в състояние да извърши тази радикална реформа, която всъщност би била революция. Трябва да минат поне още две поколения, за да ревизират своята история и да се откажат от претенциите към България. Това може да стане само ако провеждаме едно към едно гръцката политика към Скопие от последните 25 години. Четвърт век Гърция сложи във фризера претенциите на Македония за НАТО и ЕС. Какво пречи на нас да го направим? Пречи ни политическият гръбнак, който политиците ни никога не са имали.

-    За Франция е разбираемо, но защо другите европейски държави толкова ни натискат да кажем „да“ за Македония? САЩ – също.

-    Официалната причина за експресното настояване на САЩ и ЕС за членството на Македония в Евросъюза е необходимостта от дерусификация на Балканския полуостров.
    Това обаче е несериозно. Северна Македония е член на НАТО и не е застрашена от нито един свой съсед, дори от Сърбия, с която е в тесни отношения по вече обяснените исторически причини. 
     Неофициалното обяснение за това поведение на евроатлантическите ни партньори се крие в желанието им да се пречупи българския национализъм. Те искат на Балканите да има държави, сляпо следващи глобалисткия план. Всяка държава, дори и най-малката, която отстоява националната си идентичност, е заплаха за този модел.
     Нека в края на разговора ни припомня нещо важно. На 27 ноември 1919 г. Александър Стамболийски подписва в Ньой договора, с който излизаме от Първата световна война като съюзник на победените Централни сили. Минута след това министър-председателят чупи писалката, с която губим Вардарска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Южна Добруджа…
     Има ли български държавник, който ще счупи за втори път писалка в Париж?

 

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.