Преди години имаше имаше един популярен лозунг: Българско значи висококачествено. Сетих се за него, когато се натъкнах на пореден казус с качество на стока от внос. Понеже у нас вече българско производство рядко се намира, извън зеле и домати, които можем да си произведем сами за собствената трапеза, ако се заинатим, но и то ще е със зор! Та, какво ме подсети за българското качество.
Купих си мобилен гардероб. Не от магазин за китайски стоки, но не беше Made in BG. Прилично, спретнатичко, не заема много място... Точно, каквото си представях. И ми е по джоба. Платих и си взех пакета, в който бяха чарковете на гардеробчето. Разбира се, че сглобяването си е работа на купувача. Сглобихме го, но когато трябваше да му нахлузим калъфа... Ужас! Ако имаше още десетина сантиметра в обиколката на калъфа, можеше и да стане. Но нямаше, а и в опитите си някак все едно да облечем размер S на пищно тяло с мерки XXXL, калъфът се раздра. Толкова с радостите, минахме към тревогите. Видя ни се по-лесно да сътворим някаква иновация, вместо да трошим нерви по рекламации. Прежалих едно старо перде и уших нещо, с което гардеробчето нямаше вид на такова, но функционираше като такова. И се наредих дрешките по платнените рафтчета.
Мина година, дойде време за смяна на дрешките за новия сезон. Приготвих летните блузки и рокли за прибиране на местата на
пуловерите. Дърпам завесата и какво да видя - всички платнени рафтчета разкъсани, дрехите по земята... Оказа се, че “рафтчетата”, както и т.н. оригинален калъф, са направени от нещо като тоалетна хартия, само дето не се къса, а направо се разпада на прах. Какъв е този материал и до сега се чудя. Запазила съм едно парченце за изследване от любопитство... Тук отново се намеси иновативният ми дух. Добре, че имах парчета от пердето, та се запретнах и уших нови рафтчета. Е, не точно уших, защото ако бяха по модела на разпаднатите, трябваше да разглобявам конструкцията, а дявол знае дали после щях да мога да я сглобя отново. Безопасни игли свършиха работа при закрепването и дрешките отново бяха наредени по местата им.
Сега, ако питате защо разказвам всичко това, ще кажа: не защото сън хейтър на импорта, стига да не е боклук, а защото на всеки може да се случи нещо подобно, та правя нещо като обмяна на опит. Пък и да си кажем честно - подобни ситуации стимулират креативността на човек. Или не?
Потърпевша ЕЛКА ВАСИЛЕВА
