Купих си мобилен гардероб. Не от магазин за китайски стоки, но не беше Made in BG. Прилично, спретнатичко, не заема много място... Точно, каквото си представях. И ми е по джоба. Платих и си взех пакета, в който бяха чарковете на гардеробчето. Разбира се, че сглобяването си е работа на купувача. Сглобихме го, но когато трябваше да му нахлузим калъфа... Ужас! Ако имаше още десетина сантиметра в обиколката на калъфа, можеше и да стане. Но нямаше, а и в опитите си някак все едно да облечем размер S на пищно тяло с мерки  XXXL, калъфът се раздра. Толкова с радостите, минахме към тревогите. Видя ни се по-лесно да сътворим някаква иновация, вместо да трошим нерви по рекламации. Прежалих едно старо перде и уших нещо, с което гардеробчето нямаше вид на такова, но функционираше като такова. И се наредих дрешките по платнените рафтчета.

Мина година, дойде време за смяна на дрешките за новия сезон. Приготвих летните блузки и рокли за прибиране на местата на пуловерите. Дърпам завесата и какво да видя - всички платнени рафтчета разкъсани, дрехите по земята... Оказа се, че “рафтчетата”, както и т.н. оригинален калъф, са направени от нещо като тоалетна хартия, само дето не се къса, а направо се разпада на прах. Какъв е този материал и до сега се чудя. Запазила съм едно парченце за изследване от любопитство... Тук отново се намеси иновативният ми дух. Добре, че имах парчета от пердето, та се запретнах и уших нови рафтчета. Е, не точно уших, защото ако бяха по модела на разпаднатите, трябваше да разглобявам конструкцията, а дявол знае дали после щях да мога да я сглобя отново. Безопасни игли свършиха работа при закрепването и дрешките отново бяха наредени по местата им.

Сега, ако питате защо разказвам всичко това, ще кажа: не защото сън хейтър на импорта, стига да не е боклук, а защото на всеки може да се случи нещо подобно, та правя нещо като обмяна на опит. Пък и да си кажем честно - подобни ситуации стимулират креативността на човек. Или не?

Потърпевша ЕЛКА ВАСИЛЕВА