Българите предпочитат предпазлив бюджет и предпазлива политика, показва независим телефонен сондаж на новата социологическа агенция "Мяра“, в която са Първан Симеонов, Юлиана Гальова, Яница Петкова и Светлин Тачев
В началото на декември стана ясно, че политологът Първан Симеонов е регистрирал фирмата "Мяра" с идеята тя "някой ден да прерасне в нова социологическа агенция". По-рано Симеонов напусна социологическата агенция "Галъп интернешънъл Болкан" след като през август учредителите и досегашни акционери в "Галъп интернешънъл Болкан" Андрей Райчев и Кънчо Стойчев прехвърлиха агенцията на специално учреденото за целта акционерно дружество "Пакстън рисърч", оглавявано от бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков.
Първото проучване на новата агенция около Първан Симеонов "Мяра" е проведено в периода 21-22 декември 2024 г. сред 800 души и представя мненията на пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове, 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
Поставени пред избор между правителство с компромиси и нови избори без компромиси, 75.9% избират правителство, 19,4% са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Това са част от изводите от независим телефонен сондаж
В момента служебното правителство се ползва с 33.5% одобрение срещу 50.1% неодобрение и това явно допълнително наклонява везните към редовен кабинет, се посочва в изследването.
При политиците 58.1% срещу 36.2% е неодобрението Бойко Борисов да е премиер, въпреки че партията му е спечелила изборите. Високо е обаче одобрението към изолиране на Делян Пеевски – 59.3% срещу 35,8% "одобряват изолирането му от консултациите от страна на президента Радев или т.нар. санитарен кордон.
Високи са очакванията към новия председател на Народното събрание Наталия Киселова – 68,4% виждат в нейното избиране шанс. На този етап Киселова трябва да набира разпознаваемост, но явно изборът е подействал обнадеждаващо в политическата криза, е изводът на "Мяра“ от допитването.
Принципното обществено становище е против ново задлъжняване и високи дефицити, се посочва още в изследването. Перспективата за евентуално увеличаване на данъците плаши. Мнението за оптимизация на публичната администрация е автоматично споделяно.
Обществените нагласи по отношение на публичните финанси са по-скоро за стабилност, а не за харчене. Поставени пред необходимост да изберат само една от опциите - "по-важно е бюджетът да залага повече на икономическата стабилност на страната“ срещу „по-важно е бюджетът да залага повече на социалното подпомагане за гражданите“, 62,4% избират стабилност, докато 33,3% са на другото мнение. Останалите се колебаят.
Отчетливо мнозинство от 74,6% приема тезата, че страната е изправена пред реална опасност от сериозни финансови сътресения, са установили при проучването социолозите на "Мяра“. На този фон 85,9% от запитаните споделят мнението, че държавната администрация у нас трябва да се съкрати. Това е практическо обществено единодушие. Експерименталното тестване на отношението към поемане на нови дългове също предизвиква обществен автоматизъм: 78,6% са против. Опциите не са много – алтернативна идея за повишаване на ДДС, например, води до намаляване на негативизма до 56,4%. Относно данъчни облекчения за ресторантьорите 60,2% от запитаните са против, 32,8% са "за“.
Идеята за по-рязко увеличение на заплати в силовите ведомства в сравнение с други разделя и по-скоро отблъсква: 50% са негативно настроени, 43,5% - позитивно, от отговорилите в изследването.