„Дали е имало някаква договорка, дали е имало някакви споразумения с Турция, може би ще бъдем по-категорични някъде през октомври, ноември, когато се провеждат нашите местни избори. ДПС няма контакти с управляващите в Турция, те са опоненти и са близки до Народно републиканската партия, която в момента набира сила. А спомняте си, управляващите преди две години застанаха много силно зад партия ДОСТ, която не влезе в Парламента и продължава да мъти нашите води. По-сигурни ще бъдем, като видим начина, по който ще бъдат избрани кметове на градове и села от смесените райони в страната, където ДПС има много силно присъствие, но няма мнозинство да избере кметове. Ето там понякога се усещат едни схеми и договорки, които ще ни дадат по-категоричен отговор на този въпрос.“
„Винаги хладилникът е този, който най-добре агитира „за“, или „против“, каквото и да му говорят  от телевизионния екран.“

-    След победата на турската опозиция в трите най-големи и знакови града на страната – Истанбул, Анкара и Измир, накъде тръгват политическите процеси там, според Вас, проф. Чуков?

-    Първо нека кажем, че за последните два града това е със сигурност факт. Мисля, че за Истанбул все още ЦИК не се е произнесла. От трите града, всъщност, големият залог е Истанбул. Какво имам предвид, връщайки се към вашия въпрос? Явно от там се формира тренда, новата епоха в Турция. Директно нека да кажа, че точно от този прекрасен град тръгна и политическата кариера на Реджеп Таип Ердоган преди четвърт век. Ето една алюзия - преди четвърт век възстановява Народно републиканската партия както в Истанбул, така и в Анкара. Истанбул е градът, който акумилира енергията на бъдещия силен човек на Турция и поради тази причина сега управляващите ще държат до последния момент тези резултати да не станат факти. Ще извадят различни аргументи – най-вече невалидните бюлетини, които преди пет години на предните избори бяха над половин милион, а сега са около 300 000. Практиката до този момент показва, че обикновено ЦИК не се намесва. Въпреки огромния натиск на управляващите, вероятно ЦИК ще признае резултатите. Това само по себе си подсказва формирането на една нова тенденция, която ще бъде лансирана персонално, лично от този, който седне на кметското кресло в Истанбул. А това е един изключително млад човек. Можем да обобщим – с победата в големите градове, макар партията на Ердоган да спечели мнозинство в тези избори, тръндът очерта, че по-образованите, по-богатите, по-европейски настроените турци много силно се разграничиха този път от Ердоган и неговата партия, от неговата политика, от неговата философия и от външната му политика. А това подсказва, че най-вероятно започва една нова епоха във турската вътрешна и външна политика.

-    Вие казахте в едно интервю, че Ердоган вижда в съперника си Екрем Имамоглу копие на себе си и от това го е страх. Какво се знае за личността на този млад човек, за когото гласуваха и част от кюрдите?

-    Той е роден 1970 година - един човек, който олицетворява прагматизма. Защо вижда копието си Ердоган? Той е завършил същата специалност – бизнес администрация, като турския президент. Започва от най-нисшата степен – до този момент той е кмет на една от истанбулските общини, човек натрупал опит от управлението, макар и от една малка част от мегаполиса, а в последствие той ще трябва да управлява над 15 милиона турски граждани. Фактически една пета от турската икономика ще бъде управлявана от този млад човек. Ако се справи /както на времето го направи самия Ердоган/, той ще е много ефективен конкурент през 2023 година за неговия пост. Така че, Истанбул е големият трамплин и дали ще успее Имамоглу да се възползва, ще узнаем след четири години.

-    Как се обеснява факта, че в района на Средиземноморието и големите градове печели опозицията, а вътрешността е вярна на Ердоган?

-    Партията на справедливостта и развитието има един определен социологически профил. Това е партия, която със социологически, обществен  и политически преврат направиха онези огромни анадолски маси. Не случайно тя има е такава ислямистка идеология. Това бяха хората, които приеха офертата на Ердоган за един консерватизъм, за един ислямизъм. Защо Ердоган имаше такъв огромен успех? Защото тези, които го последваха, живееха на кредит за апартаментите си, за колите си. Това са хората, които не мислят, хората, които безпросветно следват вожда, за да им осигури един определен жизнен минимум. И поради тази причина много лесно станаха обект на манипулация от Ердоган и групата му до момента, в който този мининум не бе сигурен /от средата на миналото лято/. Хората от големите градове са много по-близки до европейското мислене. В тях се намират и големите турски университети, които генерират тези интелигентни хора. Така, че ние виждаме не само различна външнополитическа ориентация, а и различно социално битие на вътрешността на Турция, където е бастионът на Партията на справедливостта и развитието. А в покрайнините има много по-сериозен поминък, там е и голямата промишленост, там е големият туризъм. Хората, които живеят в тази част на Турция, се отличават от големите маси, подкрепящи Ердоган. До голяма степен има една пилотираща плоскост от кюрдите. Самите кюрди са разделени на две. По-консервативната половина  винаги е била част от електората на Ердоган и не случайно той в обръжението си винаги държи на нелоши позиции и кюрди. Кюрд е Биналли Ялдъръм, кюрд е Чавушоглу, кюрд е Фидан Хакан. Тоест, Ердоган се опитва чрез тях да влезе в тази малцинствена маса като електорат. В същото време има силната конкуренция на Демократичната партия на народите, която на тези избори успя да запази някаква самостоятелност и с 5% те взеха своите бастиони, а остатъка от 10% инжектираха в опозицията. Макар Ердоган да считаше, че това е запазен негов електорат, оказа се, че това не е така.

-    Отиват ли си диктаторите един по един, проф. Чуков, имайки предвид не само събитията в южната ни съседка, но и в Украйна?

-    Диктатурата никога не е била успешна. Тя може да има някакви временни успехи, някакви прийоми, които да сплашат хората. Ето, погледнете в една Турция 95% от медиите са под контрола на управляващите, но това помага до някъде. Винаги хладилникът е този, който най-добре агитира „за“, или „против“, каквото и да му говорят от телевизионния екран, както и да го уверяват от радиото и от социалните мрежи. Хладилникът рано или късно се превръща в основния агитатор. Специално за Турция, тя няма как да излезе от факторите, които и влияят външно. Преди две седмици излезе един американски анализ, че турската икономика е изключително крехка и какво се получи? Автоматично турската лира загуби между 5 и 8%. Демокрацията не е само приказки, тя е плурализъм на мнения, плурализъм на производство. И няма как диктатурите да бъдат вечни. Една китайска поговорка гласи, че и след най-дългата зима винаги има пролет.

-    Намесила ли се е Турция при промяната на Закона за вероизповеданията у нас, защото премиерският гняв може да означава точно това, още повече, че никой няма да извади разговорите между двамата външни министри на България и Турция. Това в дипломацията е недопустимо и имаме само думи срещу думи?

-    Да. Този случай наистина е много деликатен и аз самият избягвам да го коментирам, тъй като става въпрос за вътрешна българска политика. Но! Какво се получава като сблъсък, ако щете на ценностна система, при изборна кампания в Турция и изборна кампания в България? Как се е случило, какво точно трябва да се приеме като чиста монета ми е трудно да кажа. Но аз лично считам, че ние бихме могли да имаме по-ясен отговор тогава, когато се провеждат нашите местни избори. Дали е имало някаква договорка, дали е имало някакви споразумения, може би ще бъдем по-категорични някъде през октомври, ноември, когато се провеждат нашите местни избори. Аз лично имам едно съмнение. В България има две партии, които устояват и са по-близко до интересите на турското малцинство в България. Какво се оказва? По-силната партия ДПС няма контакти с управляващите в Турция, те са опоненти и са близки до Народно републиканската партия, която в момента набира сила. А спомняте си, управляващите преди две години застанаха много силно зад партия ДОСТ, която не влезе в Парламента и продължава да мъти нашите води. Така, че убеден съм, става въпрос за едно изхвърляне на Чавушоглу, който се опитва да привлече гласовете на българските изселници. Повтарям, по-сигурни ще бъдем като видим начина, по който ще бъдат 
избрани кметовете на българските села и градове от смесените райони в страната – Шумен, Силистра, Разград, там, където ДПС има много силно присъствие, но няма мнозинство да избере кметове. Ето там понякога се усещат едни схеми и договорки, които ще ни дадат по-категоричен отговор на този въпрос. Сега можем само да гадаем.

-    Вечната българска орис, когато сме изправени пред няколко вида зло, да избираме най-малкото!

-    Така се оказва. Ние си имаме собствена формула, имаме си собствен модел - добър или лош. Ние сме част и винаги трябва да си останем такава от Европейския съюз и винаги, докато той съществува, трябва да се стремим към него, но на базата на нашите собствени национални интереси. Трябва да влеем нашите български цветове на европейския фундамент, който е безалтернативен, особено за Източна Европа и особено за България.

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.