Разказваме ви тази история дни преди Националния празник на България и дни, след като Министерството на образованието и науката пробута тест в 900 училища от страната, кореспондиращ с постановки от Истанбулската конвенция. На фона на всеобщия нихилизъм, при статистика от 2 милиона и половина напуснали страната си, при тоталното изкривяване, плод от либерални идеологии, една жена в Първомай шие български трикольори и мисли за патриотизма на младото поколение.

Името Райна Княгиня от Първомай сякаш и прилепва. Измисля го репортер от една телевизия, правил репортаж преди много години.Тя не крие годините си - 55, две висши образования и две деца. Никога не е допускала, че ще шие байряци, докато е работила в Център за работа с деца и ръководила фолклорен състав. За кратко е била началник отдел „Просвета“ в Първомай, когато се получава писмо от просветното министерство, че в началото на всяка учебна година, всички училища трябва да издигнат българското знаме. Това са три години след началото на промените - 1992-1993 г., когато всички атрибути на националното възпитание са или забравени, или унищожени и се оказва, че никой от директорите на училища в региона  няма читаво знаме и не знае от къде да си го набави. Докато търсят решение и заради временното и място в просветата, изведнъж и хрумва нестандартна мисъл – да открие цех за шиене на знамена.“Нямах никакво съмниние, че това е нещото, с което исках да се занимавам“- сподели пред Liberta.bg  Атанаска.

 

Идеята среща яростна съпротива от страна на семейството-как така ще шие нещо ,което никога не е правила и то в тези мътни и несигурни години?! Кой, изобщо, се интересува от знамена тогава? „Има моменти, обаче, в които женската ми интуиция говори с твърд глас. И нещо ми казваше, че трябва да го направя„- доверява днес жената. Сяда и започва да се учи, без да е шила нищо в живота си.

Днес цеха и дава хляб на 20 човека, и няколко, които рабятят в офиси навън. Има клонове във Велико Търново, Пловдив и Първомай, техни знамена се продават и във Варна.

Преди две седмици, нейна служителка и приятелка Теодора Кирякова подхвърля идеята за конкурс за най-добър проект, свързан с Освобождението на България от османско владичество, който да се обяви сред българските училища. Първите десет участници в състезанието ще получат националното знаме, а за трите класа, спечелили конкурса, ще има голяма награда. Идеята за следващия 3 март е наградите да бъдат екскурзии до известни исторически места у нас. За целта жените отварят и страница в социалната мрежа, под надслов „С България в сърцето“, където са качени фотоси от участници в инициативата. Че патриотизмът се възпитава, Атанаска е твърдо убедена, за това изпитва болка от картината на тръгващите за чужбина млади хора. Боли я и от факта ,че много от изпратените по училища имейли не са разгласени от директорите, по незнайни причини. Или – по знайни, но това няма значение.

„Не е бизнес, България е в сърцето ми! Искам нещо да се промени в тази страна. Всеки да направи нещо по силите си-кой, с каквото може. Тази сутрин, преди да отида на работа  си спомних Вазовото стихотворение за Левски – „...Шивачът с иглата, учений –с умът“ - доверява Райна Княгиня от Първомай. И не забравя да благодари горещо за проявения интерес от медията ни, защото, според нея: „Колкото повече деца го направят, в толкова повече сърца ще се зароди пламъчето на любовта към род и Родина, а нали от там започва всичко?“

Нямаше какво да допълним.

 

                                      

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.