Президентът Радев трябва да подпише указ за назначаването на обвинителя Гешев за главен прокурор на България и на гражданите й. И веднага след това ще счупи писалката, сигурен съм.

Така, както точно преди 100 г. Стамболийски счупи писалката, с която сложи подпис под Ньойския договор. Онзи договор, който откъсна живо месо от майка България затуй, че беше сред загубилите в Първата световна война. Днес загубата от това да имаме за главен обвинител явно неподходящ човек, е не по-малка от загубата на територия. Загубата е за правовата държава и за демокрацията.

Нека президентът Радев, вместо да подписва и после да чупи писалката, да пише с нея до Конституционния съд. Има достатъчно правни, политически и обществени аргументи да се иска конституционно тълкуване на казуса. Да стане ясно, как и какво следва след първия отказ на държавния глава да назначи кандидата.

Достатъчно ли е висшите магистратски кадровици само да повторят гласуването си, за да е длъжен вече президентът да им валидира решението с указ?

Или, след като първата кандидатура не получи доверието на пряко избрания от народа държавен глава, нито на достатъчно широк обществен кръг, могат ли съдебните кадровици да му я предлагат точно същата. Или следва да потърсят и гласуват друга, която да заслужи народното и президентското доверие. Не е ли това смисълът на Конституцията, когато постановява, че главпрокурорът и председателите на върховните съдилища в Републиката стават такива чак след президентския указ.

За евентуалното конституционно питане аргументите са именно правни, политически и обществени. Да оставим сега настрана правните и политическите съображения, а да видим обществените. Те никак не трябва да се неглижират щом става дума за Главен прокурор на РБ.
Съдебните кадровици милите, не видяха ли, че Гешев с неговата арогантност, визия и маниери, не става за поста? Не видяха ли как изглеждат митингуващите му поддръжници?

С тази негова циничност, която се прояви дори към съдийки, членки на ВСС, какво остава за нас адвокатите и гражданите?

Мен ме е страх да имам такъв главен прокурор, не защото съм престъпник. Нито пък защитавам обвиняеми, работя главно в областта на гражданското право.

А трябва да се страхуваме, защото се видя, че прокуратурата арестува и привиква хора дори заради убежденията им и заради обществената им дейност. Недоумявам как е възможно това след 30 г. демокрация.

Недоумявам и как можаха висшите съдебни съветници да подминат грандиозния гаф на Гешев, когато се изказа по телевизора срещу „свещената крава” за всеки юрист, каквато е принципът за разделението на властите. Дори и сега, в свое интервю за вестник, което стои и на сайта на Главна прокуратура, Гешев сравнява този демократичен принцип с издигането на стени между институциите. И разсъждава, че парламентарният девиз „Съединението прави силата” бил един вид против принципът за разделението на властите.

Видно е, че теоретикът Гешев явно е против фундаменталния демократичен принцип „власт, власт възпира”. Което означава само едно – авторитаризъм на практика.

Да припомним, че на поста Главен прокурор през последните 30 г. са били проф. Мръчков, проф. Борис Велчев, Евтим Стоименов, Мартин Гунев, колегата адвокат бай Иван Татарчев, „боксьора” съдия Филчев. Даже и сегашният Цацаров е нива над фаворита си Гешев.

Никога общественото мнение не е било така против дадена номинация още от самото й начало, както сега.

Преекспонира се аргументът, че професионалната общност на прокурорите сплотена застанала зад кандидатурата Гешева. Колко да е сплотена и колко да е искрена, когато там си действа единоначалието още от Октомврийската революция, с Ленинската теза, че законността не може да е нито само Калужка или Разянска, а единна за целия Съветски съюз?

Но при демокрацията не е важно прокурори, следователи, полиция, жандармерия и прочее репресивни служби да одобряват главния прокурор на държавата. Те това ще го правят и без друго, и за честта на пагона. Но хората, хората, те къде остават?

Нали именно за да неутрализира вредната професионалната деформация сред наказващите и заради неминуемото им привикване към т. нар. „обвинителен уклон”, наказателноправната доктрина предвижда по наказателни дела съдебният състав да включва и съдебни заседатели – редови граждани?

Нашето е слабо подобие на съдебното жури от обикновени данъкоплатци, каквото има при други правни системи. Припомнете си легендарния филм „12 разгневени мъже” в щатския му и в руски вариант. Така че моля да не ми тикат прекалено в носа тази монолитна професионална подкрепа. По-важното е обвинител №1 да има не само доверието на прокурорите, но и на останалите юридически общности, сред които сме и ние адвокатите. И най вече на народа. А това при кандидата Гешев не е налице.

Този уикенд президентът Радев е на посещение в Света Гора на Атон. Дано Света Богородица небесната покровителка на това свято за православните християни място му даде кураж, за да спре повторно Гешев. Сигурен съм, че Радев ще получи обществена подкрепа далеч по-голяма от тази, която жандармерия и полиция успяха силово да неутрализират, когато ВСС заседаваше за назначението.

Още не встъпил на поста, кандидат прокурор № 1 фактически вече блокира столицата. Центърът на София беше почернял от жандармерия и полиция.

Ясно съзнавам какъв вой ще последва, ако президентът Радев обяви, че няма да пише указ, докато не чуе и Конституционният съд по казуса „повторно Гешев”.

За България, която потъна в блатото на авторитаризма наново от десетина години насам, това ще бъде революция.
А дали не ни е нужна именно революция сега?

Тихомир Шолев, граждански адвокат

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.