Велислав Величков, председател на Инициативата "Правосъдие за всеки“, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“
Преди седмица в петък, парламентът разгледа на първо четене предложените поправки по Конституцията, внесени в края на юли с подписите на 166 депутати от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. След 8-часови дебати 161 народни представители гласуваха "за“, така проектът може да бъде предложен отново не по-рано от 2 месеца, т.е. след 6 декември. На другия ден, министър Атанас Славов и неговия заместник Емил Дечев участваха в заседанието на Европейската комисия за демокрация чрез право, наричана още Венецианската комисия, на което по спешност и по молба на министъра бе обсъдено и гласувано становището по предложените изменения в Конституцията. На страницата си във Фейсбук от Министерството на правосъдието съобщиха, че Венецианската комисия одобрява по принцип предложените промени. Обаче два дни по-късно пристигна нейната позиция, в която почти цялата реформа е подложена на критика. Критики към предложените текстове се чуха още на дебата за първо четене в пленарната зала, а и преди него и то от различни експерти. Междувременно министър Славов вече обяви, че ако не минат конституционните промени, правителството ще подаде оставка. Въпросите са: дали приетите след второ четете текстове ще отговарят на първоначалния замисъл? А критиките на Венецианската комисия допълнително няма ли да объркат законодателите? Гост в студиото е председателят на Инициативата “Правосъдие за всеки" Велислав Величков, адвокат, експерт по Конституционно право и депутат от 38-то Народно събрание. Добре дошъл в аудиокаста на “Фокус" “Това е България", адвокат Величков.
Благодаря, добре заварили. Добър ден на вас и вашите слушатели. Искам да направя само една бележка по визитката. Да, аз съм бил народен представител, но станах на 27 години в 38-то Народно събрание, което проведе големите реформи след фактическия фалит на държавата през 1996-1997 г., но това е било преди 22 години, както се казва, някога сина ми може да знае, че баща му е бил народен представител.
Това остава винаги.
Винаги остава, но за него, синът ми е на 13 години, този факт няма никакво значение, той се вълнува повече от сегашната ми дейност, тъй като в продължение на 8 години с “Правосъдие за всеки" обсъждаме темата съдебна реформа и чрез конституционни изменения внесохме гражданска подписка в 43-то Народно събрание през 2015 г. с над 4500 подписа на граждани по толкова специализирана тема там. Цецка Цачева беше председател тогава, нещата останаха в Правната комисия при Данаил Кирилов и за сведение на народните представители. Този закон за прякото участие на гражданите не беше изпълнен, тъй като в пленарна зала Парламентът не взе отношение по тогавашната подписка. И забележете, тя беше внесена в момент, в който се разглеждаха тогавашните конституционни промени – власт и съдебна власт, които после бяха наречени “исторически компромис". И след които, на приемането им на второ и трето четене министърът на правосъдието тогава Христо Иванов си подаде оставката, Реформаторският блок напусна управлението. Така че има доста сходства между положението тогава и положението сега.
И опасения за нов исторически компромис?
И опасения за такъв, надявам се това да не се случи. Този път обаче ние влязохме в този дебат и в опитите да се случи наистина добра конституционна реформа в съдебната власт предварително, за да не гоним вятъра, както се казва, с граждански подписки, след като предложенията бъдат приети. Ние и тогава ги атакувахме през 2015 г. тези текстове на първо и второ четене. Този път ние сключихме споразумение с ПП-ДБ, защото те бяха автентичните политически носители на идеята за съдебна реформа. “Да България" се създаде през 2017 г. с тази цел. “Продължаваме промяната" със своето създаване през 2021 г. я припозна, както и две от нашите шест идеи за конституционни реформи, включително отпадането на длъжността главен прокурор. И това е част от общата им предизборна програма с която се явиха тази година април месец на избори. И ние затова ги подкрепихме, като сключихме споразумение, че в бъдещия конституционен проект ще залегнат и идеите, предложенията на Инициатива “Правосъдие за всеки", минали през граждански контрол. Защото ако те са политическият носител, ние сме автентичният граждански носител от 8 години на идеята за съдебна реформа.
Но заради окончателния проект вие се оттеглихте от споразумението. Даже заявихте, че повече няма да работите с политически партии?
Така е, осъзнато беше това наше решение, че прекалената близост с политически партии изкривява гражданската идея до толкова, доколкото особено за конституционни промени се търси едно много високо мнозинство, супер квалифицирано от 180 гласа, за т.нар. Бърза писта или 2/3 от 160 гласа, за т.нар. Бавна писта, в която сме сега. Но преди ние да стигнем до това оттегляне, искам да кажа, че първият работен вариант на Конституционния проект го писахме заедно с юристите народни представители от ПП и ДБ, като тогава и Атанас Славов, сегашният правосъден министър, надявам се да не му се налага да подава оставка, участваше в писането. Гледахме европейска практика, европейски конституции и решения и стигнахме до някои текстове, в които бяха заложени нашите идеи - четири от петте ни идеи за конституционна реформа залегнаха първоначално в този проект. Някои бяха естествено модифицирани като текстове, но ние застанахме зад този проект преди да започнат неговите изменения след намесата на не коалиционните партньори. Защото се оказа, че някой взе една червена химикалка и започна да драска по предложенията и най-вече по тези, които са наши или бяха съгласувани с нас. Отпаднаха цели текстове, а след това с друга химикалка, дописа едни текстове в последния момент 12 без 5 буквално, денят преди внасянето на Конституцията. Уж при готов конституционен проект, с който се появиха абсурдите, като повторни мандати на главния прокурор и на председателите на ВКС и ВАС, тъй като намаляването на мандата от 7 на 5 години е наша идея от 2015 г., от подписката. Те я приеха 7:5 и после изведнъж, направо на повторни мандати, но 5+5 е 10, това е повече от 7, това им го казаха и от Венецианската комисия. И всъщност, това е единственото предложение, което срещна критиката на 100% от експертите и организациите. Ако има предложения, които се атакувани от 80-90% от юристи-конституционалисти от сродни неправителствени организации, то за това предложение на 100% няма съгласен човек в държавата с него, дори и в магистратските среди. И другото беше Прокурорският съвет да бъде председателстван не от министъра на правосъдието, неговите заседания и определяне на дневния ред, а от главния прокурор. И възникна въпросът, ако главният прокурор остава основната фигура на влияние във вече новия Прокурорски съвет и го капсулира напълно, какво тогава променяме в статута на главния прокурор, който остава водещия политически играч, забележете, тъй като никой главен прокурор не работи и като прокурор и като наказателен процес. Главният политически играч в съдебната власт е и лост на огромно влияние във Висшия съдебен съвет. Заради тези две предложения, ние някои компромиси направихме и казахме, че ще изчистваме текстове между първо и второ четене, включително и предложения от нас текст и разработен от Атанас Славов на член 120, отнасящ се именно за безусловно обжалване на всички административни актове по съдебен ред, ако с тях се нарушават конституционно гарантирани права и свободи на гражданите, норми на Европейската конвенция за защита правата на човека или решения на Европейския съд по правата на човека. Ние сме единствената държава в ЕС, в която административните актове, от които зависи живота, правата, да го кажем, на всеки един гражданин, не подлежат на безусловен съдебен контрол, а със закон част от тях могат да се изключват от съдебен контрол. И до ден-днешен не разбрахме, кой задраска този текст с червената химикалка, защото това е тежко правно кощунство, което беше направено. И ние искаме да знаем, кой и по какви причини, обслужвайки изпълнителната власт и статуквото в административното правосъдие, задраска този текст. Но не получаваме отговор. И в крайна сметка, решихме да се оттеглим от това споразумение, за да не бъдем ангажирани дори и с палеативна подкрепа на част от партиите в Народното събрание.
Ама вие му привнасяте авторитет, за каква палеативна подкрепа говорите? Това е авторитет.
Да, авторитет, но как би този авторитет се отразил, ако водещите експерти конституционалисти, юристи атакуват проекта, ако Венецианската комисия има съвсем основателни критики, а ние стоим с името си зад този проект и с ясното съзнание, че той беше променен и четири от нашите пет първоначални предложения отпаднаха от този проект, а други бяха видоизменени. Тоест, ние няма как повече да се идентифицираме с този проект, но не пречи да участваме активно в тази двумесечна дискусия преди второто първо гласуване през декември. И в обсъжданията на предложенията между първо и второ четене, ако нашите идеи отново бъдат възприети, ако тези скандални текстове отпаднат, каквато е заявката на част от вносителите в момента от ДПС, ДП и ПП, тогава ние можем да кажем, че подкрепяме проекта. И за да е абсолютно ясно какво имаме предвид, защото ни питат, ние мислим: че конституционни промени трябва да се случат, че в момента има отворен исторически прозорец, а не компромис. Да се съберат тези 160 плюс гласа, да се направи нужната реформа в съдебната власт, така че тя да остане независима, но ефективна и отчетна. Независим съд, ефективна и отчетна прокуратура, с намалени правомощия на главния прокурор и децентрализация в нея и отпадане на политическото влияние в управляващия орган на съдебната власт Висшия съдебен съвет, като се замени политическата с т. нар. обществена квота, която да играе ролята на парламентарна квота. Това трябва да се приеме, за да се изпълнят и изискванията на Венецианската комисия, и изискванията на ЕК, да се оправдаят и очакванията по отпадналия механизъм за сътрудничество и проверка, но продължаващия механизъм по върховенство на правото, хоризонталния механизъм за всичките 27 държави. И да спрат най-вече осъдителните решения от Европа спрямо актове на нашата прокуратура и съдебни решения, с които ставаме за резил, а българският данъкоплатец плаща зависимости или некадърността на прокурори и магистрати, които постановяват скандални съдебни актове в противоречие с върховенството на правото. И най-вече, за да се възвърне онова усещане за справедливост, което в българското общество липсва почти напълно за последните 15 години. Това е най-важното.
Адвокат Величков, от Венецианската комисия отправят сериозна критика, че предложенията са приети без обществен дебат.
И са напълно прави.
И без аргументация, без мотивировка. Но не се чува намеренията такъв дебат да се организира. Той ще се самоорганизира ли? Какво ще стане?
Сега, за да бъдем съвсем точни, Венецианската комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа по конституционно право, забележете, не към Европейския съюз, а към Съвета на Европа.
Да, тя е Европейска комисия към Съвета на Европа.
Тоест, обхваща много голям брой държави.
46.
Огромна територия и население. Тези становища не са задължителни, но са силно препоръчителни и почти всички държави се съобразяват с тях. Това е, можем да кажем, европейския конституционен и правен стълб - Венецианската комисия. И те наричат този конституционен проект, мотивите към него, не просто липса на мотиви, тъй като за част от предложенията, включително и тези от които ние се оттеглихме, няма нито едно изречение в мотивите. Едно изречение няма да обяснят защо така го предлагат. То няма и как да го обяснят, в интерес на истината. От Венецианската комисия наричат законопроекта обяснителна записка към проекта. Сега, ако аз правя един архитектурен проект начертан, можем да сложим към него обяснителна записка или към някоя експертиза на която има графична част, да сложим обяснителни записки. Но да внесеш за промяна в Конституцията, която е общественият договор, основният закон в държавата, обяснителна записка, това е обидно за правото. И аз наистина съм до голяма степен шокиран от ниското качество на мотивите, дори съществуващите, към този проект, които 2/3 от тях повтарят текстовете вътре, а част от текстовете въобще не се обясняват, а други се обясняват с лозунги. Така не се правят мотиви към законопроект, камо ли към проект за изменение на Конституцията. И това е водещото в становището на Комисията. Защото някои казват “много е критично, разпиляха проекта", това не е вярно. “Положително е, но има известни критики, ще се съобразим", и това не е вярно. То е неутрално това становище, но за мен основната и най-свирепа критика е, че този проект не е минал обществено обсъждане и експертно обсъждане преди неговото внасяне. Сега обаче, аз съм един от хората ходили в казарма, последните набори. Имаше като правиш някакво упражнение и не го направиш както трябва или някаква задача, старшината казва “Свободно, поправи се". Сега са ни дали команда “Свободно, поправи се". Имате два месеца, тези два месеца в които проектът се отлага. И тук добре го е помислил конституционния законодател, ако не можете да убедите 3/4 от народните представители, но убедите 2/3, дайте си 2 до 5 месеца, за да убедите не само други 20 или 30, но да убедите обществото, че сте прави вие тези 160, а другите 80 народни представители грешат в преценката си за този проект. Сега тече кампания за местните избори, знам че до 6 ноември, втория тур на изборите, нищо няма да се случи. Но от 6 ноември до 6 декември има един пълен месец, и се надявам вносителите и политическите лидери на не коалицията да осъзнаят, че им е легнала огромна историческа отговорност на плещите. Или могат достойно да отиграят проекта за промени в Конституцията, да изпълнят препоръките и да организират такова обсъждане. И сериозно да помислят текст по текст преди да започнат да правят предложенията за второ четене или да се опозорят, това е точната дума. Защото, ако този проект на второ прогласуване по някаква причина не събере 160 гласа, той сега беше на ръба 161, 161-ия глас беше на Делян Пеевски, аз лично го видях как бързаше да влезе в зала, защото без неговия глас и още един проектът пропадаше. Другият въпрос е, защо имаше такова силно желание да се подпишат 166, а най-накрая гласуват 161. Това е слабост, по-добре 160 да бяха писали или 130, а да имаш 166, а не да си на ръба. Но ако този проект сега пропадне, и ако този проект между първо и второ четене не придобие качествен вид, не се вземат под внимание препоръките, не се вземат под внимание аргументираните предложения, а се гласуват подобни правно безсмислени, но политически обосновани текстове и в интерес на статуквото или на определени партии, като тези в последния момент, които влязоха, то тогава всички ще носят тази отговорност. В най-малка степен ДПС, въпреки че техният неформален, вече според мен формален, лидер Пеевски, го играе главният конституционалист на Републиката, а Карадайъ се скри някъде и никой не знае, къде се намира. Но те ще носят най-малката отговорност, защото техните избиратели не очакват това обяснение от тях. ГЕРБ също ще носят отговорност, защото техните избиратели очакват те да останат на власт, а не да падне правителството. Но ПП и ДБ ще бъдат съсипани в политически план, ако не гласуват качествен конституционен проект и не започне истинска, реална и радикална реформа в съдебната власт за независимо, ефективно и отчетно правосъдие, което да продължи с последващи промени в устройствения закон на съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. Тъй като, ако те пък не се случат, след конституционните промени , всичко това просто няма да заработи. Да не забравяме и другото последствие, ако не се приеме проекта, и в най-лошия случай има оставка на правителството, ще си отиде и парламента, ново служебно и т.н. по старите правила. Но в Закона за съдебната власт заложиха в заключителния проект, че новия състав на Висшия съдебен съвет ще се избере 3 месеца след приемане на промените в Конституцията. Това в правото се нарича бъдещо несигурно събитие. Вие откъде знаете, че ще се приемат промените в Конституцията, че залагате срок от нещо, което не съществува. Ами, ако не се приеме? От кога текат тия три месеца? Висшият съдебен съвет на 2 октомври т.г. направи една година от изтичането на мандата му. Управляващият орган, административен, организационен и кадрови орган на съдебната власт една година работи без мандат и стъпва на едно решение на Конституционния съд, което касае Инспектората към ВСС, който, забележете, работи вече четвърта година без мандат, втори мандат без мандат. Това означава, че Народното събрание не може да изпълни основните си конституционни правомощия да попълни органите на съдебната власт. Ама това е конституционен блокаж. И ако в момента не се приемат тези промени в Конституцията и не започне избора на тези органи, цялата държава изпада в блокаж и започва да се обезсмисля парламентарната република. И има много хора с желание и амбиции в България да подменят парламентарната република. И те веднага ще започнат да говорят за нуждата от Велико народно събрание. Което обаче тогава няма да разглежда само съдебна власт и служебно правителство.
А ще преразгледа цялата Конституция?
А ще я преразгледа цялата и може да се стигне дори до промяна на формата на държавно устройство и управление, което е абсолютно нежелано и би имал трагичен резултат за крехката демокрация, каквато е България. Ето тази отговорност носят вносителите на проекта.
Странно е, адвокат Величков, вие добре познавате вашите колеги, особено от “Демократична България", те отдавна говорят за тези промени. Говорят в този дух, и въпреки всичко, крайният резултат е недоносчето, което от Венецианската комисия наричат “обяснителна записка".
Нека не го наричаме недоносче, Венецианската комисия има и положително становище по част от текстовете. Примерно, има пък един текст, който като за вторите мандати получи 100% отрицателно мнение от правните организации и експерти. Има един със 100% положително мнение, дори прокурорите го приемат и това е мнозинството на съдии, избрани от съдии в новия Съдийски съвет, който ще се създаде в съотношение 2:1 спрямо парламентарната квота, за да се избегне всякакво политическо влияние при арбитъра на споровете. Защото, ако прокуратурата е страна в процеса и логично е там да има повече парламентарна квота, тъй като тя трябва повече да осъществява заедно с министъра на правосъдието държавната наказателна политика и парламента, разбира се. Съдът е независимия арбитър, никой не може да му се меси. Каквото внесеш в съда, ще чуеш присъдата на съда и решението накрая. И когато мине последната съдебна инстанция, няма какво повече да коментираш. Така, че по това предложение всички са съгласни. Венецианската комисия го приветства. Тя приветства и разделянето на ВСС на два съвета. Всъщност тя от 2015 г. Венецианската комисия изразява становище за разделяне на два съвета, но тогава решиха две колегии, не два съвета. Поставя под въпрос дали пленум или някакъв съвместен орган да взима общи решения, касаещи имотите на съдебната власт, бюджета и най-вече кой да избира главния прокурор. Според вносителите ще го избира Прокурорския съвет, който забележете, той ръководи заседанията на Съвета, избрал сам себе си или посочил наследника си, както Цацаров посочи Гешев. Но според Венецианската комисия, а и според повечето експертни мнения в дебата и мнения на граждански организации трябва да се избира от смесения състав на двата съвета, включително с участието на цялата парламентарна квота и дори на съдиите, които добре познават работата на прокуратурата, за да се избере достойна фигура на професионалист, а не политически зависима и слаба фигура за следващ главен прокурор. Тъй като от там идват най-големите беди в правосъдието, идват от фигурата на главния прокурор, тя е като слонът в стаята. Сега всички се опитват как да го заобиколят - наляво ще го изместим, ще бъде прокурор, сега няма да бъде, на дясно ще го изместим ще оглави Върховната прокуратура, ама ще му вземем надзора за Закона за съдебната власт, в средата на стаята не върви да бъде, може обаче да го заобиколим през Съвета, който ще има по-голяма парламентарна квота. А никой не казва: а бе, дайте да махнем слона от стаята, не е нужен главен прокурор. Той не работи като прокурор. До 1947 г. няма главен прокурор и съдебната система в България е работила много по-добре от сега. Въведен е през 1947 г. от комунисти, за да обесят Трайчо Костов, да има кой да го обвини. И е останал като наследник от съветското Вишинско право в Конституцията от 1991 г. с огромни правомощия и с никаква отчетност и се вижда, че всички главни прокурори са на практика политически излъчени и следват волята на силните на деня. А когато силните станат слаби, ги подгонват, което пак до никъде не стига, но създава шум в системата. Ето този въпрос трябва да решим за главния прокурор между първо и второ гласуване.
Но ето, Венецианската комисия пък предлага той да не бъде администратор, критикува да не бъде само администратор на институцията, но и прокурор. Те смятат, че всичко, което не е в съответствие с принципа на прокурорската независимост трябва да се промени. Това е доста по-различно от вашето виждане изобщо да няма главен прокурор?
Вижте, тези хора не разбират, но аз мисля, че би трябвало да са запознати, но не разбират, че в България главния прокурор никога не се е занимавал с наказателен процес. Нито е писал обвинителни актове, нито ги е поддържал в съда, нито е влизал в зала. Имаше един случай при Велчев, мисля, че имаше и един случай при Цацаров, еднократни за влизане в зала. Нито осъществява, разследва нещо. От 2006 г. след предишните промени за съдебна власт в Конституцията прокуратурата получи право и да разследва, каквото нямаше. Но главният прокурор не се занимава с разследване. Всъщност колкото и да е спорна фигурата, меко казано на Гешев, той правилно го адресира - административен ръководител на административните ръководители. Защото какво прави той? Издава едни методически указания, не публични, 90% от тях не се оповестяват, дори и на сайта на прокуратурата и се водят дела по Закона за обществена информация, за да бъдат обявени след съдебен акт. Тези методически указания кого задължават? Административните ръководители надолу. Той може да изземва дела и преписки, може да премества дела и преписки в други прокуратури, т.е. пак ниво над административните ръководители отгоре, като тяхна шапка. Има представителни функции, те също са свързани с администрирането на прокуратурата като цяло и дава едни годишни ежегодни отчети във Висшия съдебен съвет и Народното събрание, които са чисто формални и в повечето случаи не предизвикват и дебати, без да има право да говори по конкретни дела и преписки, защото така е казал Конституционния съд и внася конституционна жалба. Е, кое от това е прокурорска дейност? Това все едно мен да ме назначите в един луксозен ресторант за главен готвач, ама аз не готвя. Готвят други хора, какъв да съм аз, освен ръководител на другите хора - ти тук, ти това направи, ти там това сготви, тази подправка сложи, ако знам и разбирам въобще от готварство, защото аз твърдя, че някои наши главни прокурори не разбират от наказателен процес.
А как ще се балансира това разминаване, от една страна препоръката на Венецианската комисия, от друга страна, това, което вие казвате, от трета, това пък, което е прието в момента на първо четене?
Значи тя е силно неясна - и приетото и казаното от Венецианската комисия. Те се опитват да намерят, какво работи главният прокурор. Ние с колегата Емил Георгиев бяхме на работна среща с гражданските организации, докладчиците на Венецианската комисия в София. Те питаха: добре, ако методическите указания не останат при главния прокурор, какво ще работи главния прокурор? Сега, ние този въпрос го задаваме от 2015 г., особено след 2020 г. Нашият въпрос е: какво работи българският главен прокурор? Не сме получили нито един отговор, освен този на Иван Гешев, че е административен ръководител на административните ръководители, което не приемат от Венецианската комисия. Сега обаче работа ли е на цялата държава да намери работа на главния прокурор, който не работи като прокурор. Не е ли логично вместо главен прокурор да имаме ръководител на Върховна касационна прокуратура и ръководител на Върховна административна прокуратура. Нашата Конституция казва, структурата на прокуратурите е съответна на тази на съдилищата. В проекта се казва: “структурата на прокуратурата съответства на структурата на наказателните съдилища в България". Така изключва Върховната административна прокуратура и леко гледат да я позакрият, според мен, това е намерението. Обаче, какво имаме ние? Районна прокуратура - Районен съд, Окръжна прокуратура - Окръжен съд, Апелативна прокуратура - Апелативен съд. Дори при Специализираната прокуратура имаше специализиран съд. Върховна касационна - Върховен съд. Сега, ние главен съдия имаме ли? На кое съответства главния прокурор? Едната алинея на 126 се бие с другата алинея на чл. 126. Хем е съответна, хем има несъответствие.
А защо е приета така?
Аз ще ви кажа защо е прието. Много е интересно, как това е прието. В проекта за Конституция 1990-1991 г. няма член 126, ал. 1, че главния прокурор осъществява методическо ръководство за надзор на законност върху дейността на всички прокурори. Появява се от никъде и изведнъж вече осъществява пълния контрол над всички. Между първо и второ четене или между второ и трето има спор по този въпрос. И се появява едно листче от шест народни представители, двама от които са били единият прокурор, другият бивш главен прокурор Спас Мулетаров от БСП, Младен Червеняков е другият герой в случая, има и депутат от СДС, който също е правист. И със съдействието на Гиньо Ганев, тогава председател на Народното събрание, уважаван, в нарушение на процедурата и без никакво обсъждане в Конституционната комисия, това минава в зала със следния мотив: “Колеги, идва смяна на собствеността, идва после приватизация, много ще се краде. Трябва да има някой отгоре да ги следи, какво правят и да бие прокурорите по главата, за да си свършат работата“. И те са прави, наистина идва смяна на собствеността, приватизация, фондови борси,...
Но дойде и голямата корупция.
Кражби, корупция и се оказа, че главният прокурор не е всъщност да ги бие по главата, а да пази крадците. Защото при всички главни прокурори досега, нито едно дело срещу висш представител на властта, бил той министър, депутат, шеф на държавна агенция, бил той магистрат, бил той голям бизнесмен не завърши с ефективна осъдителна присъда. Това означава, че главните прокурори 3 години са помагали на престъпността в грабежите със своето бездействие или със своето избирателно действие. И точно тук говорим, че главния прокурор е политическа фигура, а не магистратска. И ако всичко завършва до ниво Върховна касационна прокуратура като последна инстанция и прокурорите бъдат свободни да дишат и да изпълняват самостоятелно своята компетентност в съответствие със закона и вътрешните си убеждения, както е по закон, тогава ще имаме много по-ефективно работеща прокуратура, която ще дава годни обвинителни актове и няма кой да им се меси и да казва: тук разследваш, тука не, тук обвиняваш, тук не, тук срещу неизвестен извършител, гледай да не става известен. И нямаше и спирачка, защото едва с промените в НПК от тази година се въведе съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства. Предварителна проверка, хоп отказ, ама като има отказ няма привлечен като обвиняем. Като няма привлечен като обвиняем, няма разследван, като няма разследване няма обвинителен акт, като няма обвинителен акт - няма присъда. Няма прокурор, няма съд, няма съд, няма присъда и се стига до фактически отказ от правосъдие. Прокуратурата заместваше съда, даваше индулгенции за невинност чрез отказите за образуване на досъдебни производства. През това време сума ти хора умряха, други бяха ограбени, разграбиха се банките, стигна се до държавен фалит през 1996-1997 г., когато пак почти никой не понесе отговорност. Приватизация, кражби на европейски средства, осъдени немски граждани в Германия в съдружие с наши граждани, които бяха оправдани тук. Скандална липса на правосъдие, наркотици, имаме човек осъден на 20 г. затвор в Италия, който тук бе освободен от българския съд по мярка за неотклонение и изчезна, защото прокуратурата пак не си беше свършила работата. Ето, това е крайният резултат от фигурата на главния прокурор. Докладчиците от Венецианската комисия казват, ама при тях има друг тип главни прокурори, които се намират под реален парламентарен контрол или за които има право министърът на правосъдието да упражнява контрол над тяхната дейност, както е в Австрия, където тези указания методически ги дава министърът на правосъдието и са задължителни, забележете за главния прокурор, но докладчиците бяха от страни като Ирландия и Испания, имаше и от Косово даже докладчик, водили тежка битка с организирана престъпност и мафия в техните държави и там тази фигура е била нужна в определен исторически момент и свършила работа, ама по съвсем друга начин е била устроена дейността им. Нищо общо с нашето нищо не правене тук в продължение на 30 години и политически функции на тази длъжност.
Оптимист ли сте, че това изобщо ще се промени?
Кое от всичките?
За главния прокурор.
Да, оптимист съм. Но ако приемат палеативни промени, ако приемат има един израз, той е от един филм и един роман. Имаше един филм “Гепардът" на Лукино Висконти много интересен, там Бърт Ланкастър играеше граф, а неговият племенник – съвсем младият Ален Делон. И съвсем младият Ален Делон, който подкрепяше едни бунтове, както чичо му ги наричаше “на голтаците". Той го пита графът: "защо ти подкрепяш голтаците, като си имаш всичко, ти си благородник, ти си известен, ти си обичан от обществото, от жените, защо, какво правиш с тези хора?" И той му отговаря, “защото чичо, аз искам да запазя това, а понякога, за да не се промени нищо, най-напред трябва да промениш нещо". И сега имам чувството, че някои хора искат да променят нещо, за да не се случи нищо. Ако пак обаче, не се случи нищо, най-вече в частта за прокуратурата, но и за Висшия съдебен съвет, ние ще стигнем по тежкия начин до конституционни промени, може би и до Велико Народно събрание, но тогава всички тези, които сега биха манкирали съдебна реформа, а не да я извършат реално, ще платят прекалено висока цена, за съжаление и цялото българско общество ще плати прекалено висока цена. Защото виждам, как в момента се опитват да избегнат въпроса - как ще се формира политическата, парламентарната квота, аз я наричам политическа в Народното събрание, което е половината избираема квота в настоящия Висш съдебен съвет. Ние предлагаме от 2015 г. - намалете я, парламентът не може да има контролна функция в съдебната власт, защото това блокира работата на съдебната власт. Намалете от 11 на 7 души, нека от тези 7 - 4-ма отидат в Прокурорската колегия, 3-ма в Съдийската. Не ни отговориха, възприеха тази наша идея за момент и след това казаха, ама тук ще се сблъскаме с онова Решение 3 на Конституционния съд от 2003 г. Аз имам чувството, че сина ми като стане на моя възраст след 35-38 години, пак ще слуша как Решение 3 от 2003 г. не дава възможност, но никой не пита Конституционни съд, дали все още поддържа постановките на това удобно политическо Решение 3 от 2003 г. и затова няма да я намаляваме. Ще пратим много прокурори в Прокурорския съвет и малко в Съдийския. В Съдийския добре, ама като ги изпратихте в Прокурорския по вашия проект, Венецианската комисия казва: ама това е политизация на работата на съвета и вие може да изберете главен прокурор само с политическата квота. И ние тогава казваме, добре, ако не ги намалявате, как ще се избират тези хора? Ами могат да дават становища неправителствени организации – много важно. Или адвокатурата – много важно. Кажете ми, кой ще ги номинира. Как в Закона за противодействие на корупцията предложихте Номинационна комисия, която да събеседва с кандидати, да ги оценява, да има предварителна оценка и тогава да стигат до депутати и те могат да си избират само от тези номинираните. Ама тук засега не искат да го правят, т.е. те хем искат да има имитация, че ма обществен дебат по тези кандидатури, хем накрая ще си ги разпределят в не коалицията или в целия парламент по системата 5-3-2-1, ще изберат парламентарната квота от политически лица или политически зависими лица и пак нищо няма да се промени. А не заработи ли Висшия съдебен съвет, не заработи ли прокуратурата, ефективно правосъдие няма да има. Ако няма, усещането за справедливост, което и без това го няма ще стане скандално със своето отсъствие. И както казват мъдрите хора: когато не допуснеш еволюционна ситуация, рано или късно стигаш до революционна ситуация. Ето мен това ме плаши, защото съм юрист, правист, конституционалист, и аз не искам да се стига до революционна ситуация. Обаче хората, от които това зависи в най-голяма степен, и които носят най-голяма отговорност, наистина трябва да разберат истинската еволюция пред хипотетичната бъдеща революция. Защото дори и едно Велико народно събрание в системата на държавното устройство ще направи революционен тип промени и ние не знам, какви ще са те. Това е най-важното.
