Април. 21 число. Нахранени в София – 137 граждани от кампания за топла храна на хора в нужда и без дом „Подай ръка“.

Не познахте! Не е надпис във военни времена в държава, на чиято територия се водят военни операции. Не е църква, нито секта, която е решила предвеликденски да събере поклонници, като ги нахрани един път. Отчет е пред хората в нужда и пред дарителите на един невероятен човек, създател на кампания за топла храна на хора в нужда и без покрив.

Софиянци познават автора на кампанията от 1 ноември 2017 г., когато за първи път решава да раздаде храна на бедните  от ресторанта си „Гамбринус“.  И...започва. Без почивки  и празници, до днес.

Ресторантьорът Мартин, подобно на своите колеги, преживя пълния локдаун и празния си бизнес, но и тогава не спира да готви и да храни нуждаещите се софиянци. След затварянето на ресторанта започна да приготвя храната в Костинброд. Всеки ден, от 15.00 ч., започва една и съща процедура - товарене на готовата храна, пътуване до столицата, паркиране на ул. „Добруджански край“ до Руски паметник, където вече са строени в редица неговите обгрижени, а часът е станал точно 17.00. В първия работен ден на 45=то Народно събрание акцията бе умишлено пред вратите му. Никой от народните трибуни не се появи да застане с лицето си пред бедността на столицата.

Да проявиш милосърдие в пандемични времена, когато всеки трепери за парите и живота си, не е лека задача. И за мнозина е непосилна, защото изисква особена душевност и просветление, за което си трябват не само тънкострунни сетива за възприятия, но и характер за реакция. Като се допълни възпитанието от детските му години, картината на тази човешка доброта се прояснява. И как иначе - едно дете, научено от майка си и баба си винаги да услужва на децата с играчките, които има, дори да са чисто нови, логично  - щом порастне, ще го прави и с големите. Ако някой от близките го е възпитавал да целуне ръка на духовник, срещне ли го пътем и като възрастен ще почита другите и ще се раздава без да търси индулгенции.

Разговорът ни се завърта около отразяването на акциите му. Обикновено медиите го наблюдават, но никой не проявява желание за отразяване, нито за помощ. Журналистът Мартин Карбовски е първият и почти едиствен до сега, който не само редовно снима и отразява доброто дело на Мартинов, но и го свързва с бизнесмени, които могат да помогнат в мисията му, като дарят средства и храна.

Всеки ден  между 130 и 160 души в столицата получават топла храна,  вече пет години. Ако го правеше депутат, или бизнесмен, даже някой по-известен, до сега щяха да ни пропищят ушите от реклама. Да, но той не е нито известен, нито депутат. Стотици хиляди порции е дарил през тези пет години в студ и пек на гладните . Питам го - дали някой хитрец не се е промъквал на опашката, без да е в нужда? И как би го разбрал? "Няма как да стане", е отговора. Никой няма да дойде и да стои в студа един час предварително, за да си пази ред. После още час, докато тече раздаването на порциите. Не, че ги няма, но идват рядко. Мартин не е от надменните благодетели - говорил е с всеки от опашката, знае хорските истории и ако някой не се яви през деня, разбира от останалите дали е изпуснал трамвая, или не е сред оживелите - почти социална служба, от онези, старите. Пък и който има какво да яде, ще ходи ли всеки ден в 15.30 ч да си пази ред и до 17 да е там, плюс още 30-40 минути в студа, докато му дойде редът, за да вземе порция храна, няколко филии хляб и вафла? От години при него идват едни и същи хора, на които знае имената, житейската им история, дори на колко години са. Кой изхвърлен от бивше семейство, кой съвсем сам на света, кой задлъжнял с кредити, или проиграл състояние на хазарт. Има и хора на изкуството, и на науката,  счетоводители, даже и един изобретател, чието творение не е платено и накрая той го е дарил. А днес се реди за топла супа. Опашката е като самия живот-разнородна, многолика, весела и тъжна, грамотна и непросветена, пъстра и сива. Хората не се крият, не скатават лицата си. Дори една певица от близкото минало го посещава – Ани Павлова, изпяла хита „Пътнико свиден, пътнико млад“, който се цитира, но младите не познават   изпълнителя. И в това няма срам. Защото срамът би трябвало да се носи от други, които повече от половин век симулират, че правят нещо за хората, а тези хора все не успяват да разберат какво е това нещо. Има и клошари от улицата. За тях Мартин споделя, че са доста читави, поне тези, които ходят при него. И не пият алкохол, макар да спят под мостовете и през зимата да умират от студ. Когато се прибере вечер цяла нощ  сънува пъстрата тълпа-хора, дали младините и здравето си, за да сътворят нещо за страната си и забравени на старини, останали да вегетират, ненужни, отхвърлени. „Не може да има стотици фондации за животни, а да няма да хората“-казва ресторантьорът. И споменава Кризисния център в София, който е работел от ноември до март, и където в пандемията не позволявали да се излиза навън, а който го направи, не се връща обратно. Но днес и него го няма. Затворен.

Време за /не/мечтатели

Докато тече разговорът ни, товарачите на храната прекъсват  моя събеседник с въпроси. Часът наближава 15:30 и акцията е в ход. Затова Мартин бърза да сподели намеренията си. Мечтата му е да отвори кухни за прехрана в Бургас, Пловдив, Русе и Пазарджик. Търси общински по възможност помещения, за да се спести наема, а токът ще си го поеме.  И на кухненските врати отвън ще пише "Социална кухня".Толкоз.

Светът е голям и мечти дебнат отвсякъде.
________________________________________________________________________________________________

Liberta.bg се обръща към кметовете на град Бургас, Пловдив, Русе и Пазарджик с призив да намерят свободно общинско помещение, в което да се раздава приготвена предварително топла храна през всички сезони на годината. Фонадция „Подай ръка“ ще поеме разходите си за ток и останалото, а вие,уважаеми градоначалници, ще отчетете пред  своите избирателите, че още едно човеколюбиво дело сте направили - социална кухня за бедни. Подайте им ръка!

Тел. за връзка с Мартин Мартинов,  Фондация „Подай ръка“:  0877 52 44 64

   

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.