„Учените ще ви кажат, че причините за потопите са климатични, езотериците, че са кармични, а църквите ще видят в тях Божия гняв. На хората им омръзна всяка година в ден като Съединението да слушат едни и същи ментори. Но хора, като Янко Гочев, които могат с часове да говорят по темата и да разбият на пух и прах митовете, налагани десетилетия от продажни историци, рядко ще чуете в някоя от големите медии, които предпочитат безопасността на официалната доктрина. Коя е националната ни кауза, питайте държавници, в чиито кабинети висят портрети на Ботев и Левски и политиците, преди избори. И у мен често се надига гняв против онези, които решават съдбата ни на избори, но си давам сметка, че всеки едни от нас е виновен за състоянието на държавата и обществото. Преходът не поправи деформациите на социализма. Задълбочи ги и ги направи по-уродливи.“

Качественият журналист има сетива, неунищожени от съблазните на битието. Те резонират в унисон с тегобите на хората и не изневеряват на правдата, независимо дали тя е политически коректна, или взривоопасна. Затова потърсихме журналиста Венелина Попова с въпроси около случващото се у нас – бедствия природни и бедствия политически. 

Венелина Попова пред LIBERTA.BG

-    Венелина, като журналист в район,ставал честа жертва на замърсявания от ТЕЦ-овете на Стара Загора, какво те разтърси най-силно след пороите и удавените пловдивски села – Каравелово, Трилистник, Цар Калоян, Богдан, Слатина?

-    Въпросът трябва да се раздели на две. На първо място има природна стихия, срещу която човекът е безсилен, но ако в Пловдивско бяха наводнени няколко села без нито една жертва, в Пакистан, след безпрецедентните мусонни дъждове, една трета от ислямската държава беше залята от водата и 1 300 души загинаха. Вчера, като се позова на официална информация от Исламабад, БТА съобщи, че нивото на най-голямото естествено сладководно езеро в страната – Мачар, се е надигнало и има опасност да прелее и да причини бедствия на територия с около половин милион души население. Но за разлика от българските власти, които допуснаха да се скъса дигата на река Стряма и да залее село Богдан, властите в Пакистан са предприели действия за отклоняване на водите на езерото към река Инд и минимизиране на щетите и евентуалните жертви. Ето, това е разликата, колкото и тя да е нелицеприятна за нас, като държава.

-    Защо както в редовните правителства на Борисов, така и в следващите, включително и служебното в момента, никой не говори за причините за  тези "библейски" потопи и никой не открива виновници, каквито безспорно има? Без осветляване на истините за трагедиите, те ще се повтарят безкрай, но защо всички  управленци се страхуват като ужилени да стигнат до първопричините и зародиша на драмите?

-    Недай, Боже, потопите да станат Библейски! Тогава загубите ще са милиарди, ще се промени целият релеф на планетата, ще потънат части от континентите, ще изплуват нови от водите на Световния океан. Учените ще ви кажат, че причините са климатични, езотериците, че са кармични, а църквите ще видят в тях Божия гняв. Колкото до това - как властите в различните държави успяват да ограничат природните бедствия и с каква скорост и ефективност се справят с последствията от тях - е тема толкова обсъждана в годините назад, че не искам да повтарям банални истини. Като тази, че на Българската държава не и стигнаха няколко десетилетия да възстанови една малка община, като Стражица, след земетресението през 1986 година. Хайде сега да си представим, че земята под краката ни се люлее периодично със сила  7-8 по скалата на Рихтер, каквито трусове има непрекъснато в Япония! Ами то няма да остане камък върху камъка в тази държава. А в Страната на изгряващото слънце през март, тази година, при поредния силен земен трус дерайлира влак-стрела, без да загине нито един пътник от 73 души на борда!
 
-    Утре е 6 септември – Ден на Съединението и национален празник, ден за вглеждане и равносметка накъде вървим. Толкова години след този народоугоден акт, защо няма кауза, която да ни обедини? Има ли виновен за това и кой е той? – политици, гени, географска среда, карма?

-    Опасни, като движещи се пясъци в пустинята са тези теми, защото могат да ни затрупат с високопарни словоизлияния, без стойност. Със сигурност не съм компетентна да обсъждам от историческа гледна точка значимостта на Съединението – акт, който Вие наричате народоугоден, а пък на хората омръзна всяка година на такива празници да слушат едни и същи ментори. Затова пък, личности като Янко Гочев, например, които могат да говорят по темата с часове и да разбият на пух и прах митовете, налагани десетилетия от продажни историци, рядко ще чуете в някоя от големите медии, които предпочитат безопасността на официалната доктрина. Коя е националната ни кауза, питайте държавници, в чиито кабинети висят портретите на Левски и Ботев, и политиците, особено преди избори.

-    Идат поредните избори и сякаш никога не е било толкова цинично и нагло говоренето на кандидат-управленците, които във всичките си превъплъщения оставиха българския народ най-беден, най-болен, най-бързо топящ се и най-нещастен. Смятате ли, че обединението може да стане реалност някога и кога?

-    Не знам кога и при какви обстоятелства народът ни може да се обедини. Дано не е само при голямо бедствие! Сещам се, обаче, какво ми отговори преди години един мой събеседник в интервю за „Хоризонт“. Попитах го: "Може ли България да се превърне в Швейцария на Балканите?". А той ми каза с две думи – "може, ако по нашите земи се заселят швейцарци". Ще кажете, какво общо има това с въпроса ми? Има. И това е народопсихологията ни. Ако вярваме на хора, като Учителя Беинса Дуно /Петър Дънов/, че българите имат голямо бъдеще като народ, но само ако се обърнат към Христос.

-    Късата памет ли е причината да избираме все такива субекти, които ни потапят в блатото все по-дълбоко и по-дълбоко? Наивитетът ли ни пречи, щом и сега сме готови да припознаем ментетата за свои водачи?

-    Едва ли причината е една и едва ли сега ще можем да дифинираме всички. Да четем Иван Хаджийски и да не се самоунижаваме излишно. И у мен често се надига гняв против онези, които решават съдбата ни на избори, но си давам сметка ,че всеки един от нас е виновен за състоянието, в което се намира държавата и обществото ни.

-    Има ли поука от Прехода и как може да се формулира?

-    Не знам какви са поуките, но знам, че т. нар. Преход не поправи деформациите в обществото, причинени от тоталитарния режим, а ги задълбочи и ги направи по-уродливи. 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.