По повод украинското знаме в централата на ГЕРБ, което вчера скриха като Влади Горанов в първия месец след санкциите по Магнитски:
Китайските мъки на най-дълго управлявалият ни в ново време български премиер Борисов не са от вчера. По време на второто му правителство Ангела Меркел дойде на едно изненадващо съботно посещение за да му се накара за един списък със заеми, инициативи и двустранни схеми, които бяха в директно противоречие със стратегията на ЕС относно Китай. Не, че стана голяма тема тук, но вече бяха започнали разни неясни “пътища на коприна” за инфраструктурно финансиране, подобни на тези в Сърбия и Македония. Държавната ББР например, тогава твърде малка за амбициозния си началник Стоян Мавродиев (в момента полуиздирвано лице по дела, неуспешно), беше започнала да се храни с неевтини, но тотално безконтролни заеми от китайски държавни банки, които след това посещение скри и от сайта си, и от отчетите си. Посещението на Меркел си остана загадка, включително за медиите в България, които тотално не вдянаха геополитическото значение на китайската тема.
Оставяме етичната тема за украинското знаме, което се прибира в чекмеджето, като е неудобно, настрана. Малък пресен пример - в момента китайски фирми контролират директно доставки на дронове и компоненти за тях и избират чия поръчка да изпълнят с приоритет, руска или украинска. Същото е с части за боеприпаси, а в електрониката ценовото и мащабното предимство е между пет и десет пъти. Дълга тема.
Сигурно има някоя китайска поговорка по темата, засега само ще перифразирам проклятието да живееш в интересни времена. По-лошата версия е да живееш в интересни времена, управляван от корумпирани и късогледи хора. “Безпринципни” е просто част от рецептата.
Снимката е от Свободна Европа.
Николай Стайков
