„Появата на нови, по-нови и най-нови политически субекти е световен феномен в общества, където има органична криза. Дефицитите на новите партии не бива да ни карат да забравяме, че появата им е израз на още по-големите дефицити на старите партии.
Нинова използва най-неподходящия момент да подаде оставка. Останахме с впечатление, че идеята е да се спре евентуалната мобилизация на избирателите на БСП за втория тур на президентските избори.Не приличаше на оставка, а на атака срещу президента.
Сумарно, общият брой гласове на ПП и ДБ е доста висок, а ако бяха участвали заедно в изборите, едва ли щеше да е така.
В сформирането на правителство ще се търси вариант между политическо представителство и експерти, при персонално търсене на отговорност. При ясна подкрепа с коалиционно споразумение това не е проблем. Проблем е при неясна.“
Това каза в интервю за LIBERTA.BG политологът и преподавател в СУ д-р Страхил Делийски.
- Седмицата започна с шеметно хвърчене на оставки - Христо Иванов, Корнелия Нинова, Каракачанов. Закъсня ли, според Вас, г-н Делийски, с този акт, или подрани Корнелия Нинова?
- Корнелия Нинова със сигурност отдавна закъсня - имаше една такава песен. И тя не просто закъсня, а използва най-неподходящия момент да го направи и то с много странна аргументация. Забележете, ако при другите оставки имаше някакъв ясен акцент върху провала им и недоброто справяне, то при Нинова акцентът беше съвсем на друго място. Акцент, който направи така, че ние останахме с впечатлението, че основната идея на тази оставка е да се спре евентуалната мобилизация на избирателите на БСП за втория тур на президентските избори. Тя не просто повтори тезите, вече наложени от щаба на Герджиков и ГЕРБ, но и избра и време, в което тезите да циркулират достатъчно успешно в пространството. Така че, тепърва тя ще бере плодовете на своя акт. Ще видим реакциите за това, което направи, но сега в голямата си част те не говорят за достойно поведение, въпреки оставката, която толкова много социалисти чакаха.
- Оставка, която звучи като присъда за другите - това ли казвате?
- Да, да. И в края това не приличаше на даване на оставка, а на атака срещу президента. Такова даване на оствака само Нинова може да предложи.
- Как ще повлияе фактът, че двама от председателите на партии - говорим за Корнелия Нинова и Христо Иванов, участници в преговорите за съставяне на правителство, са така да се каже „хвърчащи“?
- Аз не мисля, че това ще бъде някакъв проблем, тъй като първо самата Нинова каза, че тя я подава, но ще видим дали ще мине през януари на конгреса на партията. Още повече, че ако се водят смислени преговори за създаване на правителство, то трябват хора, които разбират от различни секторни политики. Едва ли е нужно толкова лидери да присъстват на този процес.
- Безспорно, загубата на "Демократична България на тези избори е значителна. Ясни ли са причините, поради които десните избиратели загърбиха традицията и консерватизма и прегърнаха неизвестното ново, въпреки случая с гражданството на Кирил Петков и нарушената Конституция на РБ?
- Да, в обединението на ДБ винаги е имало проблем със спойката между трите му съставни части- по-консервативното ДСБ, по-либералното "Да, България" и Зеленото движение. Но някакси силата на обстоятелствата ги събра и направиха добри резултати. Сега резултатът им е по-слаб, но, забележете, общият брой гласове и проценти сумарно на ПП и ДБ е доста висок. Ако те бяха участвали заедно на изборите, едва ли щеше да се получи такъв фурор. Ако съпоставим министрите на двете формации в бъдещо правителство ще установим, че този провал не е чак толкова валиден. Този тип избиратели, на които разчиташе ДБ, явно не са с много трайни политически предпочитания и второ, не се идентифицират с партията достатъчно.
- Понеже по-горе споменахте хора владеещи различни секторни политики, въпросът ми е: Има ли утопия в предложението на "Продължаваме промяната" да се привлекат най-добрите експерти на партиите за министри и няма ли така да се удави партийната отговорност, или да се разруши партийната система с проекти, които да торпилират самата система?
- Аз не съм от хората, които смятат, че министрите трябва да са експерти. Експертите имат своето много сериозно място. По-скоро министрите трябва да са много добре подготвени политически, защото експертизата е експертиза, но тя е безсмислена, когато не може да се изпълни, защото това е изпълнителна власт и тя изпълнява, осъществява. Мисля, че ще се търси вариант между политическо представителство плюс експерти и тук става въпрос за много ясно носене на отговорност. Говори се за някаква форма на коалиционна отговорност, което значи, че всички участници ще поемат някаква отговорност. В едно отворено коалиционно споразумение, в което се знае кой управлява и кой подкрепя кабинета, не е проблем за политическата система. Проблем е, когато е неясна подкрепата.
- Как бихте подредили изводите от последния вот и защо голям процент от подвижния електорат е готов да мигрира с еднаква лекота от проект към проект - в случая от ИТН към "Продължаваме промяната"?
- Вече се натрупаха изследвания по този феномен у нас, но това засяга и света. Става дума за появата на нови, по-нови и най-нови политически субекти, които трябва да запълнят електоралния вакуум. В основата на този феномен стои кризата на политическото представителство на либералните демокрации и тя не е от вчера. При нас това се случи някакси много бързо. Наличието на такъв тип гласоподаватели, за които Вие говорите, е функция на възможността по-стари политически партии да формулират предложения, които да помогнат на определени социални групи. Появяването на нови партии в този дефицит, обикновено е свързано с бързо произвеждане на конюнктурни предложения, които не изпълняват ролята си и се появяват нови, по-нови и накрая най-нови. Този процес е характерен за общества, които се намират в т.нар. „органична криза“. Дори появата на такъв тип цезаризъм е характерен за тях. При всички положения, дефицитите на новите и по-новите партии не бива да ни карат да забравим, че появата им е функция за още по-големите дефицити на старите.
