„Тъгата е едно от най-красивите и творчески състояния на душата.

Години наред все искаме нещо хубаво да ни се случи, а то не става. И се чудим защо не се случва и къде бъркаме. Всяко нещо има своето дъно, а при нас това дъно не се вижда. Една огромна подмяна ни заля във всички области. Подмениха се ценностите ни, критериите ни.

Не знам човек, който не иска да му е празник. Женствеността е в майчинството, в една хубава рокля, а не само в раздрани джинси и панталони. Тя е финес, нежна дума към ближен, жест на внимание. Сложете една усмивка, едно червило, една рокличка и можете да понесете на плещите си целия свят!”

Тя е композитор, пианист, поет и автор на текстове. “Дукесата на тангото” я нарече пиарът Евгени Минчев, заради завладяващата й музика. И защото доказа, че може да бъде и борец за справедливост, като извади пианото си на площада по време на големите протести и изпя своята си бунтарска песен, която всички „велики“ изпълнители отказаха.

Решихме, че Вида Пиронкова е жената, която трябва да говори на днешния 8 март - за болката по изгубената ни държава, за голямата подмяна на всичко, за мисията на артиста и скритата женственост, за делниците и празниците…

Авторката на „Гълъбо“ Вида Пиронкова пред LIBERTA.BG 

 

Интервю на Таня Анастасова

 

- Преди да говорим за женския празник, нека си поговорим за България, защото за да празнува човек, трябва душата му да е спокойна и щастлива. На 3 март, във Ваш пост споделихте мъката си от всичко, което ни се случва, като народ. Къде се разминаха мечтите ни и държавата, каквото я имаме сега, госпожо Пиронкова?

 

- Много сериозен въпрос,  на който дължа сериозен отговор. Някъде по пътя се разминаха, ако не  на всички, то поне на моя път, който извървях. Никога не съм си представяла, че вместо да се развивам социално, битово, ако щете, финансово, аз ще затъвам все повече и повече. Но това не е благодарение на мен, а се случва извън мен, както предполагам се случва и на всички българи. Години наред, които се борят ежедневно и искат нещо да постигнат, все удрят на камък. И се чудим защо ни се случва и къде точно бъркаме. Искаме нещо хубаво да ни се случи, а то не става. Дали ще е в областта на образованието, дали в медицината, дали  ще е в индустрията, в образованието, културата, изкуството – нещата не само че не вървят, ами катастрофално се сриват. И ни завличат в една бездънна пропаст. Всяко нещо има своето дъно, а при нас  изненадващо защо, това дъно не се вижда. Подминахме ли го, какво стана? Движим се в посока надолу и това е много отчайващо. В последната седмица аз се чувствам абсолютно болна, изпаднах в тотална депресия – душата ме боли, може би провокирана и от последният случай в Народния театър. В мен ескалира това безсилие, тази безнадеждност, че каквото и да направиш, да създаваш, да напишеш, няма светъл лъч. Случи ни се една огромна подмяна във всички области, които горе споменах. Подмениха се ценностите ни, критериите… Днес  всеки  „може“  да прави всичко, да е „капацитет“ по всичко , всеки разбира всичко и е капацитет по всичко. Пълно е с неграмотни и неуки хора.  Стана подмяна в образованието, в историята ни, в традициите, в езика ни, във всичко.  И с тази подмяна вече 30 години, хората започнаха да забравят кои са, от къде са и защо са. Това смесване на хората, без разграничаване на общественото им положение роди отблъскваща реалност. Ето това се случи.

 

- Когато фундаментът на една страна се разклаща от нелeгитимност и корупция, от престъпни схеми на злоупотреба с власт, какво може да направи един творец, освен да крещи от безсилие, да драска по врати и по дувари, като един същински Хъш, или да извади пианото си по време на протест, както Вие го направихте в знаменателната 2020 година?

 

- Творецът не трябва да мълчи. Всеки един творец е длъжен пред обществото, в което живее да реагира по най – добрия начин. Аз бях принудена да си извадя пианото ,защото нямах запис на тази песен и вярвах, че ще дам някакъв тласък на едно движение, което се зароди на площада. Много хора ме упрекваха, казваха ми, че съм вече изтрещяла лелка, но аз направих онова, което  най – добре можех да направя, да кажа с моя глас : хора, чуйте какво ви казвам, не спете, нищо няма да се промени, ако вие не надигнете глава от това робско положение, в което ви доведоха. Това направих аз. Това направих аз, излязох сама, защото почти всички „велики“ певци ми отказаха, заради бунтовния текст, в който се говори за съсипаната ни държава, за отровените води, за празните къщи по селата, за  „децата в чужбина, „ немили –недраги“. Сашо Морфов е надраскал една врата.  Това е неговият начин на протест. Всеки творец трябва да реагира, да протестира, когато  му отнемат свободата да твори. Какво е свободата?  Знаем го от Сервантес, от“  Дон Кихот“ – „ Не е лесна работа, Санчо, свободата“. Тя не седи да ни чака с поднос кафенце или ракийка на масата, или на дивана, а трябва да се отвоюва. Какво е направил Левски, за да е  свободен духа му? Дал си е живота. Ботев какво е направил? И куп примери в историята. Творецът е  авангардът на една нация, не е работникът в завода, защото последният също може да излезе, но трябва да бъде поведен. От кой да бъде поведен? От висшия ум, защото творецът е този, който е надарен с по – други сетива и мироглед, с по – различен начин на виждане на нещата и той е непримирим, когато му отнемат свободата. Всеки творец търси начин да покаже на хората чрез изкуството си, че може да се живее и по друг начин.

 

- В щастие  или в тъга кое от двете състояния на духа Ви помага да създавате великолепната си музика?

 

- Почти не ми се е случвало да създам нещо, когато съм щастлива. Много рядко клавирни пиеси, лежерни. Тъгата е едно от най – красивите и творчески състояния на душата. Тя има много нюанси, много тембри, много характеристики. Вкарва те в едни други светове, които са много по – интересни от ежедневието, от нормалния свят. Историята показва, че и художници, и писатели, и музиканти са създали най – големите си шедьоври, когато са били тъжни, или в голямо разочарование, или обсебени от  тъга в някакъв тъжен момент. Тъгата е ракетоносител на твореца. Това е много звездно състояние,  тогава човек се потапя вътре в себе си и започва да вади невероятно красиви други състояния.

 

- И тъй като този разговор е в деня на женския празник 8 март, в полемиката от „празник за един ден“ и „всеки ден е празник“  къде точно е Вашето усещане за този ден?

 

- Нека всеки ден да е празник! Аз не знам човек, който да не иска да му е празник, освен някакви си ненормални работохолици, като мен. Но аз уважавам и почитам  всички празници и ги празнувам.  И Националният на 3 март, и 8 март, и 24 май и даже се сърдя на мои ученици, ако са ме забравили. Религиозните празници пък са най –ценните за мен и задължително ги почитам. Понякога празнувам и на друга държава празниците, така че, гледам да си ги удвоя.

 

- В предварителния ни разговор казахте нещо впечатляващо: „Какъв 8 март, ние всички сме вече мъже“, имайки предвид предизвикателствата, пред които сме изправени като жени.  Споделете някои Ваши изстрадани истини от позицията на житейския Ви опит, които да отнесем към всички жени, като поздрав за този ден.

 

- Нека да успеят да намерят няколко дни в годината, или поне на 8 март да бъдат  малко поженствени и да празнуват като жени. Наистина станахме като мъже, влачим кръста  семейства, деца, работа…  и това от сутрин до вечер. От друга страна пък, това ни дава страхотно самочувствие, че можем да се справим със всички предизвикателства на днешния ден и епоха. Мъже сме, тежко ни е, но вече не можем да се върнем назад, в онези епохи, в които жените са си стояли само в дома, до печката. Но нека да намерим женствеността в нас. Тя е в майчинството, в една хубава рокля, а не само раздрани джинси и панталони. Женствеността не е в подплънки и силикони, които слагат кой където свари. Тя е финес, нежна дума към наш ближен, жест на внимание. Нека се обичаме и харесваме, защото в мига, в който започнем да се обичаме и да се самоуважаваме, ние ще започнем да уважаваме и нашия ближен. Да сложим по една усмивка,  едно червило, една  рокличка, защото жените са много силни и могат да поемат на плещите си целия свят.                     

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.