Около 10% от населението на страната в момента попадат в категорията "работещи бедни", това каза финансистът и икономист Румен Гълъбинов
За работещи бедни говорим, когато минималните доходи са на екзистенц минимума на съществуване на хората, поясни той. "С доходите, които получават, те могат да си купят само най-необходимите неща, с които физически да оцеляват".
Нивата на доходи, които определят работещите като бедни, се актуализират ежегодно с увеличението на минималната работна заплата, минималната пенсия и социалните плащания. "Когато се увеличават доходите, респективно се вдига и нивото, от което се изчислява и това на бедността. Ние имаме изключително намаление на коефициента на Джини, който показва социалните неравенства. Преди години сме стигали до 40, сега сме на 37,5. Да, бавно е, не се усеща от всички, но е факт, че се движим в правилната посока и социалните неравенства намаляват. Това, което трябва да продължи да прави държавата, е да се грижи и като социална програма, и като политика по доходите за българското население", заяви икономистът.
Румен Гълъбинов посочи, че преди 10 години процентът на работещи бедни е бил над 30, т.е. всеки трети българин е попадал в тази категория. През тази гоидна Националният статистически институт отчита близо 20% средно повишение на всички доходи в България. "Ние преодоляхме една много голяма шокова вълна на инфлация, която имаше след избухването на войната в Украйна. През 2022 и 2023 г. цените отбелязаха драстичен скок, но сега имаме по-благоприятна тенденция за намаляване темпа на увеличение на цените и инфлацията, което ще способства увеличените доходи да намалят ефекта на работещите бедни. От там се покачва и покупателната способност", обясни икономистът.
Ако преди 10 години стандартната покупателна способност е била малко над 40%, сега тя е 64% от средната в Европейския съюз. "Очевидно е, че се движим напред, макар и по-бавно, макар и неусетно за някои групи от нашето общество, но нещата се подобряват в тази посока", смята Румен Гълъбинов.
По данни на НСИ за миналата година потреблението в България е нараснало и на индивидуално, и на публично ниво. На това се залага и през тази година за ръста на българската икономика, допълни икономистът.
Основните два фактора, които допринасят за високия процент работещи бедни у нас, са доходите и цените. "Доходите в България продължават да се увеличават и тази тенденция трябва да се запази, предвид бъдещото ни членство в еврозоната. Ние имаме още какво да догонваме като доходи от страните в еврозоната и тяхното средно ниво", отбеляза Гълъбинов.
В докладите на Международния валутен фонд и на Световната банка се отбелязва, че в България процентът на хората, които се осигуряват на минимална работна заплата сравнително голям. "Дали наистина обаче е така? Ние имаме сектори в икономиката, където служителите са назначени на трудов договор и минимална работна заплата, но другата половина от възнаграждението може би всъщност им се плаща в брой, без да бъде декларирана. Тогава държавата губи данъчни приходи, а осигурителната ни система – осигурителни приходи за здраве и за пенсия. В някои случаи се декларират договори на половин работен ден, а се оказва, че хората работят на пълен работен ден", обясни експертът.
По данни на Института за пазарна икономика 57% сред работещите бедни са млади хора. "В тази група влизат и хора, които нито учат, нито работят, а са над 18 години. Тук въпросът е да се замислим какво правим за тази група млади хора, как можем да ги ангажираме повече и дали техните доходи не са изцяло зависими от нерегламентирани дейности, които не се обхващат от официалната статистика, защото в същото време има доста млади хора, които целодневно са по заведенията“, посочи Румен Гълъбинов.
