Промените в данъчните закони за догодина, внесени от правителството в Народното събрание, се препънаха на първото сито. Те не успяха да съберат нужния брой гласове, за да бъдат приети на първо четене във водещата бюджетна комисия в парламента.
Причината е, че ГЕРБ и ДПС гласуваха "въздържа ли се", с което гласовете на ПП-ДБ се оказаха недостатъчни, за да бъдат приети законопроектите при първото им разглеждане. Ако и в пленарна зала на първо четене се получи същата картина, това означава, че данъчните промени за 2024 г. на финансовия министър Асен Василев отпадат и могат да бъдат вкарани отново чак след три месеца.
Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев упрекна работодатели, синдикати и съсловни огранизации, че отхвърлят всяка една мярка за изсветляване на икономиката. Въпреки това ДПС гласува на първо четене данъчните промени с "въздържали се".
Поканените на заседанието на комисията работодателски и синдикални организации, както и засегнати от данъчните промени браншови сдружения разкритикуваха почти всички предложени от финансовия министър мерки за затягане на данъчния контрол и за събиране на повече приходи в хазната.
Самият Асен Василев не присъства на заседанието на бюджетна комисия, вместо него данъчните промени представи заместник-министър на финансите Георги Клисурски.
Най-много дебати и питания предизвикаха промените, свързани със ставката на ДДС на ресторантьорите и мерките за изсветляване на тяхната дейност. Людмила Петкова от МФ обясни, че загубите за хазната от продължаване на действието на по-ниската 9% ставка през цялата 2024 г. се изчисляват на 309 млн. лв. Те обаче може да бъдат компенсирани от мерките, които представители на бранша са се ангажирали да изпълнят. Те включват превеждане на заплатите по банков път, ПОС-терминали във всяко заведение, преминаване към патентен данък за заведенията с обороти под 100 хил. лева годишно, повишаване до 1000 лв. на минималния осигурителен доход на персонала и въвеждане на данък бакшиш.
От Асоциацията на ресторантьорите в България опонираха, че не са канени на разговори във финансовото министерство. "Не виждаме нито една работеща мярка срещу изсветляване на бранша. Преминаването към патентен данък на всички с обороти под 100 000 лв. ще предизвикат масова дерегистрация по ДДС, а именно така се правят най-големите източвания на ДДС. Категорично сме против данък бакшиш, защото физически е невъзможно да се приложи. Ние като работодатели нямаме представа какъв бакшиш взимат нашите служители и не може да бъдем ангажирани да го облагаме", каза Ричард Алибегов, председател на асоциацията.
Бизнесът и синдикатите обявиха, че е нереалистично да се приложи и мярката да се откаже плащане, ако клиентът не получи касова бележка - нещо, което ще предизвика тежки ситуации, прогнозира Атанас Кацарчев от КТ Подкрепа.
Работодателските организации се противопоставиха на по-големите правомощия на НАП да приравняват гражданските договори като трудови. Те поискаха също така наред с новия 15% данък печалба за големите международни корпорации да бъдат въведени и облекчения при неговото изчисляване.
Спор дали е работеща мярка предизвика и т.нар. бонус донос - ползването на финансов стимул от 10% от лицата, които предоставят на НАП информация за укриване на данъци и осигуровки в големи размери - над 100 000 лв.
"И сега НАП получава много сигнали за укриване на данъци - средно 5000 на година. Общата сума на тези сигнали е около 700 000 лв., т.е. средно 140-150 лв. на сигнал. НАП успява да направи около 100 проверки. Ако имаме стимул ще получаваме сигнали за по-големи укрити суми. Подобна мярка действа в няколко държави от ЕС", посочи Людмила Петкова от МФ.
Синдикатите обявиха, че в нарушение правителството е вкарало в НС промени в закона за местните данъци и такси, без да ги консултира в съвета за тристранно сътрудничество, а те ще имат голям негативен ефект върху данъкоплатците. Става дума за предложението да се промени формулата за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти, така че размерът им да се доближи до реалната пазарна стойност и освен това на всеки две години тези оценки да се осъвременяват. "Другото предложение - да се позволи на общинските съвети да определят диференцирани ставки на данък сгради според зоните в населеното място и вида на имота са противоконституционни и за това има решение на Конституционния съд", посочи Атанас Кацарчев.
Работодателите поискаха промяна в данъчните оценки на имотите да се направи, чак когато се въведе в действие определянето такса смет според количеството изхвърлен боклук. В момента общините определят такса смет по данъчната оценка и ако тези оценки се вдигнат, такса смет ще скочи съществено. От сдружението на общините обещават през 2024 г. да изработят методиката си за изчисляване на таксата според размера на битовите отпадъци на всяко домакинство и промяната да влезе в сила от 1 януари 2025 г.
