Дронове, сензори и контрол до 2027 г. заради Neptun Deep
Румъния обяви, че ще налее сериозни средства в модерни способности за откриване и наблюдение в Черно море – радари, дронове и мрежа от сензори – с ясна цел: по-добър контрол върху акваторията и защита на ключова енергийна и транспортна инфраструктура, включително офшорния газов проект Neptun Deep. По думите на икономическия съветник на президента Раду Бурнете приоритетът трябва да бъде реализиран до 2027 г. – не „някога“, а в конкретен срок, който съвпада с най-важния енергиен старт на Румъния от десетилетия насам.
Защо точно 2027 г. е годината, която „заключва“ всичко
2027 г. не е избрана произволно. Тогава се очаква да започне добивът на природен газ от Neptun Deep – огромно находище в румънската част на Черно море, разработвано от OMV Petrom и държавната Romgaz. Проектът се прогнозира да достига около 8 млрд. куб. м газ годишно при плато на производството – обем, който пренарежда вътрешния пазар, експорта и политическата тежест на Букурещ в енергийните разговори в ЕС.
С две думи: докато газът още не тече, рисковете вече са тук. И Румъния не иска да открива „научния метод“ на принципа проба–грешка върху собствената си инфраструктура.
Черно море вече не е „фон“, а активна зона на риск
Румъния има 650-километрова сухопътна граница с Украйна, а през последните две години натрупа серия от неприятни сигнали, че войната „прелива“ и в нейния периметър – от навлизания на руски дронове във въздушното пространство до реене на морски мини по ключови търговски и енергийни маршрути в Черно море.
Точно тук се появява голямата разлика между „наблюдаваме“ и „знаем“. В морето инцидентите рядко идват с предварителна покана – идват като обект на радара, като сигнал от сензор, като „нещо“ във водата по трасето на корабите. А когато става дума за газови платформи, подводни трасета, пристанища и логистични коридори, една „случайност“ може да струва повече от цяла бюджетна година.
Какво означава „модерно наблюдение“ на практика
Акцентът в румънските намерения е върху ранно откриване и постоянна картина на обстановката – не само по въздух, но и по повърхност и под вода. Затова се говори за комбинация от:
- радари (за непрекъснато следене и идентификация),
- дронове (за бърза проверка и реакция),
- сензори (за „тихи“ заплахи – мини, подозрителни обекти, аномалии около инфраструктура).
Това е логиката на модерната морска сигурност: по-малко импровизация, повече данни; по-малко „май беше“, повече „ето го къде е“.
Парите: SAFE и европейската формула „сигурност срещу индустрия“
Финансирането се очаква да мине в голяма степен през SAFE – европейската инициатива за превъоръжаване и общи отбранителни инвестиции. В публичното пространство се посочва, че Румъния може да разчита на около 16,68 млрд. евро за периода 2026–2030 г. по линията на SAFE, като част от средствата да подпомогнат и защитата на офшорните газови активи.
Има и „уловка“, която всъщност е политическият смисъл на схемата: условията предвиждат част от оборудването да бъде произвеждано на национално ниво. Тоест – не просто купуваш техника, а съживяваш индустрия, капацитет и работни места. Затова от президентската администрация се чува тезата, че SAFE може да даде кислород на румънската отбранителна индустрия и дори да пренасочи производство към сектори под напрежение, включително части от автомобилния сектор.
Енергетика + отбрана = нова икономическа траектория след 2027 г.
Румъния очаква икономическият растеж да се ускори след 2027 г., подпомогнат от три паралелни двигателя: разходи за отбрана, офшорен добив на газ и усилия за ограничаване на бюджетния дефицит. Това е класическият сценарий „първо инвестиции, после възвръщаемост“ – но с уточнението, че тук възвръщаемостта не е само икономическа. Тя е и стратегическа: по-голяма енергийна самостоятелност, по-силен регионален профил и по-малко уязвимости в море, което отдавна не е „тихото Черно море“ от туристическите брошури.
Голямата картина: защо Neptun Deep не е просто румънски проект
Neptun Deep е проект, който ще бъде наблюдаван внимателно и отвъд Букурещ – заради потенциала да промени регионалните газови потоци и да добави реален обем в ЕС точно в момент, в който Европа продължава да пренарежда енергийната си сигурност. В този контекст „щитът“ над Черно море не е каприз, а логика: ако залагаш бъдещето си върху морски добив, първо трябва да гарантираш, че знаеш какво се случва в морето – в реално време, не със закъснение от новинарския цикъл.
