„Намаляването на избирателната активност трябва да служи като сигнална лампа за политиците, защото е възможно хората да решат, че нищо не зависи от тях и да се затворят в света на всекидневните си грижи.
Решаването на проблемите няма да стане като с магическа пръчка. Билет за връщане няма, но ако не бъдат разчетени ходовете на промяната, има опасност тя да спре на някоя гара и да се задържи прекалено дълго там.“

Изборите приключиха и трудното свърши. Започва още по-трудната кризисна зима, преговорите за сформиране на правителство, сложните геополитически пасианси, в които България е по неволя участник, и неизвестното бъдеще за всички.
Накъде вървим? Ще има ли пак разочарование? Ще забравим ли думата „подмяна“ и дали промяната има обратен билет?
За всичко това LIBERTA.BG се обърна към политолога и преподавател по журналистика във ВТУ „Св. Св.Кирил и Методий“ доц. Иво Инджов.

-    Доц. Инджов, ниската избирателна активност на президентския вот анализатори обясняват с умора, апатия, липса на мотивация. Има ли опасност в бъдеще хората да накажат цялата политическа система, взривявайки я затова, че са последни по стандарт в Европа и причината е в лошото управление?

-    Ниската избирателна активност на балотажа на президентските избори е обяснима, защото имахме серия от избори – три парламентарни и на два тура се гласува за президент. Освен това да не забравяме, че сега страната се намира в тежка Ковид-ситуация и това обяснява тази рекордно ниска избирателна активност. Хората вече са уморени от тези цикли и затова пред машините отидоха тези, които желаят най-много промяната и респективно тези, които подкрепяха проф. Герджиков.

Намаляването на избирателната активност, действително трябва да служи като сигнална лампа за българските политици, които занапред ще търсят доверието на избирателите, защото е възможно хората да решат, че от политиката нищо не зависи и да се затворят в света на всекидневните си грижи. Да не делегират доверие на политиците и да оставят едно малцинство да гласува. А когато малцинството гласува многократно, тогава трудно можем да говорим, че политиката се явява инструмент за решаване проблемите на обществото. За да бъде пресечена такава тенденция, трябва промяната да продължи, ако използвам името на спечелилата формация. Другата опасност е, ако не бъдат взети спешни мерки за решаване на основните проблеми на България, тогава да се появи една мощна дясно популистка формация, която да предлага много по-радикални решения, опасни за целия народ.

-    След 12 години на страх, цензура, репресии, грабежи, липса на правосъдие и справедливост, кое е онова, което може да ни изтръгне от апатията, безразличието и ступора, завладяващи голяма част от хората? Изобщо възможно ли е да се случи в силно разделена и бедна България?

-    Решаването на проблемите няма да стане като с магическа пръчка. Трябва да бъдат осъществени промените и реформите, които са заявени както от ПП, така и от другите партии, които работеха за разграждане на Борисовия режим. Обаче, нека не забравяме, че страната тръгва от много ниска изходна позиция - много нисък стандарт на живот, в сравнение с европейския, много висока бедност, социално разслоение, корупция. Имаме около 2 милиона българи, които живеят в  чужбина. Това са проблеми, които не могат да бъдат решени в рамките на един нормален парламентарен цикъл от 4 години. А ние не знаем колко ще изкара новото правителство. Така че от една страна имаме необходимост да се изпълнят заявленията на партиите, които дават заявка за промяна, но от друга страна проблемите в българското общество са толкова големи, че не можем да очакваме нещата изведнъж да се подобрят. Важното е да има ясно декларирана политическа воля и тези политици да убедят широки части от обществото, че вече играта има нови правила и те трябва да се спазват.

-    Без билет за връщане ли ще е промяната, как мислите?

-    Дали е без билет за връщане?! Това е интересен въпрос, защото важното е, че все пак има билет и влакът пътува, а промяната не пътува гратис. Билет за връщане няма, но ако не бъдат разчетени ходовете на промяната, има опасност тя да спре на някоя гара, да се задържи прекалено дълго там. И тогава вече ще се върнем към сценариите от първия ви въпрос - поредица от ниска избирателна активност при поредни избори, която ще делегитимира още повече политическата система, или появата на една мощна популистка сила, която ще ни тласне в много рискова посока.

-    Стряскаща бе тоталната концентрация на власт при управлението на ГЕРБ. От много страни, обаче, сега се чуват гласове това да не се повтори - правителство, доминирано от ПП и президент, който е инсталирал тази партия в два служебни кабинета подред. Виждате ли подобна опасност?

-    Не съзирам опасност от концентрация на власт при създалата се сега политическа конфигурация, защото ние имахме реална концентрация на власт при тези повече от 10 години управление на Борисов, особено когато имаше правителство само на ГЕРБ и президент бе Плевнелиев. Да не забравяме, че и съдебната система беше подчинена на върха на изпълнителната власт. Връщане назад не може да има. Това, че президентът Радев е преизбран за втори мандат и това, че показа качества и гръбнак и застана пред хората, изричайки „Мутри вън!“, е достатъчно доказателство за необратимостта на промяната.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.