Целта била сръбският народ да бъде обезглавен
Сръбската православна църква /СПЦ/ се счита за основния инструмент за сръбския хегемонизъм и е пряк участник в етническо прочистване на Балканите. Само преди няколко десетилетия сръбски монаси „благославяха“ калашниците на босненските сърби, с които бяха избити десетки хиляди невени цивилни граждани в няколко бивши югорепублики, предаде БГНЕС.
Дни преди най-голямото библейско събитие Възнесение Господне порталът на Белградско-карловачка архиепископия ни припомни, че СПЦ няма никакво намерение да се откаже от водещата си роля на омраза към съседите. Награждаваната от СПЦ авторка Мария Станкович разказва как „един от най-старите сръбски православни манастири - Манастирът Свети Прохор Пчински“ е бил разрушаван и разграбван от османци, албанци, но „българите са извършили клане“.
„В историята си манастирът е претърпял много беди и разрушения, но оцелява и остава на това място почти хиляда години. Първото си разрушение претърпява от османците през 11 век, а следващото след Косовската битка, когато турците го разрушават няколко пъти. Разрушаван е и от албанците, а през Първата световна война е разграбен от българите. През Първата световна война цялото манастирско братство е избито“ пише Станкович.
В публикацията се твърди, че манастирът бил разграбен от османците през 11 век, но това не може да бъде вярно, защото те се появяват на Балканите през 14 век, а конкретно в този регион дори по-късно във втората половина на 14 век. Османските турци получават името си от своя предводител Осман, който е управлявал в периода от 1299 г. до 1324 г., т.е. почти 200 години след събитията, за които твърди Станкович. Т.е. османците няма как да са грабили манастира през 11 век.
Към нейните разкрития се включва лично и свещеник Небойша Стоядинович, който казва следното: През есента на 1915 г., когато българската армия разграбва манастира, свещеникът е отведен заедно с Арсений и игумена в планината Руен, а близо до село Лукавица и тримата са измъчвани, убити, обгазени и опожарени от българите.
„В моето изследване, занимавайки се с този въпрос в продължение на много години, стигнах до цифрата, че що се отнася до Вранската епархия, общо 65 свещеници са пострадали по време на българската окупация...Ако съпоставим числото от 65 духовници със сегашния размер на Вранската епархия, можем да заключим, че цяла епархия и малко повече са пострадали от българите в Първата световна война. Но в контекста на Великата война не може да се говори само за страданията на духовенството, а за масово страдание, като последица от българските зверства. Целта е била хората да бъдат сплашени и побългарени, затова първо са избити учени и свещеници, за да се „обезглави“ народа. Ето как са създадени някои големи места за екзекуция в района на епархията на Враня, като Дълбока долина“, пише още свещеник Небойша Стоядинович.
В манастира на 2 август 1944 година пратеници на югославски диктатор Йосип Броз Тито в присъствие на техни сподвижници от Македония взимат решения за създаване на „македонски език“.
След като е предаден на Сърбия заедно с близките погранични села от генералния секретар на Македонската комунистическа партия Лазар Колишевски на 29 юли 1955 година, Ватиканската Международна Католическа телеграфна агенция го нарича „стар български манастир“, и свързва това и последвалото прогонване на монасите от него с враждебността на югославския режим към македонските българи.
Агенцията на Ватикана подчертава, че създаването с декрет на „македонска нация“, на изкуствено създадения „македонски език“ и радикалното унищожаване на македонското българско минало целят осигуряване на хегемонията на Белград на Балканите. Медията обобщава, че всичко свързано с българското минало на областта се унищожава.
