„Хартиените бюлетини ще станат вододел за създаване на нови коалиции. Скептичен съм към това - политическите лидери всеки ден да излизат на площадите и да призовават за обществено несъгласие, след като само преди два месеца народът се е изказал и делегирал своя вот.
Хартиеният вот е поредно и предполагам последно издихание на властващия в лявата партия елит да запази своята собствена власт вътре в партията.
Закриването на обществения съвет към ЦИК е откровена глупост. То ще доведе до демотивация и отлив от участие на гражданите. Някой се опитва да убие идеологиите, да ни убеди, че няма дясно, няма ляво.
Парламентарната република не е изчерпала своите възможности. Намираме се в един конюнктурен исторически момент. Чрез образование и работа с млади хора, ще съумеем да минем през този кризисен момент и да увеличим доверието в парламентаризма, запазвайки представителните функции на президент и президентство такива, каквито са.“
С политолога от НБУ и професор по Обществени комуникации разговаряме за хартиените политически страсти, за лявото и дясното в политиката, за боледуващите партии и отдалечеността им от катадневните потребности на хората. А също и коя е рецептата за оздравяването на партии и общество – проф. Росен Стоянов пред LIBERTA.BG
Интервю на Таня Анастасова
- Докато се тревожим за падналата ракета в Полша, тук изживяваме нов скандал – промените в ИК, поискани от ГЕРБ, БСП и ДПС. Ще стане ли „нощта на хартиената коалиция“, както някои я нарекоха, непреодолима бариера за разпускане на този Парламент, проф. Стоянов?
- Моето скромно мнение е, че това със сигурност ще бъде вододел, който ще даде възможност за следващи коалиции. Крайно време е политическите партии да обясняват и обявяват публично с кого биха и кого не биха се коалирали. Това е най-важното отношение към реалността и най-вече към избирателя, така че да се формират коалиционни отношения.
- „Мафията и Промяната се бият на живот и смърт“ - това твърдение направи в интервю бившият втори в ДПС, а понастоящем политически анализатор - Осман Октай. Приемате ли тази констатация и доказва ли тя защо толкова часове през нощта заседаваше правната комисия в Парламента, докато приеме поправките в Изборния кодекс?
- Винаги с интерес следя интервютата и публичните изяви на г-н Осман Октай. В интерес на истината, той е човек, който обективизира, който прави не само любопитни, а и важни, пък и доста често случващи се анализи. Човек вътре от кухнята, не само от живота на конкретната политическа партия, в която е бил, а и на политическия живот въобще. Разбира се, изпадането в някаква крайност при дефинирането на нерадикализирали се дори политически различия, политически субекти, даването на етикет кой е мафия и кой не, ми се струва не толкова политкоректно. Лично аз бих бил малко по-пестелив, когато ги именувам. И не защото нямаме основание, а защото в перспективата на минало, настояще и до бъдеще, много хора и партии сменят своите идеи и в един момент може да сме изправени пред опасността да сме наименували някого като такъв, а след време да трябва да се коалираме с него и да изказваме позитивно мнение. Политиката е дипломация. В крайна сметка, не трябва да се изгарят мостове и не бива да има толкова радикално отношение към нещата.
- Да, но все пак цяла нощ да се стои, за да се промени нещо без да е достатъчно осветлено и коментирано? Може би върху г-н Октай вече не тежат обвързаности, а вие, политолозите, държите да сте еднакво отдалечени от партиите и това е обяснението на неговото изявление?
- Изцяло съм съгласен с Вас. Безспорно е, че точно този случай не е прецедент в съвременната история на българската политика, но в последните години се явява емблематичен за това - кой управлява правната комисия, какви са допълнителните, извън общественото мнение и внимание, разбирания на някои. Лично аз не бих препоръчал подобни парламентарни техники, защото те винаги оставят в нас един странен привкус.
- Вече текат протести, които започнаха след призива на ПП и ДБ, а Борисов поиска от своите да върнат Обществения съвет към ЦИК, даже и повече обществени съвети да имало, но не и да отпадне хартиената бюлетина. Как тълкувате тази частична готовност за отстъпка?
- Свидетели сме за пореден път през последните, може би 15 години, на такива сходни маневри – рязка смяна на мненията и, разбира се, точката на пречупване, в която идва спасителя. Като премиер преди, а и сега в ролята си само на партиен лидер, Борисов многократно е правил тези еквилибристики, ако мога така да се изразя. Нищо ново под слънцето, а може би за медиите, които следят нещата, е странно защо новите политически партии се подвеждат и рязко и нетърпеливо реагират. Може би те не са наясно с маниера и типа водене на публични разговори на Борисов.
Така, или иначе, от днес по площадите отново започнаха протести, водени от споменатите ПП и ДБ.
Лично аз по никакъв начин не бих отказал правото на български граждани да протестират така, както е прието и описано от правилата. Дали това е, обаче, делегирания вот на широката общественост, е друга тема. Скептичен заради това - политически лидери да излизат по площадите и да призовават за обществено несъгласие, при положение, че те представляват точно определена група хора и точно определен брой избиратели, получени като вот от избори, които са били преди два месеца. Няма как след като народа се е изказал по въпроса, делегирал е своя вот, всеки ден да излизаш и да искаш едва ли не промяна на системата.
- Внесеното от Корнелия Нинова предложение да се гласува освен с машини и с хартиена бюлетина какъв ефект ще има върху избирателната активност на левицата и ще реши ли това проблема на партията с изчезващ електорат?
- В никакъв случай! Категорично съм на мнение, че това няма да е от полза на електората на социалистите, но и на по-възрастните хора, на онези, които не се справят с дигиталните устройства. Напротив, това е едно поредно и предполагам последно издихание на властващите в лявата партия елити, които целят с този ход запазване на своята собствена власт вътре в партията. Не съм съгласен с доводите, които те дават днес и най-малкото поради факта ,че преди около година, две, същите тези хора със същия този план ни убеждаваха в абсолютно различно нещо. И вече има лица, които изнесоха скрийншотове, постове на Нинова във Фейсбук, които могат да бъдат единствено доказателство за някакво странно разминаване в личностното възприятие на конкретен политически момент, за съжаление, обаче, изказано от един и същи човек.
- Закриването на Обществения съвет към ЦИК е звучен шамар към гражданското общество. Ще видим ли такъв момент – да се повиши изборната активност в следващите парламентарни избори, като противодействие на изборните рестрикции?
- Това закриване беше изключително голяма грешка, да не кажа откровена глупост, поради една единствена причина. Гражданското общество е онова общество, в което е изключително развит неправителствения сектор. И изключването им от процеса по контрол и осъществяване на надзор по законност, спазване на добрите практики в изборния процес, на точно тези организации, е недалновидно. Отново се опитвам да го кажа по-меко и коректно по отношение на политическите партии. Това за пореден път ще доведе до демотивация и отлив от участието на всички и обезсмисляне на сдружаването, така че да постигаме наши собствени цели, извън политическите.
- Макар че партийните елити са всеки ден в медийното пространство, не чуваме визии за развитие на страната, а дребно политическо заяждане и шмекеруване. Защо партиите все повече се отдалечават от политическото в полза на технологията? Боледуват ли, както смятат мнозина, и има ли рецепта за лечение на болната ни партийна система?
- Съвсем правилно Вие го определихте като боледуване, като болест, която се развива със скорост по-голяма от тази на пандемията от последните две години. Това е някакъв вирус, който се наблюдава и при т.н. „стари партии“ в областта на популизма. За съжаление идеологиите минават на заден план, някой се опитва да ги убие, да убеждава, че няма ляво и няма дясно - и това не е случайно. Ние с Вас коментираме липсата на политики, а политиките винаги са свързани с това - кое е индивидуализъм и кое е колективното начало, кое е социалното и кое е свободното и прогресивното.
- А коя е рецептата за възстановяването им?
- Не смятам, че парламентарната Република е изчерпала своето значение и възможности. Намираме се в един особен, конюнктурен исторически момент. Убеден съм, че с приоритизиране на образование и работа с млади хора, ние ще съумеем да минем през тези кризисни моменти и да продължим да увеличаваме доверието в парламентаризма, запазвайки представителната функция на Президента и Президентството такива, каквито са. Надявам се всички публични говорители, с огромната помощ на медиите, да не допуснем радикализиране на тези взаимоотношения, че да се подведе голяма част от нацията за промяна на конституционния модел на управление на страната.
