Словакия въведе единната европейска валута през 2009 година, когато ефектът от кризата след фалита на "Лемън брадърс" още се усеща и няколко години преди прословутата реплика на тогавашния управител на Европейската централна банка Марио Драги, че ще направи каквото е необходимо, за да запази еврото, с която успокои финансовите пазари
Въвеждането на еврото изигра ролята на котва при няколко кризи.
Това заяви в интервю за БНР Михал Хорват, главен икономист на Словашката народна банка и изпълнителен директор, отговарящ за монетарната политика на банката.
Словакия въведе единната европейска валута през 2009 година, когато ефектът от кризата след фалита на "Лемън брадърс" още се усеща и няколко години преди прословутата реплика на тогавашния управител на Европейската централна банка Марио Драги, че ще направи каквото е необходимо, за да запази еврото, с която успокои финансовите пазари.
"Присъединихме се към еврото в много труден момент за целия свят и за Европа. Именно фактът, че станахме част от голяма валутна зона и сме на масата за решения на общите политики, насочени към справяне с тази трудна ситуация, ни предпази от голяма нестабилност, която бихме могли да имаме като държава с малка валута и малка, но много отворена икономика в тези трудни времена.
Искам да кажа, еврото ни защити по време на няколко кризи. И мисля, че не е преувеличение. С това казвам, че не ни липсваше да имаме собствена валута по време на тази криза, като COVID или периода на висока инфлация съвсем скоро. Но освен икономическите позитиви и негативи, важно е да се вземе предвид и политическият аспект.
Еврото, през целия този период на несигурност, беше много силна котва за Словакия. Страната ни е в основата на европейския проект и е силно ангажирана във всички ключови решения. Важен ангажимент от страна на вътрешния политически елит е да се запази курсът и да остане част от Европа в бъдеще".
- Какви са конкретните ефекти, които Словакия усети след приемането на еврото?
- Изненадващо, нито централната банка, нито дори академичните среди в Словакия са анализирали правилно този въпрос, така че можем да се позоваваме само на неофициални доказателства или на разговори с бизнеса. Фактът е, че се разплащаме в евро и няма валутен риск, свързан с инвестициите в Словакия.
Също така трябва да отчетем политическия ангажимент, който членството в еврозоната предполага, защото, голяма част от инвестициите, се случиха преди това, но инвеститорите отчетоха премахването на валутния риск, когато въведем еврото. Ние сме икономика, която е разположена много близо до големите пазари в Европа, където много компании искат да продават и произвеждат.
- Може би най-добрият пример е автомобилната индустрия?
- Отново, в икономиката, начинът, по който работи, е, че ако има зона за свободна търговия, определени географски области естествено започват да се специализират. В Словакия, предвид историческото наследство от силна производствена база, имаме автомобилната индустрия. В началото това бяха големите производители, но сега имаме цяла екосистема от доставчици, разположени в страната.
Така че наличието на подобна екосистема в страната има смисъл за тях и по други причини, но самото евро, фактът, че не е нужно да мислят за валутния риск в отношенията си с клиентите и с другите производители в Европа, стимулира инвестициите и беше важна част от тази история.
Възможно е благодарение на еврото нашата отвореност да се е увеличила още повече и позиционирането ни като световен пазар да се е увеличило, но това беше основно бизнес моделът, който вече използвахме, независимо от еврото. И мисля, че дори на този етап все още сме заинтересовани от световен ред, основан на правила, в областта на търговията, защото това ни е донесло огромна полза и е ключова част от начина, по който е устроена нашата икономика.
- Какво се случи с лихвените проценти, когато Словакия въведе еврото?
- Основните лихвени проценти очевидно следваха тенденциите в еврозоната. Знаете ли, в зависимост от фискалната ситуация, доходността по държавните облигации се колебаеше и отразяваше ситуацията на пазарите, рейтинга на страната и други фактори. От гледна точка на инфлацията, развитието беше много подобно на това в еврозоната. След финансовата криза имахме период на ниска инфлация. Така че в този смисъл отново политиките, въведени на ниво еврозона, се оказаха добри и в контекста на нашата икономика.
Когато погледнем само последните години, покачването на инфлацията през 2012-13 г. беше обусловено от фактори, които са извън контрола на паричната политика. Всъщност развитието на инфлацията в Словакия беше много подобно на това в съседните ни страни, които имат собствена валута.
- Чува ли се гласът на Словакия при решенията за паричната политика на Европейската централна банка?
- Отговорът е "да", но трябва да признаем, че за да бъде общата парична политика подходяща за вашата собствена икономика, трябва да си напишете домашното, да се уверите, че икономиката работи добре с общата валута. Преди да се присъединим към еврозоната, винаги се страхувахме, че общите лихвени проценти ще бъдат твърде ниски за бързо развиваща се икономика като словашката, пред която пътят за сближаване продължава. За съжаление, в наши дни нашите опасения са по-скоро относно факта, че икономиката на практика е спряла да расте и да се доближава до европейските стандарти на живот. Отново, не заради еврото, а заради липсата на каквито и да било усилия за модернизация за дълъг период от време.
