„Всяко извеждане на задължение на медиите в конкретен закон, когато се предвижда и репресия, вече създава опасност от прекрачване на граници, а всяко прекрачване на граници, води до мълчание, цензура и позволяване на корупция и лошо управление.“
Адвокат Александър Кашъмов е правен експерт в неправителствената организация Програма Достъп до Информация и е ръководител на правния й екип. Член е на Софийската адвокатска колегия. Под негово ръководство ПДИ е подкрепила и водила около 500 дела по Закона за достъп до обществена информация, много от които е представлявал лично. През послендите 17 години е представлявал журналисти и медии в битката им по искове и тъжби за обида и клевета. Печели 7 дела в Европейския съд по правата на човека. Международен експерт по открито управление и достъп до информация, борба с корупцията, защита на личните данни и свобода на изразяването. Чел е лекции в България, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия, Черна Гора, Молдова, Румъния, Хърватска, Словения, Украйна, Албания, Македония, Аржентина, Мексико, Чили, САЩ, Грузия, Армения и Азербайджан.
Потърсихме мнението му в момент, когато измененията в Закона за защита на личните данни водят до автоцензура на медии и журналисти, поради заплаха от налагане на непосилни глоби - до 20 милиона евро.
- Мисля си, че сте един от най-подходящите събеседници, който да питам: Свиква ли се с диктатурата, адв. Кашъмов?
- Не бива да се свиква./смее се/
- Само преди седмица без дебат и с нездраво единодушие парламенът прие изменение на Закона за защита на личните данни. Във века на високите технологии, възможно ли е да се убие истината?
- Говорим за изменение на Закона за личните данни, които имаха замисъл той да стане като цяло по-добър. На 28 януари Европейският ден за защита на личните данни. Използвам случая да се обърна към гражданите с едно поздравление за този ден и за това, че е важен. В едно общество има свободни граждани, когато институции и големите фирми не могат свободно и безпрепятствено да се разполагат с личните данни на хората. И това е основният смисъл на законодателството за защита на личните данни на общия регламент на ЕС - GDPR, както и на Закона за защита на личните данни. И тук вече идваме до този щекотлив въпрос от днешния ден - дали беше намерен баланса на свободата на словото, която е друго основно човешко право, без която не може да има демократично общество. Това, което ние с колегите от Програма Достъп до Информация сме внесли още миналата година е, че в случая беше ненужно да бъдат въвеждани десет критерия, съобразно които да се преценява дали е налице информация, която е лична. Разбира се, това не означава, че може да се публикува информация, която представлява лични данни на много хора без причина. Струва ми се, че не е необходимо да има някаква Комисия, която ще преценява кое е журналистическо и кое не е.
- Да уточним, че тези 10 критерия са български патент, нямат нищо общо с европейските изисквания и ще се разглеждат от няколкочленна комисия. А дали там няма да се окажат горски, инженери, фризьорки, както вече го наблюдавахме в Бюрото за контрол на СРС и кой ще ни предпази от това?
- Сегашните членове на Комисията за личните данни обясняват, че тези 10 критерия биха подпомогнали един бъдещ състав на комисията. Нека да кажем на това място, че сегашният състав си върши работата и както разбрахме от наскоро публикуваната статистика, за последната година има не повече от десетина жалби и единствено една е била основателна. Също така, миналата година не е имало драстични глоби, каквито в други години, при други състави на Комисията са се случвали. Но след като те умеят да правят баланса, прилагайки европейските стандарти, какво наложи сега да се променя закона? Какво наложи единствено в българския закон да бъде записано това - за десетте критерия - и дали сме сигурни, че утре ще имаме професионалисти, които няма да прилагат тези критерии като цензура, а ще ги ползват за по-добри решения? За съжаление, нямаме гаранция в това.
- В Закона като санкция се предвижда глоба от 20 милиона евро или 4% от оборота на фирмата. Съществува ли в българския правен мир глоба от 40 милиона лева и възможно ли е това да отпадне, като абсурдно?
- Това се явява най-високата глоба за България. Онова, което трябва да се каже е, че дъжавите-членки не са свободни сами да избират максимална глоба в регламента. Но от друга страна, тъй като всяка страна-членка има свой, собствен режим на налагане на такива глоби, можеше да се поработи по-сериозно върху Закона за защита на личните данни и да се предвидят различни категории нарушения. Да стане ясно, че обикновеното използване на лични данни, особено медийните публикации, не могат да бъдат подложени на санкции. За съжаление, законът не придоби този вид, което създава допълнителни опасения. Въпросът е, необходимо ли е да се стига до обжалване на глобата, тъй като само един инцидент би довел до стресиране на всички медии и би играл ролята на спирачка.
- Парламентът свърши своето по Закона, топката е в президента, който най-вероятно ще наложи отново вето. Ако народните избранници отхвърлят за пореден път това вето, какъв е пътят по-нататък?
- Аз не мога да гадая какво ще направи президентът, но това вето би означавало, че законът се връща за ново гласуване в парламента и тогава ще е важно дали и в каква степен ще се проведе нов дебат. Въпросът е до какви решения ще стигне обществото чрез народните представители и ако това бъде преодоляно безапелационно, а аз не съм сигурен в това, следват други възможности. Ще се търсят тълкувания на ниво ЕС, ще се отправи парламентарно питане, може и омбудсманът да се намеси, ЕК - различни са пътищата.
- Вече почти 30 години нямаме закон за печата. Това ли е правният вакуум, върху който се раждат подобни уродливи закони в стил „дяволът чете европейско Евангелие“?
- Такъв закон няма във ФР Германия, в САЩ и другаде. Няма и в България.Разбира се, предвид новите предизвикателства, е необходимо в дадени моменти за дадени сфери медиите да знаят, че има регулации, а не пълна свободия. От толкова години стои въпроса за регулациите на медиите в интернет. Но въпреки сериозните опасности, които крие интернет пространството от надскачане на някакви граници, все пак, в демократичния свят, до момента не е създадена уредба, която да се отнася за онлайн медиите. Европейският съд по правата на човека бива ангажиран по един или друг въпрос и по този начин се създава стандарт. Така че това са способите в съвременните правови и демократични държави. Всяко извеждане на задължение на медиите в конкретен закон, когато се предвижда и репресия, вече създава опасност от прекрачване на граници, а всяко прекрачване на граници води до мълчание, цензура и позволяване на корупция, нередности и лошо управление.
- Мнозина твърдят, че в социалните мрежи е истинската журналистика и в този смисъл, дали ще дочакаме времето, когато ще започнат да ни глобяват и там?
- Социалните мрежи пък са съвсем крехка работа. Те по начало не са признати за медии, включително и по силата на българското законодателство, тъй като в Изборния кодекс те не са включени в регулацията, отнасяща се до медиите. Това, обаче, може да се възприеме по различни начини в практиката по прилагане на Закона за личните данни. Не е изключено, ако някой може да бъде идентифициран, че прави нещо в интернет, да бъде държан отговорен. Като тук има значение това, дали става въпрос за лични данни или за изразяване на мнение и критика.
- Нормално ли е един закон, отнасящ се до медиите, да бъден внесен за разглеждане от МВР, вместо от СЕМ или орган, стоящ по-близо до журналистиката?
- Разбираемо е защо МВР стана вносител, но до някъде. Защото регламенът на ЕС има пряко действие, а в нашия закон останаха неуредени такива данни, като личните данни в съдебните производства и други. Регламенът не казва да бъде регулирана журналистиката, но това също намира приложение в Закона. Учудващ е подхода на правителството, МВР да бъде вносител. Тук говорим за едно основно право - правото на защита на личните данни. Следователно, основният вносител е логично да бъде Министерството на правосъдието. Има неразбиране на вносителите и тези, които ги подкрепят. Те прсто смятат, че се касае за един професионален въпрос. Сложността да се направи точния баланс е подмината и това трябва да бъде направено.
- Под благовидния предлог - да се синхронизираме с европейското законодателство, дали ще доживеем да се простим с фундаменталното право в журналистиката - да не издаваме източника на информация?
- Това е много важно да се съхрани. Записано е в сегашния вариант, обаче буди притеснение това, че един от десетте критерия е по какъв начин съответната медия е получила достъп до данните.
- Пълна демокрация, непълна демокрация, хибриден режим или авторитаризъм – „какво е това, което имаме“?
- Ние, с колегите от Програма Достъп до Информация винаги сме били оптимисти. Като погледне човек назад в последните 20-25 години, ще види, че много неща тръгнаха в положителна посока. Макар и бавно и мъчително, прозрачността се увеличи. Отвоюваха се определени човешки права. В определени моменти, обаче, виждаме, че някой неща не се научават от миналото. И някои хора, които са дошли, било на власт, било в политиката, решават, че животът започва от тях. Така съдават усещането, че винаги започваме от нулата, а това е една тежка представа за нормалния човек.
