През октомври бюджетът излезе на червено с 1.4 млрд. лв.
Пореден месец приходите от най-големия източник за хазната - ДДС, са по-малко от миналогодишните. В края на септември те достигат 11.607,8 млрд. лв., което съпоставено със септември 2022 г., е намаление от 145,3 млн. лв. (1,2 %), сочат данните на МФ за изпълнението на бюджета.
От пролетта насам неизменно постъпленията от данъка върху добавената стойност изостават като причина за това са по-ниските постъпления от този налог върху вноса. В същото време при ДДС от сделки в страната се отчита ръст на приходите спрямо миналата година, но той не е достатъчен да компенсира по-слабия внос.
Обясненията на МФ за намалелите постъпления от ДДС при вноса е влиянието на по-ниските в сравнение с миналата година борсови цени (в долари) на суровините, а те представляват основна част от вноса ни от страни извън ЕС. В допълнение влияние оказва и самият курс на щатския долар, както и спадът на количествата внесени стоки, в това число и на суровия петрол. МФ отбелязва, че през изминалите месеци на годината се наблюдава понижение на декларирания ДДС при всички групи стоки.
Така нетният размер на приходите от ДДС от внос към септември е 4.466 млрд. лв., като намалението е с 16,1 % (858,9 млн. лв.) спрямо същия период на предходната година.
По принцип влияние върху ДДС от вноса оказва и отложеното начисляване на налога от вносителите на стоки като метални руди и изделия от метали от трети страни, което към края на септември възлиза на 962,3 млн. лв. Тази сума обаче е с 305,3 млн. лв. по-малко спрямо миналата година, така че не е причина за сериозния спад на косвения налог върху вноса.
Постъпленията от ДДС при сделки в страната към септември са 7.141 млрд. лв. и сравнени с данните за същия период на миналата година те нарастват с 11,1 % (713,6 млн. лв.).
Ефективно внесеният ДДС по сметките на НАП се формира от данък по справки-декларации от сделки в страната и внос от страни от ЕС, както и от допълнително внесени суми вследствие на ревизии, посочва МФ. Тези постъпления са в размер на 15.221 млрд. лв., което е ръст от 4,6 % спрямо септември 2022 г. От тях от ревизионни актове са постъпили 189,3 млн. лв. или с 28 млн. лв. по-малко от миналата година (12,9 %).
По-малко от миналата година е и декларираният ДДС за възстановяване и това се обяснява със спада в износа на български стоки от началото на годината. Възстановеният данък е в размер на 8.080 млрд. лв., което е с 42,5 млн. лв. под възстановените суми към края на септември миналата година.
При всички останали видове данъци се отчитат по-добри приходи от миналата година. Корпоративните данъци са с 16.7% повече, данъците върху доходите - с 15.9%. Повишават се постъпленията от акцици от цигари и алкохолни напитки.
Изключение правят приходите от акцизи от горива - за деветте месеца на годината те са 1.844 млрд. лева, с 1.7% (31.4 млн. лева) под събраните 1.875 млрд. лева през същия период на 2022 г. Този спад може да бъде обяснен и с намаленито количества внос на суров петрол.
ДУПКАТА В БЮДЖЕТА
Дупката в бюджета зейна до 1.4 млрд. лв. или 0.8% от БВП, показват предварителните данни на МФ за октомври. Припомняме, че планираният дефицит за 2023 г. е в размер на 4,6 млрд. лв., което е 2,5% от БВП. Очаква се в оставащите месеци до края на годината те да бъдат достигнати, посочват от МФ.
Предният месец недостигът в хазната е бил 841 млн. лв., посочиха от финансовото министерство като коригираха първоначалната си оценка от 780 млн. лв. дефицит за септември.
От предварителната справка за октомври става ясно, че приходите са 53,4 млрд. лв. като постъпленията от данъци са с са с 4,4 млрд. лв. повече от миналата година, но европейските помощи са по-малко с 1,2 млрд. лева. Разходите по консолидираната фискална програма към октомври 2023 г. са в размер на 54,8 млрд. лв. и нарастват с 9,1% прямо същия период на предходната година. Най-значително нарастване има при социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал и капиталовите разходи, посочват от МФ.
