„Въпросите на протестиращите са и въпроси, на които самото общество очаква отговори. Бройката на хората ще бъде от ключово значение за утрешния протест. Според социологията, големите партии ГЕРБ и БСП могат да се окажат с по-малко от 50% от местата в следващ парламент. Не е достатъчно едно лице да е ново. По-добре хората да гласуват за тези, които са доказали през годините, че виждат проблема и се опитват да направят нещо за разрешаването му.“

Задаващият се вятър на промяната накара мнозина да лавират или направо да обърнат позициите и тезите си по повод събитията от последните месеци. LIBERTA.BG потърси социолога и програмен директор на Център за либерални стратегии доц. Даниел Смилов, който остана верен на своите становища.

-    Разговаряме на 9 септември, затова няма как да не Ви попитам: в базисната човешка скала на добро и зло, къде бихте поставили днешната дата с цялата и противоречивост, доц. Смилов?

-    Това е трагичен ден в българската история. Свързван е бил с някакви надежди, но в крайна сметка е част от  съветските догми, с всички, меко казано, негативни последици от това. Последва един доста сериозен терор през първите години на тоталитарния период и брежневски застой. До самия край на 1989 г. комунистическият режим става много сериозно репресивен, на практика ги няма политическите права и свободи, а от икономическа гледна точка България изостава в развитието си от Гърция, Югославия и други нейни съседни държави.

-    Тоест, между добро, среда и зло, къде бихте поставили днешния ден?

-    Това е трагична дата и по-скоро бих я поставил в скалата към полюса на злото.

-    Вашата оценка за случващото се вече повече от два месеца в страната и дали това успя да ни превърне от едно инертно и апатично в гражданско общество?

-    Случващото се в България дава повод за някаква надежда. Събужда се едно общество, което е загубило своя оптимизъм, рефлексите си към начина на управление. Самият факт, че едно ново поколение, едни млади хора излизат на протести означава ,че хората не са склонни на примирение и не вярват, че България не може да бъде управлявана по-добре. От тази гледна точка случващото се днес за мен е повод за оптимизъм, без значение как точно ще се развият нещата.

-    Безспорно окървавеният от властта 2 септември ще влезе в най-новата ни история. Няма гаранции, че и на 10 септември  протестът няма да бъде окървавен - видяха се пътуващи полицейски коли към центъра на София. Как, обаче, в бъдеще ще се излекуват политическите, социални и нравствено-духовни рани на разделеното ни общество?

-    Българската традиция на протести е мирна и можем да кажем, че 2 септември беше изключение. Имаше насилие. Едното беше сутринта, като по-голямата част на протестиращите, които видях, бяха хора на „Възраждане“ и вероятно хора на властта са предизвикали размириците. След това имаше непропорционален отговор на полицията . По-скоро 2 септември трябва да ни даде възможност да извличаме уроци - как да не бъдат третирани протестите и как полицята по-добре да се справя с провокации, които може би винаги ще ги има на подобни масови събития. От гледна точка на успеха, обаче, на протестите най-важни са две неща. Първо, това е масовостта. И второ, мирният им характер. От социологическа гледна точка има направени изследвания, които показват, че далеч по-успешни са мирните протести, които са масови и стигат някаква критична маса. Има изследване, според което, ако 3,5% са участниците при такива протести, те са с много голяма вероятност да успеят в исканията си. Масовостта е ключова и другото, разбира се, е основанието за протестиране. Днешните са антикорупционни по своя характер и мисля, че голямата част от обществото ги намира за основателни.Въпросите на протестиращите са и въпроси, на които самото общество очаква отговори. Не е нужно да повтарям и всичките корупционни питания, като историята с несъбраните 700 милиона лева от хазарт, записи и прочие. Това са основанията, които задвижват и мотивират протестиращите, а бройката им ще бъде от ключово значение за утрешния протест.

-    Какви са опциите на Борисов за излизане от властта, след като днес отново каза, че няма да подаде оставка и дали чрез гърчове и забежки по мандри ще дочака изтъркулването на мандата?

-    Борисов явно е решил да се опитва да изкара мандата докрая. Тази операция с ВНС, като че ли му даде някакво формално време от два месеца, в които уж да се провеждат консултации за конституцията. Виждаме, че дори управляващите от ГЕРБ не водят кой знае какви консултации в момента. По-скоро са оставили на Веселин Марешки да обяснява смисъла от нова конституция. За всички е ясно, че по-скоро става дума за отлагане на въпроса за оставката . И ако правителството успее да оцелее през следващите два месеца, по естествен път ще дойдат следващите редовни  парламентарни избори и малко би се обезсмислила самата идея за подаване на оставките. Това е надеждата на Борисов.

-    А дали тя ще се осъществи?

-    Атмосферата е много динамична и прогнозите са трудни, защото зависят от много фактори. Говорихме вече за единия от тях-  протестите. Вторият е международната среда, в която започват да се долавят настроения. Ключова ще бъде и ролята на политически партии в Европа, като ЕНП. Да видим каква ще е тяхната позиция? И то не само формална позиция. Променя се и европейската медийна среда. Виждаме, че корупционните скандали получиха отзвук в международната преса, така че това също е фактор. Самата управленска конструкция е доста крехка. Има най-различни интереси. Крепи се както на ГЕРБ, така и на ДПС, а патриотите имат свои съображения. За момента, като че ли те са се съгласили, че оставането на Борисов и Гешев е някаква ценност, около която могат да се обединят, но специално ГЕРБ и патриотите със сигурност мислят какъв ще бъде ефектът от това оставане на власт. Този ефект може да се окаже много сходен с ефекта  върху БСП при оставането на Орешарски на власт за около година. Тогава БСП просто драматично се срина и имаха около 40 места в Народното събрание.

-    Най-големият печеливш от протестите? Съгласен ли сте с тезата на акад.  Георги Марков, че това единствен е Ахмед Доган?

-    Не, не я приемам. Ако погледнем на социологическите сондажи, губещи  до момента са големите партии – ГЕРБ и БСП. Това е по различни причини. ГЕРБ поради протестите и корупционните проблеми, а БСП заради факта, че не могат да се позиционират като много ясна алтернатива на ГЕРБ. Дори в БСП има крило про-ГЕРБ настроено и би си говорило за формиране на широка коалиция с ГЕРБ. Очевидно Демократична България (ДБ)е сред партиите привлекли гласове след протестите. Тя удвои, дори утрои своите гласове. Слави Трифонов също има сериозни гласове - той имаше такава подкрепа и по времето на Ковид-кризата. В този смисъл, ефектът на протеста върху неговата подкрепа също е позитивен, макар не толкова очевидно, колкото при ДБ. Има разместване и при малките играчи -патриотите вече са на линията на невлизане в следващ парламент. Следващият парламент, какъвто и да е той, ще е доста различен от настоящия. Но не само бройките са важни. След една оставка и при едни предсрочни избори ще имаме промяна и в самите партии. Едно би била ГЕРБ след подаване на оставка и евентуално отегляне на Борисов, друго е тя без такъв феномен. Тези ефекти най-вероятно ще се задълбочават.

-    Пиатм Ви като специалист по сравнително конституционно право, дълга ли ще е ротацията на парламентарната рулетка, докато се изтласкат от управлението старите партии и лица и започне нов етап на развитие в страната?

-    Въпросът Ви е по-скоро метафоричен - какъв ще бъде съставът след нови избори? Някои от изследванията дават, че големите партии, като ГЕРБ и БСП, могат да се окажат с по-малко от 50% от местата в парламента. Това би отворило място за нови играчи, но въпроса е какви ще бъдат тези нови играчи? Не всеки нов задължително ще доведе до смяна на модела. Нагледали сме се на нови лица, които на практика стават много удобни на управляващата конструкция - г-н Бареков, г-н Марешки... Не е достатъчно едно лице да е ново. По-добре е хората да гласуват за тези, които са доказали през годините, че виждат проблема и се опитват да направят нещо за разрешаването му.
 

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.