"Да припомня на (засега) оцелелия министър на културата, какви каши забъркаха преди една година неговите некадърни, но много корумпирани служители! И да мисли много внимателно, преди да подписва нови назначения" -  Petko Dourmana

A companion to contemporary art:

Снощи Венеция бе ударена от най-голямото наводнение от десетилетия насам, поради което биеналето за съвременно изкуство беше затворено преждевременно. Тук е моментът да напомним проекта на българския артист Petko Dourmana, който всъщност поставяше зрителя в ситуация, в която Венеция е наводнена. Българският павилион трябваше да представлява макет на главната пешеходна улица в града, която е потънала във вода, а още от вратата посетителят се сблъсква с патрулна лодка, след което мрачните приключения продължават из залите.
За съжаление, нашето жури отхвърли проекта, а Мария Василева дори го обяви за "неактуален".
НЕАКТУАЛЕН, представяте ли си?!
Днес, когато Венеция е под вода, само няколко месеца след откриването на биеналето, всички световни медии щяха да пишат за българското представяне, ако тези хорица в журито имаха малко съвест и отношение! Вместо това обаче изпратиха онзи трагикомичен фибран с пластмасови чаши за 500 хил. лв, който никой никога не забеляза. Неактуален.... Тук можете да прочетете пълното описание на "неактуалния" проект.

Nuclear Winter in Venice:

ЯДРЕНА ЗИМА
Кураторски проект за национално участие на България в 58-о издание н Венецианското биенале за изкуство през 2019 г.

Кати Рей Хъфман
Куратор

С настоящото предложение горещо препоръчвам България да бъде представена в 58-то Венецианско биенале през 2019, което е със заглавие Да живееш в интересни времена, от художника Петко Дурмана в колаборация с Димитър Вранчев, 3D артист и интериорен дизайнер. Произведението Ядрена зима ще бъде създадено специално за Биеналето.
То представлява въвличаща зрителя инсталация, която поставя Венеция пред мерника на научните прогнози за изменението на климата и неоспоримата, неизбежна заплаха за града от покачващото се морско равнище. Венеция е една от най-уязвимите екологични зони в света, а инсталацията Ядрена зима:
• изследва актуален глобален проблем,
• използва по подходящ начин спецификата на изложбеното пространство и
• предлага адекватна на общата биенална тема концепция.
Ядрена зима поставя зрителя дълбоко в бъдещето, така, както то би било преживяно на третия етаж на палацо Джустиниан Лолин в една постапокалиптична перспектива. Дворецът, разположен на Гранд Канал, в крайна сметка ще бъде споходен от съдбата на всички други сгради във Венеция – почти пълно потапяне. Учените предупреждават, че нивото на морето ще се вдигне с метър и половина само до 2100 година. За сравнение, повишението за цели хиляда години назад е било само 30 см. Изследователи, финансирани от ENEA, италианската национална агенция за нови технологии, енергия и устойчиво развитие са установили, че 33 области в Италия са с висок риск от пълно изчезване под вода. Ядрена зима поставя този проблем и разпознава една нарастваща дилема.
Дурмана ще покани зрителя да види какво би било да се озове във Венеция, при екстремно високо ниво на водата и преживявайки “ядрена зима” – екологично състояние предвидено от Карл Сейгън, което се получава след поредица ядрени взривове. Ядрената зима води до пълна тъмнина на земята, предизвикана от гъст пласт прахови частици и пепел, блокиращи напълно слънчевата светлина. Тя е екстремен постапокалиптичен сценарий за оцеляване, до който може да се прибегне като последно възможно решение на глобалното затопляне. Вдъхновена от предходен проект на художника Комплект за оцеляване след глобалното затопляне (2008), инсталацията Ядрена зима е правдоподобна технологична фикция за бъдеще, в което човешките сетива се адаптират към тъмнината и някои хора са успели да усвоят уменията за оцеляване в новата среда. Бъдещите хора наистина ще се адаптират, но днес, без технологията за нощно виждане, бихме били слепи в така описаната ситуация. Затова и зрителят се потапя в начина на живот на оцелял при ядрена зима човек досущ като него/нея, с тази разлика, че, за да разгледа обиталището му/ѝ, ползва уреди (бинокли) за нощно виждане.
Посетителят на българския павилион ще преживее нещо уникално и пророческо. Влизайки в залите на третия етаж, с човешкия им мащаб на жилищно пространство, първият елемент, с който посетителят ще се сблъска е патрулна лодка, очевидно „попаднала“ в главната входна зала при предишна acqua alta (висока вода). Изложбеното пространство гледа към Гранд Канал, а по стените са видими следи от дори по-високи нива на водата. Изгледът през прозореца към постапокалиптичния венециански пейзаж ще се симулира от инфрачервени видеопрожекции, които са невидими с просто око (посетителят ще може да ги види само с помощта на устройствата за нощно виждане). Шокиращо, Големият канал, който сега е на пешеходно ниво (а понякога се оказва вече и над него), ще е повишил нивото си до третия етаж.
Оцеляването е от съществено значение и хората ще намерят начин да се адаптират, така че Ядрена зима предлага надежда и след края на епохата на глобално затопляне. Инсталацията представя една художествена стратегия, която демонстрира ефективността на медийните изкуства. Ядрена зима се движи между двусмислието и напрежението, породени от един бъдещ период на промяна и адаптация на човека към новите условия. Инсталацията е повод зрителят да спре и да се огледа как биха изглеждали жилищата на оцелелите, какво бихме изпитали в подобна среда и ситуация.
Днешното съвременно изкуство въвлича науката и технологиите, за да провери способността на обществото да се справи с информацията. Всички видеа, изплзвани в проекта са 3D генерирани и се прожектират в инфрачетвената част на спектъра, която е невидима за окото, но е технически възможен вариант за “виждане” в тъмното чрез уреди за нощно виждане. Тези устройства (бинокли за нощно виждане) ще бъдат раздавани на зрителите на входа и всеки ще се движи самостоятелно и свободно из пространството, изследвайки средата, обектите и сцените в околния мрак. Дезориентиран от тъмнината и изправен пред свръхестествения изглед на околния свят в инфрачервено зрителят е подложен на нов вид сетивно възприятие. Инфрачетвеният режим на оцеляване е парадоксално и дори иронично решение на актуалния проблем с глобалното затопляне, а представянето на “невидима” инсталация от кураторска гледна точка е парадоксално предложение за най-големия световен форум за (визуално) изкуство.
Все повече водещи и утвърдени художници намират вдъхновение в темата за Антропоцена (изучаването на човешката дейност и ефекта от нея върху околната среда). Редица произведения с екологична тематика получават широка, възторжена подкрепа от публиката и художествената критика. Ядрена зима, предложена като проект за българския павилион във Венецианското биенале е резултат от брилянтния творчески подход на Петко Дурмана. Благодарение на задълбочените си проучвания в технологичен, научен и културен аспект авторът създава инсталация без паралел в съвременното изкуство, която ще ни позволи да почустваме и “видим” едно възможно, прогнозирано бъдеще.
Като куратор на съвременно изкуство, аз съм работила от 1980-те насам в множество културни контексти по цял свят и с художници, използващи технологии в изкуството на много нива. Имам добро разбиране за творчеството и кариерата на Петко Дурмана. Работила съм с него по няколко проекта през последните двадесет години и съм напълно убедена, че той може да реализира това произведение в оставащото малко време. Ядрена зима ще бъде мощно художествено послание за публиките на българския павилион през 2019 без паралел в многоликостта и шума на Венецианското биенале.

С уважение,
Кати Рей Хъфман

Независим куратор

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.