„Великата тревога на човечеството“ – така духовния учител Ваклуш Толев определя религията. „Тя докосва трите му свята – и социалния, и верския, и духовния. Само тя може да докосне и пещерния човек и гениалния.“ – споделя авторът.
Читателите могат отново да разгърнат неговата „История на религиите“, в ново издание, посветено на 100-годишнината от рождението му, която се отбелязва през тази година. В книгата си той обхваща всички значими учения и изповедания, включително атеизма.
Публикуваме извадки от интервю със самия автор по повод издаването на „История на религиите“ през 1992:
Интервю с Ваклуш Толев за книгата „История на религиите“
Г-н Толев, какво да очакваме да намерим в книгата „История на религиите“?
Ваклуш Толев: В нея всеки ще намери част от себе си – от тотемното божество, което всеки още носи, до съвършения Бог на Възкресението. Аз не казвам, че всеки, който я прочете, ще прогледне, но достатъчно е едното му око да знае да гледа.
И когато можем да усвоим и приложим Бог, ще разберем, че страданието е развитие, а не мъка. Нека се освободим от този воденичен камък. И нека от планината на нашето минало битие, и предстоящата ни стъпка на върха на новото ни битие, със своя жезъл, наречен Дух, ударим канарата на вечните води, за да пием Живи Води, които ни правят богове.
Тогава ще имат оправдание думите, които бях казал: Радостта е усмивка на Мъдростта! Този израз Христос го казва в един друг аспект: Дерзайте, Аз победих света!
Винаги съм казвал, че облаци могат да затулят слънцето, но никога няма да го лишат от светлина! И, когато противоречията са повече от знанието, което притежава човечеството, се ражда необходимостта да се търси посвещението. А то дава друга Духовна вълна, която е друго оцветяване!
Наричате религията велика тревога. Защо?
Ваклуш Толев: Защото религията е духовна потреба, нравствена градация и социална сила. По този начин тя преобратява човека. В концепцията за съответните учения съм казал по нещо върху тотемизма, паганизма, дуализма, пантеизма, монизма и монотеизма. А като приложение и изповедание в настоящите религии още като живителна струя и нравствени правила засягам индуизма, юдаизма, зороастризма, будизма, християнството в неговите три разклонения и мохамеданство. Това е като преглед на съдържанието.
Бях наистина щастлив да отворя една от седемте врати на Тива. Тива е имала седем врати, както има седем врати еволюцията на човешката култура и една от тези врати е религията. Именно това направихме с този труд. Може да бъде бледа сянка, но никога лунно изповедание.
Религиите имат един бавен темп в еволюцията. Той се дължи предимно на едно пристрастие и традиция. Аз имам страх понякога от преповтарянето, наречено традиция.
Вие наричате традицията „убийца“ в книгата си. Защо?
Ваклуш Толев: Защото Иисус Христос, ако беше запазил традицията на закона на юдаизма, ние нямаше да бъдем честити с християнството. Ето защо наричам религията „великата тревога на човечеството“. Тя докосва трите му свята – и социалния, и верския, и духовния. Само тя може да докосне и пещерния човек и гениалния. Тя създава йерархията светци, докато социалната градация ви създава учители, професори, академици, велики герои, но не светци. Това е, което можем да наречем тревога и то велика тревога, преобрат, себеотричане в името на развитието.
Всички религии, както казвам са една потреба и в същото време една нравствена градация. Оттук бихме казали правото на упражнение или на светителство. Още в предговора още казвам: „Всеки има своето щастие като приложи свещеното си учение в живота и признае на другия правото на ближен, както е казал Христос.“ Така че тази схема осъществена ни говори за една йерархия в нашето развитие. Ние сме взели по нещо от всяка религия – от тотемното поклонение до Христовата Вълна на Любовта.
Ще има и Духовна Вълна на Мъдростта, и Духовна Вълна на Истината, и Духовна Вълна на Свободата, когато няма да се разграничаваме. Още Христос ни сложи първото стъпало: Аз и Отец сме едно!. Не е онова, което пророците в Старозаветието рекоха: Вие сте синове Божии! Не! Христос не е син Божий, Той е Синовността в Единосъщието и затова се сублимира в Светата Троица Единосъщна.
А всеки е един Бог в развитие. Това е битие, с което книгата слага своя последен стъпък за нашето присъствие на Небе!
