Битката за контрол върху репресивните органи започва да става все по-жестока и в никакъв случай не е предрешена
Развоят около продължението на Турски поток през България показва, че вървят разнопосочни процеси, наред с окопаване в базовите лагери. Кандидатът, който подкрепя Пеевски, свързан с руската ТМК, от една страна, и групата, която се ползва с подкрепата на Борисов, която стои зад саудитската Аркад. За сега вторите надделяват чрез КЗК и ВАС, но „руската“ група разполага с мощни козове, що се отнася до способностите да мобилизира ресурси за изпълнение на договорените работи. Освен това разполага с прокурори, които винаги могат да направят разследване, да влязат в офиси, да направят показен арест. Примирието винаги може да бъде нарушено, особено в игра без правила.
Пеевски води в битката за главния прокурор по начин, по който да предопредели избора на неговия кандидат Иван Гешев. Без контрол върху главния прокурор Корпулентният няма друг ход, освен да емигрира. Което беше първоначалното решение.
Само привидно има синхрон между Борисов и Пеевски. Първият кандидат за прокурор, предпочетен от премиера, беше отстрелян с пряката помощ на Цацаров и интригите на самия Гешев. Но мачът изобщо не е завършил.
Разликата, обаче, между двете основни групировки – тази на Пеевски и тази на Борисов, е че Пеевски може и да контролира прокуратурата, но няма публична легитимация, равностойна на претенциите и властта му. Борисов има зад себе си публичната администрация, формална партийна позиция, най-голямата политическа партия и ресурса на изпълнителната власт. Освен това може да печели избори или поне да избере достатъчно депутати, които да направят заобикалянето му във властта невъзможно.
Пеевски е просто медийно бедствие и като собственик и като имидж. Може да контролира репресивните органи, и това да е достатъчно за да остане ненаказан, но в момента, в който не може да представи функционален и отговарящ на елементарните обществени интереси модел на управление, става парий.
Илия Павлов също изглеждаше всесилен. Но забрави че трябва да спре някъде.
Освен това Пеевски има нарастващи проблеми с ЕС и със САЩ, включително и във връзка с прокарваните през прокуратурата на проруски интереси – опитите за представяне на фондации и НПО-та с европейски и американско участие като „чуждестранни“ агенти по руски образец, напоследък и пряка атака чрез подставени лица и прокуратура към ключови американски образователни институции.
Борисов изобщо не е в картината, поне не във видимияй спектър, и е изглежда незаинтересован да се ангажира със защитата на Пеевски в САЩ.
Затова Цацаров и Пеевски отчаяно се стремят да и приобщят и опаковат Борисов в обща група, включително и като цел на кибер и политически атаки. Руската диктовка в този сценарий е очевидна, точно както Русия се опитва да внуши на Ердоган, че от Запада идват основните заплахи за режима му, така и Пеевски и Цацаров се опитват да убедят премиера, че Западът иска да го премахне – тоест всички са в една лодка.
Изходът от предстоящият сблъсък ще зависи от няколко обстоятелства.
Първо, доколко обществената енергия ще може да се превърне в публичен натиск върху вътрешно-клановите процеси на разпределение на зони на влияние и властови контрол. Улицата, особено ако има ясно осъзнати лидери и политически представители, може да се намеси като решителен фактор в неутрализирането на „пленяването“ на ключовия репресивен апарат и поста на главния прокурор. Каквото и да ви говорят медиите на Пеевски – нов главен прокурор, особено такъв, който грубо провокира обществото и се заканва да репресира несъгласните, няма никакъв шанс. Каквито и гласове да е в състояние да получи от прокурорското съсловие, ако ще и 130 процента, е обречен без да бъде обществено приет.
Със сила и жандармерия, със смазване на протеста на улицата няма да стане. Напротив, ще ускори неговия край. Как изобщо си представя Иван Гешев, че може да издържи на постоянни протести ала анти-Пеевските от 2013 година? Борисов има резервна скамейка от кандидати, включително такъв от типа Борис Велчев, който говори възпитано и учтиво. Но Пеевски няма, иска бухалка, за да плаши и държи в подчинение несъгласните.
Второ, изходът зависи от това, кой ще мигне пръв и ще предпочете собственото си спасение пред колективната или споделена гибел. Монолитността на прокурорското съсловие е мит, то ще се разпадне при първия признак за залез на шансовета на Иван Гешев. И следователите и низовите прокурори искат да имат свобода на действие и да се подчиняват сляпо на единоначалието на Цацаров. С други думи, при силен обществен натиск, ще се проявят и вътрешните пукнатини във „монолитната“ фасада на прокуратурата. Особено когато се превръща в частна институция за охрана на интересите на Пеевски и кохорта.
Последният пресен пример на публично-частен конфликт, предвестник на буря, бе публикуването на резултатите от стрес теста на шестте български банки от ЕЦБ. В различните сценарий на стрес теста – базисен и песимистичен, две от банките са показали сериозен дефицит в капиталовата си адекватност. Това не е новина за надзора на БНБ, който сам през 2016 година предписа на същите банки вдигане на капитала. Те така и не изпълниха предписанията напълно, а те включваха и препоръки за привличане на стратегически инвеститори. Сега ЕЦБ констатира същия проблем, само че на по-високо равнище и в по-голям обем. И пак няма да има изпълнение.
Ето ви тук още един разломен конфликт – между интересите на олигархията, която има нужда от български банки, които не спазват правилата за да финансира текущия модел, от една страна и публичния интерес, който предпоставя България да влезе в еврозоната. При сегашната ситуация нямаме никакъв шанс.
Така стои и въпросът с реакцията на кибер атаките, със сигурността по границите и влизането ни в Шенген. С този модел България практически няма никакъв шанс да се придвижи по каквито е направление на задълбочаване на интеграцията с ЕС.
За това, ако забелязвате, тихо и постепенно се усилва пропагандата в полза на запазването на лева, на държането на дистанция от Брюксел, на „особения“ национален път и суверенните права.
Докато Западът продължава да изглежда преангажиран със собствените си проблеми и реформите вътре в ЕС, българските власти могат да бъдат сигурни, че натиск за промяна на ситуацията у нас няма да има. Поне не такъв видим.
Но ако улицата и протестите напомнят на партньорите ни, че не всички са съгласни и че управлението и особено задкулисието е заплаха за ЕС и НАТО, дните на Пеевските схеми и на Иван Гешевските мераци ще са преброени.
