"Като цяло има няколко варианта да се подходи към тази ситуация. Или действаме, както обикновено (“Business as usual”) и когато постигнем критериите – тогава, или имаме някаква целенасочена политика, която работи в тази посока", коментира експертът.
„Напълно възможно е да не приемем еврото през 2025-та, тъй като и 2024 г. изглеждаше малко вероятно, просто защото не изпълняваме един от основните критерии – този, свързан с ценовата стабилност. За да го изпълним за следващата година означава да се води целенасочена политика в тази посока, докато виждаме, че няколко правителства подред всъщност водят проинфлационна политика, която работи в обратната посока.“
Това заяви в студиото на „Добро утро, Европа“ икономистът Калоян Стайков. По неговите думи бюджетният дефицит също крие определени опасения.
"Като цяло има няколко варианта да се подходи към тази ситуация. Или действаме, както обикновено (“Business as usual”) и когато постигнем критериите – тогава, или имаме някаква целенасочена политика, която работи в тази посока", коментира експертът.
По думите на икономиста подобна целенасочена политика за присъединяването на България към Еврозоната в близките няколко години означава рестриктивни публични разходи, сериозни мерки, насочени към овладяване на инфлацията, което обаче ще създаде и сериозно социално напрежение.
Според Стайков обаче това е малко вероятно, защото дори и през години на икономически растеж е нямало подобни мерки.
„Ще следваме по-плавен път към Еврозоната“, коментира икономистът. Той отказа да се ангажира с прогнози кога България ще приеме еврото за национална валута.
Стайков посочи още, че е нормално инфлацията в България да бъде по-висока от тази в ЕС и Еврозоната, защото българската икономиката конвергира към средните европейски нива.
