Като шеф на енергийната комисия Делян Добрев законодателства чрез флагрантни нарушения, приема Районният съд в Козлодуй. Битката на Наталия Станчева с атомната електроцентрала стигна до Конституционния съд
Тихомълком, между две четения на законопроект, миналата есен ГЕРБ са прокарали промени в два закона, с които, изглежда, единствено целят да затворят устата на медицинската сестра от АЕЦ Наталия Станчева. С много сигнали до институциите и заявления за достъп до обществена информация Станчева успя да докаже, че в АЕЦ "Козлодуй" функционира незаконно лечебно заведение. Това ѝ струваше уволнение, както и заведено дело срещу нея от АЕЦ за 500 000 лв. (В "Сега" сме разказвали за Станчева и повече за битките ѝ може да видите по-долу.)
За скандалните промени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия и Закона за здравето се разбира сега, след като Районният съд в Козлодуй се обръща към Конституционния съд с искане двете разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни. С промените в Конституцията, които са в сила от края на м.г., всеки съд получи право да се обръща към КС във връзка с висящ пред него спор. В случая съдия Адриана Добрева от Козлодуй гледа дело, заведено от Наталия Станчева срещу заповедта на ръководството на АЕЦ от миналия юли, с което е преместена от служба "Трудова медицина" в група "Физиотерапия СОК". Преместването е направено, след като първо Станчева е уволнена от АЕЦ, но печели трудовото си дело и е възстановена на работа. От АЕЦ оправдават преместването ѝ в група "Физиотерапия" с това, че с уволнението си е загубила допуска си до производствената площадка на АЕЦ, а и отказвала да мине на контролни прегледи в незаконната поликлиника на централата. Развитието на този граждански спор между АЕЦ и Станчева предстои, но пък от него лъсват порочните законодателни практики, избуяли по времето на управлението на ГЕРБ, които парламентът няма никакви скрупули да прилага и сега.
Двете законови промени, които районният съдия от Козлодуй атакува, са прокарани на практика само на едно четене, през преходни и заключителни разпоредби в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Предложенията за корекции са направени директно по време на заседание на ресорната комисия в парламента от депутата от ГЕРБ Делян Добрев, който оглавява парламентарната комисия по енергетика.
Проблемът, според съдия Добрева, е в новия чл. 16а от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и ново изречение второ в чл. 64, ал. 3 от Закона за здравето, които са изненадващо приети с преходните и заключителни разпоредби на закон за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), пише "Лекс". Те нямат нищо общо с измененията в ЗЕВИ и не са част нито от първоначалните предложения на Министерския съвет, нито са внесени между първото и второто четене на проекта за промени в ЗЕВИ. С тях обаче се дава право на АЕЦ "Козлодуй" да има здравен център и да наема лекари. Добрев прави предложението по време на заседанието на комисията, на което се обсъждат на второ четене промените в ЗЕВИ.
Съдията от Козлодуй обаче обръща внимание, че предложението на Добрев не е аргументирано и очевидно не се отнася до редакционни или правно-технически поправки в първоначалния законопроект. В практиката си КС приема, че между двете гласувания на един законопроект може да се правят предложения за изменение на неговите разпоредби, но те следва да бъдат съобразени с приетите на първо четене общи принципи и обхват на проекта.
"В случая приетите изменения само с едно гласуване в пленарната зала нямат никаква връзка с предложенията по внесения първоначално законопроект, който се отнася до материята на използването на енергията от възобновяеми източници, а засягат въпросите за създаването в ядрени централи на структурно звено, чрез което работодател – ядрени централи може чрез свое структурно звено да извършва медицински дейности попадащи в предмета и обхвата на Закона за лечебните заведения", констатира съдия Добрева.
Тя определя като флагрантно нарушение приемането на разпоредби, които нямат нищо общо с изменяната правна уредба и ефектът от това е "недопускане на никакъв публичен дебат по предложения, които засягат основни права на гражданите като правото на труд и правото на здравеопазване".
"Конституционно недопустимо е народен представител да злоупотребява с възможността (...) да прави предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект без да е аргументирано. Конституционно недопустимо е и водещата комисия по законопроекта в нарушение на парламентарния правилник да разгледа и гласува по същество предложение, което излиза извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, вместо да се произнесе за неговата недопустимост с решение. Конституционно недопустимо е и при второто гласуване депутатите без да обсъждат, да приемат предложение", направено в разрез с правилника, пише още съдия Добрева.
Тя има и аргументи срещу двете новоприети разпоредби, които не свършват само с нарушената процедура.
Съдия Добрева заявява, че в случая е нарушен принципът на правовата държава, защото за уреждането на частен проблем на единствената АЕЦ у нас се изменя закон. Тя подчертава, че до законовите промени се стига, след като надлежни медицински органи са установили, че като работодател в нарушение на Закона за лечебните заведения АЕЦ извършва медицински дейности.
Районният съдия изтъква и че в случая с промените не е спазен и Законът за нормативните актове, който изисква да се следват принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. "В случая е налице пълно погазване на тези принципи, доколкото към предложението на народния представител Делян Добрев липсват аргументи за причините, които налагат приемането, и за целите, които се поставят. Особено съществено е нарушен принципът на откритост, предвид начина на внасяне на предложението, липсата на становище от Комисията по здравеопазване, липсата на аргументи, липсата на оценка и липсата на обсъждане в пленарната зала. Този начин на приемане на закони по мнение на съда засяга правната сигурност и нарушава принципа на правовата държава", пише съдия Добрева до КС.
Освен това тя изтъква, че двете нови разпоредби са неясни, тъй като предвиждат да се осъществява медицинско наблюдение на лицата, допускани до работа в ядрени централи, без да е ясен кръгът на т.нар. "допускани до работа".
С оспорените разпоредби се дава право само на работодателя АЕЦ чрез наети от него лекари, в негово собствено звено да извършва медицински дейности и да издава заключение за медицинската пригодност на работниците. Това е предпоставка да бъде упражнено неконтролирано от държавата влияние върху работещите, а също и възможност работодателят да осъществява различни форми на натиск, с което пряко се нарушава правото на труд на гражданите защитено и гарантирано от Конституцията.
Съдия Добрева подчертава, че АЕЦ е единственият работодател в България, на когото е дадено това право.
Освен всичко с промените в закона се дава и право на АЕЦ да има здравно заведение, което не може да бъде контролирано и за което не се прилагат медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ, нито се осигурява защита на правата на пациента, както изисква Законът за лечебните заведения.
КС образува дело и за докладчик по него беше определен Янаки Стоилов.
