"Не можеш да управляваш страната срещу интересите на хората!
Разрастващото се икономическо неравенство се превръща вече в опасност за нацията ни!
България се нуждае от нов икономически модел.  

Вървим категорично към предсрочни избори. България и гражданите й най-сетне се нуждаят от едно правителство, което да се вслуша в интересите на хората, да идентифицира националните приоритети и да управлява смело, мъдро и дългосрочно. Големият въпрос е, кой и как ще бъде способен да формира такова правителство. "

Интервю директно от Лондон с проф. Димитър М. Иванов, доктор на икономическите науки

- Погледнато от Лондон, как Ви изглежда сагата „Aпартаментгейт“, професор Иванов, и погазиха ли напълно приличието участниците в скандала?

- И от Лондон, и от София, и от Брюксел, „Aпартаментгейт“ е поредното ярко доказателство за мизерията на поведението на властта у нас, независимо от нейните цветове. Неприятен израз на нейното „мръсно бельо”. Фактът, че страната ни вече 30 години е на последно място по жизнен стандарт в Европа, а стандартът на живот на управляващите се е повишил в пъти – за какво друго може да говори, освен за една пълна отдаденост на Андрешковците в политиката, на това да си напълнят джоба. Както могат. И това не е нещо, което сега разбираме с изненада. Виждаше се, но едва сега се вдигна публичен шум.

- Как смятате, че ще приключи тази сага?

- Да приключи!? Не, обратно смятам, че той ще се разрасне и ще доведе и до разкриването на престъпления свързани с управлението на икономиката ни, с продажбата на предприятия и банки, с укриването на пари в чужди сметки. Откраднатото от бедна България е в десетки пъти по-голямо отколкото апартаментите. И се надявам, със затягането на международните финансови регулации и борбата с прането на пари и финансовите престъпления, много от откраднатите от страната ни пари и свързаните с това личности да бъдат разкрити. Надявам се на твърд координиран подход в действията на финансовите контролни органи на ЕС и САЩ с оглед разкриването на изтичането на пари. Става дума за милиарди подозрително изтекли от България.       

- Е, как би станало това разкриване?

В ЕС и в САЩ действат най-силните международни законови стандарти за превенция и разкриване на прането на пари, източването им и други финансови престъпления. Ние сме подписали още в 2014 г. съглашението за Автоматична Обмяна на Информация (AEI), свързана с разкриването на сметки на български лица в чужбина. За съжаление, властите у нас си затварят очите, тъй като отдавна трябваше да публикуват информация по отношение на резултатите от това съглашение (което е подписано от над 104 страни в света). На 22 август миналата година, правителството ни одобри План, включващ мерки в отговор на намеренията на България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юли 2019. Едни от задълженията ни във връзка с приемането ни в Банковия съюз се отнася до пълното приемане на европейската законова рамка за борбата с финансовите престъпления, вкл. и „изпирането на пари“. И закъснението ни тук е доста голямо.

Става дума за законовото транспониране и прилагането в законодателството ни на 4-та Директива за борба с изпирането на пари (AMLD 4) и приемане на проектозакон за транспониране на 5-та Директива (AMLD 5). Срокът за 4-та Европейска Директива (Directive (EU) 2015/849) бе 26 юни 2017 г., а за 5-та е 1 януари 2020 г. Срещу България има инициирани няколко Наказателни процедури в областта на финансовото регулиране и на aвтоматичния обмен на финансова информация AEI. Последната наказателна процедура е от 8 ноември 2018 г. Закъсняваме в създаването на регистър за банковите сметки на т.нар. PEP (политически експозирани личности), както и за PSC (личности със значително влияние), както и за членовете на техните семейства. Става дума и за задължителното идентифициране при всички видове сделки и сметки на т.нар. бенефициарни (или реални) собственици, а не други лица да се крият зад всичко това. Това ново законодателство, което няма как да избегнем, ще разкрие още по-голяма част от айсберга на политическата и финансова корупция у нас.   

- Кампанията за евроизборите е в ход, но сякаш и тя ще е като предходните - много компромати и никакъв дебат за бъдещето на Европа, за преформатиране на ЕС и отражението им у нас. Ниската взискателност на избирателите ли е виновна или ниското ниво на политиците? 

Засега лично аз не виждам сериозни политики за реформиране на ЕС. Не виждам и конструктивен европейски дебат. Не виждам разбиране на това, което се случва в света и в Европа и влиянието му върху бъдещето на България. Това ме тревожи. Тези, които се опитат да избягат от дебатът за Европа ще загубят. Светът навлезе в етап на икономически гигантски монополи и геополитически битки. Европа и ЕС се намират в нова ера, в която следвоенният либерален ред коренно се променя. Европа трябва да се адаптира и към световната конкуренция. И всичко това е огромен шок за Европа. Председателят на ПЕС говори за нов социален пакт за гражданите на Европа. Но, не се разбира, че именно щедрото социал-либерално разделение на „тортата“ установено в Европа след Първата Световна война и още траещо досега, доведе до загубването на конкурентната битка със САЩ и с Азия, където „социалната торта“ се реже далеч по-икономично. Днешна Европа и ЕС са изправени пред три фундаментални въпроса: дали и как да преориентира своята конкурентна политика; как да комбинира своите икономически цели с целите на своята европейска сигурност; и как да се предпази да стане икономически „пленник“ на американските външно-политически приоритети. Отговорът на тези три въпроса задължително ще изисква едно конституционно предефиниране на жизнено важната тема за икономическия и национален суверенитет на страните-членки на ЕС. Да сте чули у нас да се говори на тези теми? Просто, отчайващо ниско е равнището на информираност и компетентност на политиците и на гражданите.

-  И понеже "асансьор" стана основно понятие в медиите през тези дни, припомням ваши думи, където казвате, че има един друг асансьор, който дели гражданите на касти: на политико-партизанска каста, и на такива, които не са в нея. Може ли да просперира страна с обеднял до степен на вегетиране народ и фантастично забогатял политически елит?

Разбира се, че не може. И затова аз подчертавам, че една от най-големите причини за факта, че 30 години България системно се срутва надолу, е политико-партизанската паяжина, оплела силно в своите мрежи българският национален човешки капитал. Това се дължи на един друг асансьор, за който мълчат анализаторите и медиите в българския Колизеум. 

Става дума за жизнения „асансьор“ на гражданите, за тяхното развитие, мотивация, кариера, оценка. За този асансьор, който дели гражданите на касти: на политико-партизански и на такива, които не са в тази каста. От тридесет години този асансьор работи перфектно и изстрелва с огромна скорост във властта хора без никакви качества да бъдат там. Но те отиват там. Те са там, защото са "абонирани" да ползват политическия асансьор. Хиляди примери: кметове, депутати, министри, зам.-министри и т.н. Хора непознати на обществото, редица пък познати с това, че са нямали и един работен ден преди да влязат в политическия асансьор и той да ги отведе до висините на българския политически Олимп. Трети - с учудващо невзрачен потенциал, но отново "абонати" на политическия асансьор.

Днес у нас, ако не си "абониран" за този асансьор, ако не си член на политическа партия – нямаш никакъв шанс, във функция на своя потенциал, квалификация, компетентност, експертиза, опит, доказани обществени позиции – да се изкачиш до висшите етажи на държавата. Диагнозата е много тъжна, цинична и ясна. Става дума за милиони българи, у нас и други, вече разочаровани, отишли и в чужбина. Хора – образовани, интелигентни, ерудирани, всеки от тях компетентен в своята област, с национален и с международен опит, с доказана експертиза, но не членове на политически партии. Не-абонати на политическия асансьор.

Нима тези хора не са ценни за България? Нима са генетично повредени, за да им се отвори политическия асансьор? Нима България спечели от това, че изолира този национален капитал, изтика го в ъгъла и се задоволи само с жадните и биещи се кандидати за абонати за политическия асансьор?

Крайно време е да се приключи с разделението на политическа каста и на обикновени граждани и да вървим заедно, към третото десетилетие на 21-я век с едно отворено общество, предлагащо еднакви конкурентни шансове на всички.

- В едно Ваше интервю твърдите, че 2019 г. няма да бъде лесна. Пояснете откъде ще дойдат трудностите и как ще ни се отрази задаващата се световна икономическа криза?

Никой не бива да се съмнява, че живеем в един от тези невероятни периоди, в който вулканът на историята е вече започнал своите ерупции и в никакъв случай не сме позиционирани под знаците на мира, на свободата и на постоянния просперитет. Десет години от началото на предишната криза, световната икономика са изправени пред серия от рискови фактори, чиято значимост и съдържание говорят, че на близкия ни хоризонт може би идва нова, още по-голяма криза.

Външноикономическата и политическа среда около България се смрачава и до голяма степен императивно определя – как ще можем или няма да можем да се развиваме вече даже и в средносрочен план. Рисковете вече се виждат: забавяне на растежа на Китай, най-големият световен потребител; повишаване на лихвените проценти; едно нарастващо кресчендо от опасни популистко-протекционистични политики и решения; неясни търговски войни между САЩ и Китай; силни политически и икономически фрактури в ЕС и в Еврозоната; тежък Брекзит, но не само за Великобритания, но и за целия ЕС; италианска икономика – вече в техническа рецесия, несигурни италиански банки; огромен политически разлом във Франция, даже икономическият лидер на Европа - Германия, се движи по ръба на възможна рецесия. И този сложен ландшафт се разгръща пред очите ни сега, а не утре или вдруги ден. През януари т.г., Световната Банка публикува своят Доклад за Глобалните Икономически Перспективи, рисувайки картина толкова мрачна, колкото е и заглавието на Доклада -  „Смрачаващи се Небеса“. В него рязко се намаляват предвижданията за темпа на растеж на най-развитите икономики за 2019-2020 до най-много 1.6%. Данните от Евростат правят същите изводи: свиване на производството в Еврозоната с над 0.9%, като този спад е най-големият от 2008 г. насам; свиване на производството в целия ЕС. Франция е с най-бързо спадане на темпа си на растеж за последните пет години. Италия, третата най-голяма икономика в Еврозоната, влезе в техническа рецесия, като за второ поредно тримесечие (3-то и 4-то на 2018 г.) отбелязва свиване на темпът на растеж на своя БВП. Тревожна е ситуацията с най-силната икономика в Европа, германската, която е изправена също пред забавяне на растежа. Ако най-голямата икономика в Европа и гръбнакът на Еврозоната изпитва трудности, то това ще резултира в едно домино, тип - забавяне за всички. Очевидно е, че икономическата машина на Европа буксува.

За нас континентът като пазар и като част от икономическата и социална общност, в която членуваме, ще бъде проблем за следващите години. Тази ситуация ще извади на преден план дълбоките грешки на досегашната икономическа политика и политическата дисфункционалност на държавата ни.

- Икономиката ни лежи изцяло върху еврофондовете и обществените поръчки. Какво трябва да се направи, за да се привлекат свежи инвестиции, отчитайки, разбира се, свиването им в световен мащаб?

За мен икономиката ни спря да функционира i да бъде конкурентоспособна преди повече от 10 години. Започна да живее главно благодарение на евроинжекции. За 30 години преход от индустриална и високо конкурентна аграрна икономика се превърнахме в икономика на услугите. Но, тя нито изнася, нито генерира технологичен прогрес. Вече второ десетилетие сме последните в Европа по жизнен стандарт. Бих нарекъл този период „Голямата Регресия“ на България. Станахме макроикономически стабилна страна с бедни хора. Реализирането на пазарно-либералния ортодоксализъм в България бе многократно изкривявано и днес моделът на икономическо управление на България е модел, който може да се оприличи на модел на държавен балкански полу-капитализъм-полу-социализъм, в който е налице тежка и нерегулирана интервенция и роля на правителството и управляващата политическа власт в управлението на икономиката, включително и дълбоко в самата частна собственост. В този модел „невидимата ръка на пазара“ на Адам Смит е заменена от „видимата и задължителна ръка“ на политическата лоялност. Елементите на полу-социализъм в този модел са за отношенията с богатите, а полу-капитализмът касае отношението и дисциплинирането на бедните. И затова днешна България живее в затворения цикъл на този невъзможен, пречещ на развитието ни и ощетяващ ни модел. Резултатът е, както вече отбелязах, последното място в ЕС и болния човек на Европа. Но, ако един икономико-социален модел не работи за всички и за просперитета на нацията, то това означава, че той просто не работи. Стигнахме до рекорди в неравенството: Eurostat сочи, че за последните девет години неравенството у нас се е увеличило стремително и България официално е страната с най-голямо неравенство в целия ЕС. 

И затова, считам, че днес ни е необходим един нов модел, възраждащ нашата икономическа и социална система. Ако не сменим икономическия си модел, страната ни ще се превърне в една територия на бедни, социално слаби граждани, с неконкурентна икономика и с липса на хоризонт за прогрес.

- За какъв нов икономически модел говорите?

Вижте, днес за нов икономически модел говори Тръмп, говорят новите лидери на пост-Меркелова Германия, нов модел обещава Макрон, Си-Дзин-Пин събира най-добрите си мозъци, за да творят следващият нов модел на икономическото бъдеще на Китай, Русия е в конструиране на един стратегически нов модел на своето развитие, Шинзо Абе в Япония предлага нов модел, Стиглиц и Кругман говорят за нов модел. Само в България управляващите казват, че няма нужда от нов икономически модел, че няма друг модел от досегашния и не е възможно да има друг. Става дума за модел, който да отпуши всички стратегически запушвания, които пречат на развитието ни, като: идеологическо поляризиране, слаб публичен сектор, недоразвит частен сектор, игнориране на богатството на човешкия капитал, занемарена индустрия, изоставено земеделие, остаряла инфраструктура, малък пазар, изкривен климат за чужди инвестиции.

Моделът следва да бъде концептуализиран относно максималното засилване на фундаменталните предимства на икономиката ни с цел мобилизирането на всичко, с което разполагаме: квалифицирана работна сила; все още добри фирми в машиностроене, тежка индустрия, химия, електроника, хранително-вкусова промишленост, военна промишленост; енергетика, младо поколение, мотивирано за новите сектори на прогрес; плодотворна земя, земеделие, минерали, водни ресурси, туризъм.

Икономическите стълбове на този модел следва да осигуряват приоритетно, с всички законодателни механизми: експортно развитие и диверсифициране на икономиката ни; разрастване на всички възможни географски направления на износа ни; създаване във всеки сектор на стратегически съюзи с напреднали индустриални, търговски, инженерни и маркетингови лидери от други страни; фокус върху приоритетното развитие на най-авангардните направления на технологичния прогрес в света, създавайки смесени български и чужди съюзи.

Трябва да върнем ентусиазмът и апетитът на инвеститорите към България; да елиминираме бедността. И оттук най-главното е да фокусираме бъдещето на нацията върху търсенето, жаждата за знание.

- Чести промени в законите, убийствена бюрокрация и рекет над бизнеса - как да се промени това, като управляващите се правят на глухи и слепи?

Убеден съм, че идва краят на това наистина глухо и некомпетентно управление; правителство ден за ден. Вървим категорично към предсрочни избори. Всички, включително и Европа виждат очевидното – това че след 30 години спадане надолу, България и гражданите й най-сетне се нуждаят от едно правителство, което да се вслуша в интересите на хората, да идентифицра националните приоритети и да управлява смело, мъдро и дългосрочно. Големият въпрос е, кой и как ще бъде способен да формира такова правителство. Това е най-сложното.

- Смятате ли, че е на дневен ред появата на алтернатива, излъчена от граждански структури, която да погълне негативния вот?

Познавам в дълбочина гражданските структури у нас. За съжаление – те искат, но не знаят как. Така че, още ще трябва да чакаме за една добре организирана радикална алтернатива. Но нацията ни като цяло не може да чака. Нито момент повече. Не можем да гледаме как неравенството се задълбочава; как икономиката ни изостава и се демодернизира; не можем да гледаме как децата ни си заминават. Хората искат социална справедливост и икономически прогрес. Уморени и разгневени са да бъдат лъгани и манипулирани. Така че, моето очакване и надежда е в техният, може би, последен съдбовен протест.  

Лондон – София, 12 Април 2019 г.
_____________________________________________________

Проф. Димитър М. Иванов е известен български и международен икономист, макроикономист с над 40 години национален и международен опит, доктор на икономическите науки, известен учен, международен финансов и банков консултант, старши икономически съветник на UNIDO, на няколко източноевропейски правителства, активен общественик. 
Завършил е с отличие своето висше икономическо образование във ВФСИ „Д.А“ Ценов” в град Свищов. Работи в Икономическия Институт на БАН от 1976 до 1992 г. Специализирал е на много места в света в престижни университети и центрове, като Института ВУСТЕ в Прага, Чехословакия; в Икономическия Институт при АН на Съветския Съюз, в Международния Институт по проблемите на Управлението в Москва, в Московския Държавен Университет „Ломоносов“, Защитава своята докторска титла през 1979 г. във ВИИ в София. През периода 1983-1984 г. специализира във Франция с френска държавна стипендия. 
От април 1985 – до ноември 1989 г. е поканен да работи като старши икономически съветник в Държавния Съвет на Република България. Има личен и активен принос за разработването на редица икономически закони, като Указ 56, на новия Търговски Кодекс на България, на Закона за Конкуренцията и др., както и в подготовката на националните бюджети през този период. В периода 1989-1991 е старши икономически съветник към Икономическата Комисия на 9-то (35) и 36-то Народно Събрание 
От края на 1991 г. е официално избран и поканен от Академичния Съвет на Warwick University във Великобритания за гостуващ професор по международен бизнес и международна икономика, Warwick Business School, една от най-престижните бизнес и икономически школи във Великобритания. От август 1992 г. до януари 2000 г. е редовен асоцииран професор по международен бизнес (Associate Professor – Senior Lecturer), Sheffield Business School, Sheffield University, United Kingdom, след официално спечелен публичен конкурс през март 1992 г. Основател е в 1993 г. на първата във Великобритания Master of Business Administration (MBA) Програма, специализирана за Централна и Източна Европа, в Шефилдския Университет. 
От края на 1989 г. до 2000 г. е и Старши Икономически съветник към Организацията за Индустриално Развитие на ООН (UNIDO), Виена, Австрия. Първият източноевропеец - консултант от UNIDO, изпратен да съветва на най-висше равнище по въпросите на трансформирането на държавната собственост правителството на Молдова (1995 -1997) и правителството на Азарбайжан (1997-1999) по въпросите свързани с приватизацията и чуждите инвестиции. 
През периода 2002 г. до април 2007 г. е Икономически Съветник на Президента на Република България. Основател, Координатор и член на Международния Икономически Съвет към Президента. Един от основните инициатори за създаването и автори на Годишните Икономически Доклади за Президента. 

Oт 2007 г. е Старши Съветник на Борда на Директорите на Gerken Capital Associates, USA, (Група от Фондове, управляващи над 2.5 милиарда долара в изгряващите икономики). От 2008 г. е Управляващ Директор (Централна и Източна Европа) и Старши Съветник на Борда на Директорите на Gerken Capital Associates, USA 

Научните интереси, специализации, изследвания и публикации на проф. Димитър Иванов с съсредоточени в две големи научни области: управление на микроикономиката и макроикономика, респ. икономическа политика, международна икономика и финанси, международен бизнес. Има над 320 публикации в академични издания и доклади за конференции и конгреси, 6 монографии, курсове и лекции в областта на: Макроикономика и публична икономика (публични финанси); Теорията и Практиката на Стопанското Управление, Международна Икономика и Бизнес, Икономика на Изгряващите Пазари. 
В 1995 във Великобритания е автор на учебник в колектив: “International Business: А European Perspective", Stanley Tornes, U.K., co-author (with Brian Dawes, Jean Barclay). Член е на Асоциацията по Международен бизнес, САЩ, на Кралското икономическо дружество на Великобритания, на Европейската Икономическа Асоциация, на Обществото по Стратегическо Планиране Великобритания, на Американската Финансова Асоциация, на Съвета на Международният Институт за Стратегически Изследвания (IISS) – в областта на международните отношения в Лондон. 
През ноември 2006 г. му е присъдена почетната титла Doctor Honoris Causa на Висшата Стопанска Академия "Димитър А. Ценов", Свищов. 

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.