Получи се изхабяване в политическата система, вече две години и половина ние оставаме по средата между наследеното статукво и разпокъсаната и недостатъчно убедителна алтернатива, заяви политологът Огнян Минчев
Общественият конфликт от лятото на 2020 година, който бе призван да инициира обновление на българското общество и българската политика, на практика зацикли в невъзможността нито статуквото от преди лятото на 2020 година да бъде запазено, нито алтернативата да бъде наложена в развитието на българското общество. Вече две години и половина ние оставаме по средата между наследеното статукво и разпокъсаната и недостатъчно убедителна алтернатива. Това каза политологът Огнян Минчев в обзорното предаване на Радио "Фокус" "Това е България" в коментар по темата защо не можем да направим стабилно правителство през последните години и какви тенденции за следващи парламенти и кампании бяха заложения в 48-ото Народно събрание.
От думите на политолога стана ясно, че невъзможността да се състави стабилно управление се състои в поредица от поредица от фактори и причини. Самото обществено надигане през лятото на 2020 година беше породено от силен вътрешен конфликт между различните крила на българската посткомунистическа олигархия.
"Господстващото крило около т.нар "Сараевско-библиотекарска" групировка започна да притиска останалата част от олигархичната инфраструктура. Започна да изисква и да налага арести и преструктуриране на икономическото пространство на олигархичен контрол в България, което доведе до обединение на алтернативните олигарси. Това обединение на практика беше организационният двигател на протеста, който избухна през 2020 година", каза Минчев.
Той допълни, че това не означава, че са без значение другите фактори, но точно този изиграва ролята на стартер. Вторият важен фактор за неубедителната промяна е разделението на българското общество, включително и по демографски признак. Поради олигархичния контрол върху българската политика и общество през първите две десетилетия на 21-ви век, ние попаднахме в една специфична ситуация, в която младите поколения на България, родените през 80-те и 90-те години на практика нямаха нито достъп, нито желание за достъп до политическата система и до участие в политическото управление на страната.
"Получи се едно изхабяване в политическата система на свръхпредставителство на по-старите поколения. Протестите от 2020 година показаха за първи път, че младите поколения на България навлизат активно в обществения живот и имат своите претенции да управляват", допълни политологът.
Минчев подчерта, че проблемът е в чисто демографски план - тези млади поколения са социологически не добре представени, те са по-малоборойни, отколкото по-възрастните. Този фактор доведе до недостатъчна представителност на политическо равнище на силите на промяната. А третият фактор, който е причина за това неубедително развитие на процеса на обновление на българската политика и общество, е разпокъсаността и до известна степен пейоративността (бел.ред.: негативност, отрицателна оценка) на известна част на силите на промяната.
"Наред със създадената през 2021-ва година партия "Продължаваме Промяната" и основната прозападна коалиция "Демократична България" на политическата сцена излязоха доста по-малки и по-шумни, кресливи , но не убедителни в политически план политически формации. Те бяха интегрирани в общото понятие за партии на промяната, но не можаха по никакъв начин да докажат своя потенциал за каквато и да е сериозна и смислена политическа дейност", каза още Огнян Минчев.
